Едно къдраво момче, което има харизмата на победител, беше на ръба да постигне огромен успех на Световното първенство по лека атлетика в Лондон през лятото, но една контузия в лош момент го спъна на финала. Много се ядосвах, докато наблюдавах този скок на височина, признавам си. Вървеше в посока медал и присъствието му беше забележително. После спрях да се ядосвам, осъзнавайки, че всъщност расте звезда и гордостта ни на българи тепърва ще се свързва с неговото име. Тихомир Иванов.

Как успокои мислите си след контузията и отказа си да скачаш на финала на Световното първенство в Лондон?

След като установих, че няма да имам възможността да скачам, опитвайки няколко пъти, говорихме с треньора, отидох и си събух шпайковете. Единственото нещо, което направих, е да се представя пред публиката, която беше дошла да наблюдава финала, останах малко, гледах и като видях как започва състезанието с фалове на 220 см и ми стана криво, защото цял сезон бях много добре и знаех, че на този финал имам голям шанс да се класирам в петицата. Такава цел си бях поставил. Симоне, съпругът на Ивет Лалова ме успокои, че състоянието ми е можело да бъде и по-зле. Приех го спокойно, не се затворих в себе си.

Как ти влияят такива лоши моменти?

Това беше първата ми по-сериозна контузия. Разбрах какво е да имаш дозата късмет в правилния момент.

Една малка пречка ми коства доста по-предно класиране.

Оттам можеха да се отворят повече вратички за следващия сезон.

Сили, подготовка… Какво друго е нужно за успех на състезание?

Сезоните са летен и зимен и се базират на подготовката. Самите подготовки са преди зимния сезон – започват от септември и продължават до декември-януари. През февруари вече има състезания и трябва да си навлязъл в състезателна форма. През лятото подготвителният период е по-кратък, но правим почти едни и същи неща, като се опитваме да надграждаме: било то силови или скокови качества. Добавяме нови елементи, усъвършенстваме друго. Високият скок е много технична дисциплина и изисква работа, много скокове. Не е нужно чак толкова да работиш върху силови качества и бързина.

Това не омръзва ли? Всеки ден да правиш едно и също.

Не, свиква се с това. Често сме на лагер и имаме възможността да сменим обстановката, средата, в която тренираме, хората. И това компенсира. Процесът е ясен. Всяка тренировка има специфика, за да ти подготви организма за следващия ден.

А в ежедневието с какво компенсираш?

Понеже с брат ми сме на квартира в София, като се приберем, трябва нещо да наготвя, за да ядем. Свършваме тренировка, прибираме се, хапваме, лягаме малко да починем и отново се връщаме в залата да тренираме. Вечерта имаме повече свободно време, но гледаме телевизия, ако имам уроци, чета малко, и си стоим вкъщи на топло. Събота евентуално се разхождаме навън, срещаме се с приятели…

Брат ти Михаил амбицира ли се покрай теб?

Случва се често да си тренираме заедно, по лагери ходим заедно. Той има амбиции, тренира и има напредък, който виждам и аз, и треньора. Искам да е здрав, за да може след това да се реализира в състезания.

А ако няма амбиция, спортистът може ли да постигне нещо изобщо?

Това е като да не си поставяш цели. Може да е малка цел, но да е стъпка по стъпка, започвайки от най-ниското стъпало. Без амбиция няма как. Има състезатели с болни амбиции и куца комуникацията им с треньора.

Каква цел си си поставил сега?

Да надхвърля личния си рекорд. В зала е поставен 231 см, а моят е толкова, но на открито. Искам да направя и национален рекорд.

Всичките ми мисли са свързани изцяло със спорта.

Всичко съм заложил в него. Спомням си, че когато дойде ред да завършвам училище, имаше балове, купони и мероприятия, а аз преследвах Европейско първенство и не празнувах бал. Не исках да се разсейвам със странични мисли като забавления. Бих празнувал, ако реализирам на състезание. Дори и на рождените си дни не наблягам. За мен скачането е работа, за него ми плащат, но не го приемам като работа, не го разсъждавам така, защото ми доставя удоволствие. Харесва ми да съм в спортната среда. По-натам мисля да продължа като треньор или като мениджър на клуб. В спорта съм откакто ходя на училище.

Изпитваш ли понякога вътрешна съпротива да тренираш?

