Тя вече не е малко момиченце и иска стъпките ѝ да бъдат забелязвани, иска песните ѝ да бъдат слушани, а музиката ѝ – да повърви на малко по-далечно разстояние и да излезе извън страната ни. Младостта ще ѝ даде този тласък вероятно, още повече, че наследствеността от баща ѝ, Дими от група „Сленг“, не може да бъде подмината, макар тя да не разчита на нея. С лека усмивка, с повече сериозност, с дозирана амбиция – Дара Екимова.

Лятна песен Sagapao, зимна песен Follow Me… На сезони ли ще я караш с песните?

Просто такова ми е вдъхновението. Сега, когато е по-студено, и аз самата обичам да слушам музика, която ми придава онова уютно настроение – коледно, зимно, топло… Sagapao беше на английски и гръцки, защото исках да направя песен на няколко езика. Не исках да е испански. Follow Me пък е на английски, защото това е единствения начин да пробием навън. Всички знаят английски.

На български само тук могат да ме разберат.

Имам мечти, свързани с големи сцени, а те няма как да се случат, ако пея на български език.

Кога ще дойде песента на български тогава?

Ще пея на български. Просто искам да го усетя. Дотук разчитам изцяло на интуицията си. Ако ми хареса музиката на демото и знам какъв текста да напиша, значи това е моето парче. Английският език е по-достъпен и е по-лесно там да не звучи неловко и с клишета.

На голяма част от младите ти колеги не им се разбира дори, когато пеят на български.

Младите винаги можем да работим върху артикулация, пеене. Някои наблягат на това, други на присъствието си на сцената, трети върху външния си вид – да си сложи екстеншъни или да го гримират по-интересно… С всяка следваща песен все повече откривам себе си като артист и все по-наясно съм върху какво трябва самата аз да работя, за да ми се получава по-добре. Търпение, техника на дишане…

Чувстваш ли се ощетена заради сравненията с баща ти – Дими?

Разбирам хората, които мислят, че трябва да правя музиката, която е правил и баща ми. Гледам да не обяснявам много, а просто да действам това, което ми е на сърце.

Сравняват ме с баща ми, но досега не съм срещала лоши коментари.

Старая се да не срамя името му и фамилията ни.

Приключи ли с реалити форматите?

Не са ми били страст, но те са уроци. За единия ме поканиха, не съм се явявала на кастинг.

Налага ли ти се вече да се спотайваш?

при снимките на клипа „Follow Me“

Виждам се с приятелки, а когато не ми се излиза, си казвам. Не е нужно да се оправдавам и да се правя на заета. Директна съм, но ми се иска да съм още повече, защото често спестявам от куртоазия. Може би по-натам ще ми се наложи да премислям кое е по-печелившо в отношенията ми с хората, когато става дума за директност, но засега говоря това, което чувствам. Което не значи, че ще изведнъж ще започна да лъжа и да бъда лицемерна.

Случва ли се да бъдеш лицемерна?

Да, но не толкова лицемерна, колкото любезна. Трудно допускам хора в живота си. Не отивам при някого с думите: “Аз съм Дара и искам да сме приятели”. Вярвам, че ако трябва да съм близка с някого, ще се намерим на точното място и в точното време.

Дърпаш ли от младостта си на максимум?

Ако имаш предвид да излизам по купони и да ходя на партита – не. Ако трябва да бъда откровена, понякога се притеснявам, защото обичам да си стоя вкъщи, когато имам свободно време. Харесва ми да гледам филми, да чета книги, да се виждам с приятелки на готини места. Не пия и не пуша. От тази гледна точка

мисля, че съм доста добра дъщеря.

Нали знаеш, че нашето поколение масово ходи по дискотеки, пуши евтини наркотици, а на мен това просто не ми е интересно.

Как си се опазила от това?

Не знам. Наскоро един човек ме попита дали не опитвам заради това, че не мога да го овладея. Замислих се дали ме е страх… Не ме е страх, просто не ми харесва как изглежда отстрани. За едно момиче е много грозна гледка да се напие. Още не е толкова наболял този въпрос с феминизма у нас, но в чужбина – е. За мъжете е по-нормално да се напиват. Поне според тукашните стандарти.

В дискотеките влизат 15-16-годишни, а принципно не можеш да влезеш под 18 навършени.

Странното е, че когато отида на такова място, на мен ми става лошо – нищо не чувам и не виждам, вие ми се свят. Може би от силния шум.

Като спомена за наркотиците, ходи ли да гледаш филма ”Доза щастие”?

Да, силен е. Преди да отида да гледам филма, гледах интервюта на Весела. Мама я е познавала. Наскоро се свързах с дъщеря ѝ, която играе главната роля. Все едно не е български филм. Не ти става неудобно или неловко да го гледаш. Не знам дали реалността е такава, но много зле изглежда наркотичната хероинова зависимост. Дай Боже филмът да ни подейства. Просто се чудя къде се изпуска нишката от родителите. Или може би от децата?! Как не ги е страх да си слагат сами игли? Аз умирам от страх.

Хвърляш ли сили в отрицателни емоции?

Не повече, отколкото в положителни. Когато съм ядосана за нещо, това може да продължи с дни, но когато съм щастлива, е за дълго. Оценявам нещата и съм благодарна за тях.

Харесва ли ти това, което ти се случва на този етап от живота?

Да, но искам да ми се случва повече. Търся още маршрути по пътя.

Диво цвете ли си, или по-скоро кротко лале?

Другите могат да кажат.

Ами ето, да кажат, защото майка ти и приятелят ти са тук.

Ива: По малко и от двете. Бих го разпределила така: в работата си е яростно дива, защото е непримирима към това, което не се случва по начина, по който тя иска. Понякога се спирам да реагирам, за да не предизвикам още по-бурни реакции. Иначе като дъщеря е супер спокойна, кротка и разбрана. Дано това да не избие впоследствие.

Дара продължава…: Всички ме плашат, че сега като не ходя по дискотеки и не се забавлявам, ще избие по-натам.

Кой е твоят начин за вдъхновение?

Да се огледам около себе си. Понякога съм вдъхновена от нещо, което ме е наранило. Хубавото също ме вдъхновява. Ако не ми харесва това, което виждам наоколо, го променям така, че да го одобря.

Какво друго променяш?

Хората около мен, приятелите ми. Мога да съм си много близка с някого и в един момент тотално да ми стане безинтересен. Това се случва, когато се развиваш, а другите стоят на едно място. В крайна сметка всеки си прави, каквото си иска. А аз намирам други хора, с които имаме общи интереси и гледаме в една и съща посока.

Пред какво си затваряш очите?

Май пред нищо. Винаги си казвам, ако нещо не ми е наред. Не оставям нещата да се случват просто така. Освен когато стигам до задънена улица. Тогава… това не е моята улица.

Вярваш ли, че с времето децата започват да приличат на родителите си?

Може и да си втълпявам, обаче когато бях малка, си казвах: “Каква хубава тъмна коса имам”. Много си я харесвах и бях решила, че никога няма да си я боядисвам. Пораснах и започнах да си правя кичури, балеаж, искам да ставам все по-руса. Засега не искам да я подстригвам, но… да видим.

снимки: Радостина Колева и Валентин Даневски