Понякога, когато около теб всичко е кино и театър, ти се иска всячески да се обърнеш рязко и да видиш какво би станало, ако опиташ да вървиш по друга пътечка, да видиш други върхове, да усетиш различен мирис. Той е пожелал за себе си точно това, пожелал е да бъде лекар. А сериалът “Откраднат живот” е само кратка “отбивка”. Или може би не толкова кратка, защото го вмъкна в разпознаваемото. Още по-прекрасното е, че добрият и разумен човек не се влияе и не залита по това да е атракция. Наум Шопов.

Помниш ли периода, в който участва в театралното представление ”Кукувицата”? И въобще това е период, в който едно дете ходи на репетиции ежедневно в Народния театър.

Имам много малко спомени. Бил съм трети клас, на около 10 години. Бяхме много деца и цялото преживяване беше свързано с много игра, защото децата не можеш да ги натягаш да са сериозни прекалено дълго време. Представлението беше направено по лек и интерактивен начин. Мога да вмъкна за връзката между тогава и сега, защото и по онова време трябваше да се разделям на сто – между представлението и училище, а сега – между малко по-други неща, но в главата ми това натоварване е едно и също. Защото за едно дете да бъде от 8 до 3 на училище и после от 3 до 8 на репетиции… Но ми е носило удоволствие. Имаше видеозапис на “Кукувицата”, обаче се изгуби някъде…

До там ли беше театърът?

Снимал съм десетина филма след това, но театърът – да. Той е изкуство, което не е за мен. Не го разбирам изцяло. Гледал съм и добри постановки, но като цяло това, което съм гледам, ми е създало недобра връзка с театъра. Може би идва от това, че вече всичко минава като дигитален формат.

Мисля, че театърът ще отшуми и след десетина години ще има зверски бум,

когато отмине тази вълна. Хората ще зажаднеят за контакта очи в очи. Сега всеки търси лесното, бързото, което не изисква никакви усилия.

Ама и ти си непрекъснато в интернет.

Абсолютно. На мен това ми е 60% от работата. Принципът на интернет е да е достъпен и да го ползваш, когато прецениш. А то не влиза в рамките на работното време. Сега, покрай книгата, която издадох – “Моят фитнес буквар”, – приемам поръчки и в 0,30ч посред нощ. Всичко е на принципа “моментно задоволяване на желанията” и засега не може да има промяна. Просто трябва да прецениш дали ще се адаптираш към това, или не.

Каква е идеята на тази книга? Да накараш младите хора да спортуват ли?

Да, защото това е проблем, който е много драматичен, и става все по-голям. Нещата, които съм описал, са насочени към хората по принцип, а не само към младите. Искам да им покажа кое как се прави, какво да се избягва, какви са били моите грешки. Спортувам от десетина години, но ходя на фитнес от 6. Можело е да се контузя сериозно, да не прогресирам. Книжката сега е малка, но всъщност съкратихме около 50 страници от нея.

Защо?

Стана прекалено сложна. Написах я не само от погледа на спортуващ, но и на лекар. Имаше медицински обоснования. Дадох първия вариант на мои близки и те казаха, че не го разбират. Само аз си го разбирах. Вече е на достъпен език и отзивите са, че на хората им е полезна. Моите притеснения са да не би някой да си даде паричките и да не може да ползва книгата. Няма нужда да си подпира хладилника с нея.

Като казваш, че си допускал грешки във фитнеса, там нямаше ли някой, който да ти каже, че ги правиш?

Не, всеки гледа, но никой не казва нищо. Старая се да не влизам в личното пространство на хората, за да им обяснявам глупасти, които не са им необходими в момента. Но ако видя, че има вероятност някой да се контузи, казвам. Трябва да си помагаме. Чист късмет е, че аз самият не съм се осакатил. Дали ще имаш плочки, ако имаш дискова херния, няма много значение.

Какво друго успя да ти задвижи популярността?

Всичко. Проектът “Откраднат живот” ми донесе само позитиви. Имах големи опасения, че ще повлияе негативно на образованието ми, на следването ми по медицина, но не стана така, за щастие. Не мога да кажа, че повлия на образованието ми, защото се оказа, че моите преподаватели не гледат сериала. Голяма част от тях не бяха информирани въобще за участието ми в него. Изкарах три сесии и пет държавни изпита, докато снимах.

Имало е дни, в които ставах в 4,30, за да уча, по 12 часа бях на снимки и се прибирах да уча до 2.

Спях по 2-3 часа за денонощие. Трябваше да мина през това, да си го изстрадам, за да му се радвам. Хората обикновено изпадат в депресии от много работа и липса на сън, но аз, заради хората, които ме подкрепяха и правеха така, че да се чувствам комфортно, успях да се съхраня емоционално.