Случва се да губя мотивация, но трябва да се превъзмогва. Това е една ситуация, в която си изморен психически, а не че тялото ти е изморено. На практика мускулът няма умора. В даден момент изнемогваш и не можеш да продължиш. Случвало ми се е да бъда на прага да прекратя тренировка, но тогава провеждам разговор с треньора и разбирам, че не е правилния момент да се откажа.

Усещаш ли, когато ти се изплъзва медал?

Не съм имал толкова възможности да се докосвам до медал, но тази година в Белград на Европейското първенство един фал ми коства класиране в тройката.

Малко късмет беше нужен, за да съм безгрешен на точното място.

Тогава изпуснах медала. Не съжалявам. Признавам си, че бях много нервен. Имаше многобройна българска публика и може би съм още крехък, нищо, че съм на 23 години, но психиката ми още не е толкова улегнала и за момент се почувствах повлиян. Взех си поука и летният ми сезон тръгна с друга нагласа. Уча се и всяка година опитвам да науча нещо ново. В един момент ти се усмихва късметът.

Какво ново научи тази година?

Научих това, че ако подготвителния ми период е минал добре, мога да разчитам, че на всяко състезание мога да атакувам нова височина, мога да се боря за ново, лично постижение, и научих, че всичко това идва от тренировъчния процес. Ако той не се изпълнява правилно, стъпка по стъпка, не може в състезателния период да се очаква постигане на нещо съществено. Може да имаш мечти, но не може да очакваш резултати.

Не можеш да разчиташ на това, че си добър по принцип.

На това можеш да разчиташ на националното първенство, да речем. В България реално съм най-добрия. Каквото и да стане, вторият след мен е поне 20 см по-надолу. Втори е брат ми. Но не можеш да си кажеш, че си най-добрия и да не си даваш зор.

Какво може да попари настроението ти?

Една неправилна песен. Много обичам да слушам музика и ако в даден момент на телефона ми тръгне музика, която не харесвам, дори и това може да е признак на нежелание да тренирам. Една контузия или лека болежка могат да убият желанието за каквото и да е. Тогава искаш да си легнеш, да спиш и да мине всичко, да превъртиш няколко страници напред, докато стигнеш до този, в който няма болка.

Или назад, за да го премахнеш.

Или назад, за да го избегнеш, да.

Като каза музика, разбрах, че си фен на Дара.

Дара я помня, когато участва в X-factor. Още тогава имах усещане, че ще стане много добра в бранша. Като слушам песните, които сега издава, съм много радостен, защото тя забавлява хората и прави нещо, което доставя удоволствие на самата нея.

Постоянно слушам музика, още със ставането.

Създава ми настроение. Предпочитам един мой ден да започне по този начин, с настроение. Сега, през този период от годината, ми харесва да си пускам коледни песнички. Не някакви романтични, но докато закусвам и си пия кафето, ми е приятна тази тематика. Понякога слушам и докато скачам, на портативни колонки.

Кога се смеят очите ти?

Когато съм си вкъщи със семейството, когато сме се събрали с приятели. В тези моменти се чувствам наистина щастлив, дори и за малко, защото не са толкова чести.

За мен Нова година не е кой знае какво. Просто една обикновена вечер,

в която, като стане 12 часа, всички се кефят. Ами то всяка вечер става 12 часа?! Не мога да го разбера това, странно ми е.

На всичкото отгоре трябва да стоиш и да го чакаш този час!

Да. А не ми е приоритет. Моето мислене е такова… Сега сме в поколението, което празнува Коледа, а не дядо Мраз, празнува Хелоуин.

На какво ухае днешният ти ден?

На скокове (). Понеделник и петък са любимите ми дни. На какво друго ухае? На нещо, което трябва да наготвя за обяд. Гладен съм вече. Всъщност винаги съм гладен. Хапвам нещо леко и след 2 часа пак съм гладен. Днес съм закусил в 8,30 и в 10,30 пак мисля за това.

Ще те откъсна от тези мисли сега. За първи път получи номинация за „Спортист на годината“. Какво очакваш да се случи на церемонията?

Да спечели Григор Димитров. То няма просто кой друг. След този сезон, който направи… Мечтал съм си, откакто знам, че съществува тази церемония. От 2011-а година я наблюдавам. Исках да знам, че съм в Топ 10 на България, сред елитните спортисти. Затова е важно.

Представям страната ни на доста високо ниво.

За първи път български състезател достига до Топ 2 в Диамантената лига. Това постижение не остава незабелязано и за мен участието в „Спортист на годината“ е нещо ново и ме вълнува. С течение на годините ще се изкача и до първото място!

снимки: Радостина Колева