Радостина КолеваЗнаехте ли, че операта може да върви със спорт? Александър е баритон в Софийска опера и е в позицията на човек с успехи и в двете поприща. Все си си мислех, че работата на певците е да пеят. Обаче се оказва, че съвременният артист трябва да се грижи за тялото си точно толкова, колкото и за гласа си, за да удължи живота си на сцена. А оказва се, не само. 🙂
Отминаха коледните и новогодишните празници. Традиционалист ли си по всички правила относно празниците?
Да, празниците ги свързвам със семейството. Събираме се, както всички, нищо непривично.
Затова се хвана и отиде в Румъния за Коледа.
Отидох на разходка със семейството си. Празниците са отделено време за тях. Няма значение дали вкъщи, или на екскурзия. Важното е да сте заедно.
Традиционалист съм и обичам българските традиции и обичаи. Все пак те показват нашия бит и култура, които сме съхранили във времето, след толкова години турско робство. Щом е останало и е предавано на толкова поколения напред, означава, че е много силно. И говори много за нашия народ.
Коледарството е български обичай, идва от нашите земи. Това, че американците ни го насаждат като дядо Коледа…
Бодибилдингът самочувствие ли ти носи?
Може би това беше причината, поради която започнах. Красотата и извайването на мъжкото тяло и фигура чрез вдигане на тежести и гимнастически упражнения беше причината. Но впоследствие, когато навлезеш в материята и не гледаш повърхностно, виждаш, че това е най-добрата терапия против остаряване. В съвкупност с правилното хранене обаче. Не може само да спортуваш, без да се храниш добре, без да знаеш как функционира тялото. Започнах заради визията, но отваряйки хоризонта, видях, че съм гледал повърхностно. Това е само бонус, а всичко останало е полезно. Получаваш здраве.
Трябва ли мъжкото тяло да бъде красиво?
Всичко трябва да бъде красиво, не само мъжкото тяло. Красотата в душата, красотата в отношенията между хората… А в професията, с която се занимавам, телата на артистите трябва да бъдат красиви. Все пак се показваме пред хората, които са дошли да се насладят на изкуство, но и на това, което виждат. Гледат с очите си. Ако артистите не са лицеприятни, няма да е много добре.
Ама ти не си излязъл да играеш гол.
О-хо, много пъти се е случвало.
Абе, защо излизаш гол тогава?
Защото режисьорите ме събличат. В много роли съм играл гол. До кръста имам предвид. В съвременния театър всичко се среща. Особено в Германия. Има хора, които играят чисто голи. Има дори вулгарни постановки. И попадат в другата крайност: обръщат постановките от класически в модерни, защото уж има еволюция и живеем в модерен свят. Хубаво, съгласен съм, но операта е класическо изкуство. Говорим за други години. Можеш да сложиш модерни елементи, ама голота, секс, порок… Не мисля, че мястото им е там.
И в Националната опера имаме такъв тип постановки. В “Тоска” имаме барон Скарпия, който тръгва да изнасилва Тоска в кабинета си във второ действие. Режисьорът на постановката съблече и двамата герои.
Оперните певци не трябва ли да са съсредоточени повече в това да си изпеят партията?
Вече не е само това. Основно е да имат техника, но трябва и да изглеждат добре, да са като филмови актьори. Говоря за големите сцени. Изкуството еволюира. Едно време операта е била като концертно изпълнение. Излизат певците, изпяват си дуета или арията, прибират се и толкова. В момента има действие, има екшън. Превърна се в истински театър.
Преди разговора ми спомена, че има певци, които участват в “по-леки” представления, а други – в тежката артилерия. Кой реши ти да си в по-леките – мюзикъла?
Така са преценили. Мюзикълът е сложен жанр, защото присъстват всички театрални елементи – танц, пеене, актьорска игра и слово, но не е толкова драматичен. В операта на актьорите не им се налага да танцуват. Там няма говорни диалози. Но операта е тежък жанр, тъй като е по-елитарно изкуство, за отбран кръг от хора. За нея човек трябва да е доста по-подготвен, отколкото да отиде на мюзикъл.
