Юлиян Малинов – колкото повече, толкова повече

Актьор, чиято слабост са бойните изкуства. Не, не се бихме, защото Юлиян е повече от спокоен и уравновесен, поне външно, пък и той е минал през карате и айкидо още като ученик, а сега прибягва до тях само ако са му нужни за някоя роля. То да беше спрял с това. Може би досега не му е дошло на ум единствено да опита с четките и боите. Всъщност пропуснах да го попитам…

Юли е в театър “София” от 2010 година и именно пред сградата го изчаках да поговорим. Ех, нямаше сняг, да узная ски уменията, които виждаме от него в сериала “All Inclusive”, но пък пролетта носи нови емоции…


Ежедневието на двама актьори по време на пандемия побъркващо ли е (б.а. Юли е женен за актрисата Гергана Данданова от театър “Българска армия”)?

Не е чак побъркващо, ама е различно. И понеже с жена ми сме свикнали да работим много, в тази ситуация останахме вкъщи и се превърнахме в учители, защото имаме двама ученика. От сутрин се започва с дистанционното учене и е малко стресиращо, защото ни се промени ежедневието. По-тежкото е, когато не работим, тъй като се чувстваме безполезни, бездействени. А основното при актьорите е действието. Но пък се надявам, че това ще е ново начало към по-добро.

Гледахме, докато сме вкъщи, да се усъвършенстваме и да научаваме нови неща.

Винаги съм обичал да се занимавам с неща, тотално различни от моята професия.

Наумявам си, че трябва да се науча да жонглирам, да ходя на ръце, да чета различна литература, интересна ми е визуалната психодиагностика. Ходя да стрелям на стрелбище или с еърсофт оръжия в двора ми, където имам мишени. Дори бях решил да взимам разрешително за оръжие, но точно тогава беше първият локдаун и всичко затвори.

Защо ти е това нещо сега?

За мой кеф. Аз съм зодия Рак и като си наумя нещо, то трябва да се случи.

С две деца – кога се отдаваш на забавата с тях? По-големият ти син вече е на 17 всъщност.

снимка: CultinterviewПостоянно се забавляваме, защото те са диваци. Играем на електронни игри, често се бием по момчешки, а вкъщи имаме и боксова круша, направих полу-фитнес. Много обичаме и да пътуваме с тях. Решаваме, че днес отиваме на Рилския манастир, качваме се на колата и отиваме цялото семейство. Последното ни пътуване до там беше много смешно, защото малкият леко е напълнял покрай затварянията, а нали ако минеш през дупката в пещерата, където е живял Иван Рилски, има легенда, че тя пречиства всички грехове. Там е много тясно и малкият се притесняваше, че няма да може да мине.

Търсим разнообразни занимания за вкъщи. Взех “Каркасон”, играем “Монополи”… Иначе е скучно. Малкият много играе на електронни игри на компютъра.

Стигна дотам, че пренесе спорта в дома си…

Трябва да се спортува. Последно си взех гребен тренажор, а той развива почти цялата мускулатура, все едно гребеш на кану или на лодка. Много ми е приятно. Отделно имам щанги и тежести. Спортът трябва да се практикува, за да не се разболяваме и да не водим заседнал живот. Повечето от болестите произтичат от там. Трябва да има движение – дали ще се разхождаш, дали ще тичаш… Това ме поддържа и в работата. На последните снимки в сериала “All Inclusive” карах ски, имаше много тичане. Не съм толкова добър скиор, но ми се налагаше да съм в кондиция. Ако никога не съм се качвал на ски и не съм практикувал, мога да се пребия като куче.

А ако не можеш?

Избират този, който може. Състезание, това е актьорството. Затова и усъвършенстването е на първо място. Преди малко говорихме за оръжията. Не ми е нужно да стрелям по хора или заради приумица, но ми се е налагало да борява в оръжие във филм. Ако не мога, започвам да лъжа хората и те го виждат.

Бил си отхвърлян на кастинг на последната права.

Много пъти. Последната дума не е само на режисьора. В България май продуцентите взимат финалното решение. В един от последните пъти ми беше казано, че взимат друг човек, който не е актьор дори, защото е по-популярен. Или защото им е приятел. 3-4 пъти ми се случва да минавам всичките кръгове в кастингите, да стигна до преподписване на договор за даден проект и да ме сменят. Това не ме сломява, не ме прави по-слаб и да искам да се откажа, да реша, че ми е писнало. Напротив, дава ми стимул да продължа.

Значи трябва да свикваш с отказите ли?

