Дългият скок е нейната дисциплина. Имаше амбиция тази година да докосне мечтата си и да получи квота за лятната олимпиада в Токио. През ноември отпътува в посока осъществяването ѝ, застопорявайки всичко тук и отивайки да тренира в Кастельон де ла Плана. На нея не ѝ липсва упоритост и вероятно доза късмет щеше леко да я побутне в полета ѝ по време на скок. Но един вирус я спъна. Не нея самата, а целия свят. И силно засегнатата страна Испания, в която се намираше до скоро.

Националната ни състезателка Милена Миткова, с която първоначално се видяхме на нейна територия, но вече е в Cultinterview.

Успя да се измъкнеш от Испания буквално с последния полет от Валенсия, преди България да спре полетите. Мисията ти там беше съвсем различна. Какво се случва с това, заради което беше отишла в Кастельон де ла Плана?

В изчакване съм да видим каква ще е ситуацията и кога в Испания ще се възстанови нормалния живот или поне близко до него. Когато там започнат да тренират и се отворят пистите и стадионите, се връщам. Като гледам какво е положението там, май няма да е много скоро. Освободих си стаята, в която бях отседнала в Испания, част от багажа си го оставих при съквартиранта си, тъй като не успях толкова бързо да събера всичките си вещи. Идеята ми е да се върна. Имам още работа, а и такива са намеренията ми.

Поддържаш ли връзка с хората, които останаха в Кастельон?

Пишем си, защото ме е грижа за тях. На двата края на континента сме все пак. Притеснени са, но спазват всички мерки, които са им наложени. Основно социалната дистанцираност. Осъзнават колко е сериозно и не си и помислят да нарушат карантината. Не е като тук,  в България: “Хайде да се опитаме да си разходим кучето, за да се разходим ние”. И то навърта някакви страхотни километри. Хората там доста ми помагаха, докато бях в Испания.

тренировка на плажа в Кастельон де ла Плана

Във Валенсия отмениха финалната седмица на Las fallas, отмениха Magdalena…

Отмениха и двата фестивала. Кастельон е малък град и единственото забавление за жителите е въпросната Magdalena. Продължава цяла седмица и буквално градът не спи през тази една седмица – шествия, преобличат се в костюми, хвърлят пиратки. Гърмят яко, танцуват, пеят, забавляват се… Така и не успях да присъствам на празника. Бях се нагласила, че тази година най-накрая ще бъда там, но беше отменен.

Тези фигури, fallas, са традиционни за цялата област Валенсия, а не само за града. Улучвала съм фестивала в друг град, не присъствах да горенето на фигурите, но видях, когато бяха ги извадили по улиците. Впечатлително е как хората не се притесняват по време на забавленията – дали ги гледат как са облечени, дали танцуват добре. Просто излизат и нищо друго не ги интересува. Много ми допадна. Сега малко ще си починат от забавленията.

Имаш ли познати в Испания, които вече боледуват от Covid-19?

Жената на единия ми треньор и самият той са имали грипоподобни симптоми. Първо треньорът ми се е изолирал в едната стая, защото имаше температура и кашляше, но тъй като е по-млад, явно го изкара по-лесно. Те са в област Мадрид, една от най-засегнатите области от вируса.

В Испания не правят тестове на леките случаи, а само на тези, които вече не могат да дишат,

на тези, които влизат в болница. Останалите са на домашно лечение. В болниците нямат места за леки случаи. Стоиш си вкъщи с температура, пиеш парацетамол и чакаш да се оправиш.

Отложиха олимпиадата. Така се отложиха и твоите желания да бъдеш на такъв сериозен форум.

Отложиха я, но не я отмениха. Целта си остава. Ще имам повече време, за да мога добре да се подготвя. Не мога да кажа, че това, което в момента правя в двора, е пълноценна подготовка. По-скоро е поддържане на качествата ми и на форма. Така не се покрива норматив за олимпиада. Това се случва с голяма част от спортистите. Малко от тях имат възможността да тренират така, както трябва. Тези, като мен, които нямахме нормативи до този момент, отлагането е добре дошло. Сега дишаме по-спокойно и си караме карантината. Но не търча заради това, че имам да се подготвям. Вече знам, че имам още година. Чакам да се нормализира обстановката, за да започна да тренирам. Човек не се подготвя за олимпиада няколко месеца, а години наред. Не мога да очаквам да свърши карантината и да съм готова. Нужно е доста повече време. Целта ми е да се класирам за този форум, защото все още нямам квота за олимпиада. Вариантите са два – да скоча 6,82, какъвто е нормативът, а другият вариант е да се класирам по ранглиста, което се случва с участие на по-висок клас турнири. В зависимост от резултата, който си постигнал на тях, взимаш определен брой точки, те се сумират и те подреждат в ранглистата. За зимният сезон, който беше добър за мен, бях си поставила за цел, беше добро представяне на националния шампионат, а след това и на Балканиадата.