“Откраднат живот” промени ли отношението на другите към теб?

Най-потърпевши от моето участие са приятелите ми. Дори и в момента нямам достатъчно време за тях. Това не е добре при едни човешки взаимоотношения. Не за всички, защото истинските приятелства не се влияят от времето. Но с други, за които смятах, че имаме хубави отношения, те се убиха, защото не се виждаме. Това се случи с 90 % от близките ми познанства и филтрира хората, които са около мен, ако не друго.

Но пък получи нови взаимоотношения.

Да, с хората от екипа прекарвахме и ще продължаваме да прекарваме супер много време заедн С някои от тях станахме много близки. Минали сме през много, изиграли сме емоционални състояния, които те карат да се чувстваш близко до друг човек, дори и да не се познавате от толкова дълъг период.

Гледам, че и се веселите често…

Изключително е забавно на терен. Има драматични сцени и не можем да преживяваме всичко подобаващо винаги. Използваме шегите и смеха като начин за разтоварване. Има тежки моменти и ако не се забавляваме, няма да издържим. Въпреки че не съм завършил актьорско майсторство, се старая да минавам емоционално през състоянията на персонажа ми, за да мога да ги направя да са по-близо до истината.

Какво би си откраднал от живота?

Искам да бъда щастлив. Общо казано е, защото всеки има собствено определение за щастието, но моето е да съм здрав и да съм мотивиран.

Ако не искаш да станеш сутрин от леглото, няма как да си щастлив.

Важно е и хората около мен да са добре, защото в успешната медицина, ако дойде линейка за човек, и се знае, че вътре в апартамента, в който е бил той, има изтичане на газ, медицински екип не влиза на мястото. Най-важно е да си добре, за да можеш да помагаш.

Т.е. трябва първо да се съхраниш за себе си?!

Да, защото, ако се изхабиш или разболееш, няма да можеш да си от полза.

Кога ще започнеш да практикуваш? Вече завърши медицина.

Започвам да практикувам съвсем скоро. Първо

ще доброволствам малко в клиниката по детски изгаряния в Пирогов,

а след това ще специализирам. Изгарянията са част от стъпките за пластичната хирургия, с която искам да се занимавам.

Всички, които завършват медицина, успяват ли да си намерят работа, макар на първо време и доброволческа?

Не всички успяват. Най-големият проблем е въобще да те зачислят за специализация, защото местата са малко. Иначе лекар със специалност ще го вземат навсякъде.

Дядо ти, чието име носиш, как би реагирал на развитието на кариерата ти, ако беше жив?

Той почина 2012 година… Цялото ми семейство не искаше да се занимавам с актьорско майсторство.

Когато родителят работи дадена професия, той знае всичките й негативи.

Така че дядо би се зарадвал, че няма да се занимавам основно с това, но със сигурност би бил щастлив, че влязох с сериала.

Имахте ли вашите разговори?

Той почина, когато бях на 18. Разказваше на мен и на братовчед ми Асен за пътуванията си през годините, къде е бил, какво е снимал… Част от тези разговори помня.

Като цяло е много странно, че доста неща от детството си не помня.

Ти ще видиш пък негативите от лекарската професия. Ще се опиташ ли после да спреш своето дете от нея?

Родителите ми винаги са ми казвали мнението си, но никога не са ми казвали какво да правя относно кариерното ми ориентиране. Това ще бъде и моята тактика един ден спрямо моето дете. Всяка професия има своите негативи. Просто трябва да си избереш за какво да страдаш.

Страхуваш ли се, че в някои случаи знанията ти като лекар могат да се окажат безполезни и просто няма да можеш да помогнеш?

Определено това е много страшна мисъл и е ключов момент в лекарската професия заради емоционалното и психическото съхранение. Няма как да огрееш навсякъде, в най-грубата формулировка, но това не значи, че не трябва да се стараеш да си максимално добър.

Ще понатрупаш негативи.

Със сигурност.

Направи предложение на Теа за годеж. Никакви притеснения ли нямаше в решението си? Млад си? Не се ли опасяваш, че ще пропуснеш нещо така?

Не. С Теа сме от страшно много време заедно. Когато се събрахме, бяхме дечица. Заедно израснахме. През този период опознах себе си, опознах и нея.

Според мен тя те е направила по-отпуснат в контактите.

Теа ми е помагала и продължава да го прави за абсолютно всичко. Ние сме партньори. Пожарлия съм и много лесно се ядосвам. Има ситуации, в които мога да реагирам рязко. А тя ме обира.

Знаеш ли, в последно време има едно послание, което се опитвам да внушавам на хората… Това да работиш и да действаш те слага там, където късметът може да те намери.

снимки: Радостина Колева