Не, ама приемаш как стоят нещата и гледаш да си в постоянна кондиция, да водиш битки. Имам надежда и вяра, че някъде ще разчитат на възможностите ми, а не на това на кого си човек.

В “All Inclusive” трябваше да снимам още в първи сезон, но не стана, заради моята заетост: имах доста представления, репетиции и нямах физическата възможност да снимам. Имам колеги, които напуснаха театрите си, за да могат повече да снимат. Аз си обичам и театъра, обичам и киното, но е най-добре да се съчетават.

Сериалът “All Inclusive” ли ще се окаже звънчето, което показа, че те има?

снимка: CultinterviewНе мога да кажа. Хората ме познават горе-долу от ролите в театъра. От киното – по-малко, защото не съм снимал толкова: 1-2 пълнометражни филма и дребни роли в сериали, и това е. Но като ти дадат шанс и ролята е хубава и провокативна, човек може много бързо да се изстреля. Не използвам думата “звезда”, защото ми е смешна.

Хубав контакт имаш с децата. Имам предвид детските представления в театъра – “Питър Пан”, “Малката морска сирена”… Това идва от опита ти с твоите деца или просто си такъв?

Идва от там, че се чувствам като дете. Не обичам преправянето. Много погрешно е мисленето, че щом играеш детско представление, трябва наивно да се държиш като дете, да натиснеш на това.

Аз съм почти на 40 години и се чувствам все още като на 15.

Помагало ми е. Вдетинявам се. А и обичам да играя за деца, защото са най-непринудената публика. Най-искрено ти се радват или най-искрено те мразят, когато си лош герой.

Водил ли си синовете си да те гледат?

Много пъти. Гледали са и “Питър Пан”, и “Ян Бибиян”. Дано се оправи ситуацията, за да можем отново да играем детските представления.

Ходил ли си на отегчителен театър?

Да, има представления, които по никакъв начин не те вълнуват. А нашето изкуство е такова, че трябва да те докосне, да те разсмее или разплаче, да се замислиш… Иначе какъв е смисълът? Има претенциозни представления, които нямат никакъв смисъл. Емоционален човек съм и искам, като отида да гледам нещо, да го съпреживея, да съчувствам, а не да остана с лош вкус в устата.

Ама има хора, които ходят на театър, за да не мислят, а да се отърсят.

Ако искам да не мисля, си пускам готина музика. Така релаксирам. Тя въздейства на душевните струни и не можеш да обясниш защо. Същото е и с представленията: да не мога да го обясня, но да мога да го усетя като емоция и енергия.

Търсиш ли спокойствието?

Доколкото мога… Невинаги ми се получава. Често съм неспокоен, даже нервен, самообвиняващ се. Знам, че нещо трябва да стане, имам го в главата си, но резултатът не е задоволителен и винаги търся причината в себе си. Такъв човек съм: не съм нервак, но съм експресивен. Лесно се паля, лесно губя интерес.

И към хората ли?

снимка: CultinterviewС тях е по-различно, защото се опитвам да разбера защо съм загубил внимание към някого. Може причината да е у мен. Ние, хората, сме по-сложни. Не зачерквам. Просто спирам да комуникирам или спирам временно контакт, защото има и вариант да не си в подходящата кондиция и да ти се струва, че с някого не можеш да имаш връзка, а на другия ден грейва слънцето, близва те, чувстваш се добре и решаваш, че човекът е готин. Но принципно, не поддържаш ли връзка с един човек, значи явно нямате какво общо да мелите, нямате общ път. Това важи и за партньора, с който живееш.

Моята жена е актриса, но не е задължителна формула за щастлив брак.

Друго ни събира. Това е просто бонус. Много хора са заедно заради децата си, но иначе отдавна нещата са приключили между тях. Това също е вредно. Трябва да се чувстваш добре с човека до теб, да има какво да си кажете, а не да се мъчите.

Мечтаеш ли си да се давим в култура?

Мечтая си във всяка една сфера на изкуството да има изобилие, хората да могат да избират. Кой не мечтае за това? На мнение съм, че трябва да действаш, за да се случи нещо. Изборите са най-пресен пример. Разбира се, че трябва да се гласува. Човек не може да търси промяна, ако не прави нищо. Мечтите също са действие, но трябва да се преследват.

Кога си се чувствал незабележим?

Когато сам си го внуша. Силата на внушението е много пагубна. Когато самият ти се чувстваш непотребен, ставаш непотребен и на останалите. Позитивните мисли водят до позитивни действия.


снимки: Радостина Колева