Вярвах, че съм готова да скоча норматива.

От зимата към лятото се влиза обикновено с по-високо ниво и е нормално да направиш 20 см разлика – от 6,50 м да отидеш на 6,70 м.

Сега е важно дали европейското първенство в Париж ще го има в края на август. Чакаме да приключи извънредното положение, за да се насрочат състезанията. Засега сме в пълно неведение.

Спортът ти е такъв, че не можеш да скачаш и да тичаш от вкъщи.

Основно правя статични упражнения. Мога да използвам ластици, както и щанги, които мой приятел ми донесе. Не е кой знае какво и е далеч от нормалната подготовка на един лекоатлет. Връщайки се от Испания, дойдох на вилата, която е близо до София, за да мога поне да се движа в двора. Ако бях останала в апартамента – нищо.

Глобите им за неспазване на карантина в Испания сериозни ли са?

Доста. От 100 евро казват, че са ги вдигнали на 600 евро, та до 600 хиляди, за които прочетох в един испански сайт. Не знам доколко е вярно. Може би, ако системно нарушаваш правилата, се стига до нея.

В началото пееха по терасите като италианците и бяха настроени оптимистично,

но май вече не им е до песни и притихнаха. Направи ми впечатление, че полицаите и пожарникарите отиваха пред болниците да ръкопляскат на лекарите, което беше много мила картинка. Те не го правят насила.

Ще можеш ли да направиш плавен ход към завръщане, когато приключим с Covid-19?

Зависи колко време ще отнеме. Колкото повече се задържи това положение и сме затворени по домовете си, толкова по-трудно ще бъде връщането. На този етап е важно да се спасят хората, защото наистина става дума за това. В България като че ли се подценява. Не знам доколко здравната ни система може да издържи.

В Испания са мобилизирали над 50 хиляди пенсионирани медицински сестри,

за да помагат в борбата с коронавируса. Спортът е част от живота, а не е нещо на живот и смърт.

Гледаш ли какво нещо е: онзи ден тичаше покрай брега на морето, а днес си стоиш вкъщи и то вече немалко време.

Това за пореден път доказва, че човек не трябва да си прави планове. Дори не съм си и помисляла, че така ще стане. В края на април започваха клубните състезания с испанския клуб, постепенно влизане във форма. А сега, освен да очакваш да си стоиш вкъщи, друго не виждам какво може да се направи.

Докато тренираше в България, беше плътно ангажирана с деца и с идеята да им показваш леката атлетика по забавен начин, с игри.

Фокусът ми в един момент се измести, защото видях, че за да отида на олимпиада, трябва да съм по-отдадена на тренировките. Удоволствие ми доставя работата с деца, много ми харесва. Не е натоварващо, но самата аз, за да тренирам качествено, трябва да е по два пъти на ден. А докато съм с деца, не мога да седна и да си почивам. Занимавам се с тях, показвам упражнения…

Когато остана година до олимпиадата, реших да дам всичко за мечтата си да участвам в нея. За мен е много важно да знам, че съм опитала. Така че децата ги оставих за малко. Когато съм в България се опитвам да посещавам техни тренировки, тъй като ми липсват, интересно ми е колко са пораснали, колко са се променили, колко са напреднали. Знам, че когато изпълня мечтата си, ще се върна към децата. Моето отношение към тях изцяло се ръководи от това как ги чувствам нещата, а не какво пише в учебниците.

Чувала ли си се скоро с общата ни слабост – Мирела Демирева? Докъде докара тя своята подготовка?

Докъдето и всички други. Пишем си, разменяме си по някое изречение. Не се сърдим една на друга, че някоя е забравила да отговори. Знаем, че всеки има нужда от собственото си време.

Дългият скок въпрос на оттренираност на тялото ли е, или трябва още от първата крачка да мислиш?

Не трябва да мислиш, а всичко да е адски отработено на тренировка. И то се автоматизира с повторението. С първата крачка трябва да съм убедена, че скокът ще стане. Тръгна ли с колебание при засилката, никога не се е получавало. Случвало се е и да съм подготвена, но да не съм убедена в силите си. Тогава отново не става.

Понеже споменахме Мирела, тя много точно описва почти всяко мое действие. Не съм се замисляла дали се познавам толкова добре, колкото тя ме познава. Когато Мирела видя клип с мой скок от Балканиадата тази зима, каза, че скокът ми вече е различен.

Как искаш да излезеш от спорта един ден?

Искам да знам, че съм дала всичко от себе си, да съм удовлетворена. Банално се казва, че спортът е до време, но не мисля да излизам от него.

снимки: Радостина Колева и личен архив