В нашата опера директорът акад. Карталов вкара много нови хора заради мюзикъла. От там хората се запалват и започват да посещават и оперните представления, започват да развиват кръгозора си.
По принцип човек не може да се отпусне, да влезе в операта. Когато нямаш традиция в семейството си в това отношения, малко се притесняваш.
Имаш две момчета. Струва ми се невъзможно да можеш тепърва да ги запалиш по операта…
Те са израснали в операта. Големият ми син свири на китара, а малкият – на пиано. И двамата започнаха да свирят на музикални инструменти на 5-годишна възраст, на колкото съм започнал и аз. Музиката развива центровете в мозъка в тази ранна детска възраст по определен начин.
Чел съм, че децата в Япония учат задължително пиано.
Дори и да не продължиш с това след 10-годишна възраст, важно е да го направиш до тогава. Така твърдят учените. Големият ми син спря да свири на китара на 12 години, но преди 2 години отново започна, този път с хардрок и алтернативна музика и с електрическа китара. Но с опера – рано е да се каже.
Позабравена дума?!
Завист – не я изпитвам. Може би като дете ми се е случвало, но човек трябва да се бори с това, защото завистта е коварно нещо.
Оперен певец си, а се пушил до преди 10 години…
Много обичах да пуша цигари. Обожавах. На пеенето и на техниката не ми пречеха. Но спрях цигарите заради спорта. Никола Гюзелев, Бог да го прости, пушеше страшно много. Когато бях при него, за два часа изпушваше десет цигари. Иначе все още ми се пуши, не е спирало да ми се иска.
Когато се отказах от цигарите, изяждах огромни количества сладко. Явно мозъкът ми търсеше с нещо да ги замести. Месец след това поглъщах тави с торти. Тогава отидохме в Казанлък при лелята на моята жена. Тя беше направила тиквеник. Взех си веднъж, втори път, трети път и той свърши. Всички ми се чудеха на количествата, които изяждах. Качих 7-8 килограма, но и активно спортувах, което ми помогна. Впоследствие ги свалих, разбира се.
Какво отлагаш непрекъснато?
Нищо не отлагам. Ако ми предстои нещо, докато не го свърша, то не ми дава мира. Може би това е нещо, върху което трябва да работя. Смятам, че това е негативна черта в моя характер. Когато имам много задачи ежедневно, не сядам. И се преуморявам, усещам го вече, а това рефлектира. Така че трябва да си давам сметка и понякога да отлагам.
Имаш ли нужда да бъдеш харесван?
Всеки има нужда. Ние живеем, за да бъдем харесвани. Още повече пък на сцената. Не търся одобрението на другите, но искам да бъда харесван. Очаква се да вдъхновявам хората и енергията, която искам да им дам, за да си тръгнат от залата заредени, трябва да е добра.
Пътуваш ли в чужбина и обичаш ли да си играеш на турист?
Да, сред любимите ми занимания е. Всяко едно пътуване носи на човек различни емоции и преживявания, а от това – и обогатяване. Много обичам да наблюдавам хората в чужбина. Всяка раса има специфични черти, характерна за географското местоположение. Когато правя герой в операта, се връщам към характеристики на видяни от мен хора. Случва ми се, когато градя роля, да се кача в градския транспорт, за да наблюдавам хората и техните действия, начинът, по който се държат, как гледат…
В Япония съм ходил три пъти през годините. Хората там са изключително възпитани. Гледат да не пречат на никого покрай тях. Представи си толкова много хора да започнат да говорят по телефона в метрото. Там само си пишат, всички са със слушалки, но не говорят. Всеки е сам за себе си. Много ми беше интересно как заспиват в метрото и се събуждат точно за спирката, на която трябва да слязат. А са със слушалки и наистина спят тежко. Казват спирката, скачат и като робот тръгват.
Какво ще направиш през тази година?
Искам да изпея и да направя хубава драматична и тежка оперна роля. Не искам да играя само това, защото всяко нещо дава различен поглед и дълбочина. Онзи ден се разплаках на сцената на “Баща ми бояджията”. Беше много яко и съм щастлив с професията си.
Пожелавам ти да имаш добри емоции и извън сцената.
Бурни. Благодаря.
снимки: Радостина Колева
Радостина Колева
