Радостина Колева“Брънч за начинаещи” е комедията, която извади лицето на Стилиян Стоянов на преден план. Приветствам такива “отклонения” с появата на нови актьори, които звънват в артистичното пространството.
И ето го Стилиян – модерен, хранещ се здравословно, кадър на Драматичния театър в Пловдив. Може и в обратен ред. 🙂
Я малко техническа информация. Знаеш ли кога се сяда на брънч?
Да, ходим с децата. Даже напоследък често посещаваме едно място. Те харесват авокадо тост с яйца и за тях това е брънч. Ходим към обяд събота и неделя, тъй като имаме две кучета, които трябва да се разходят преди това.
Колкото до филма, ти на пресконференцията узна, че Яна Титова ни избра по приятелска линия, а след това сценарият продължи да се разработва. Има неща, които са повлияни от нас самите.
Там играеш психолог. Наясно ли си със себе си?
Мисля, че не съм. Постоянно се изненадвам от себе си. Очакваш нещо, а се оказва друго. Но с времето като че ли ми става все по-ясно. Ако тръгнем да говорим от психологическа гледна точка, много неща крием от себе си и в някакъв момент те изплуват на повърхността. Кога си приемаш, кога не ги, кога се бунтуваш… това е едно постоянно себеопознаване.
Мислиш ли го това?
Все повече. Може би с годините. Когато виждам децата да растат покрай мен, започвам да отсявам важните неща. Макар че сякаш отдавна съм ги степенувал.
Нашата професия е много ожесточена и доста хора в нея поставят работата на първо място. Изпуснеш ли там, много трудно можеш да наваксаш и да се върнеш. Но аз не съм толкова амбициозен в тази посока. Не всичко ми е на всяка цена.
Много се вълнувам от това нещата, с които се занимавам, да ми бъдат интересни, да ми носят нещо като опит, като предизвикателство, да е нещо, което не съм правил досега, но ще ме качи с едно стъпало по-нагоре. Не като пари или слава. Това не е чак толкова важно за мен като че ли. Ама знам ли? Може да открия друга част от себе си, която да се окаже жадна за пари и слава. Засега не съм я намерил. Но може да се появи в някой герой на сцената.
Драматичният театър в Пловдив е твоето актьорско място. Достатъчно ли ти е?
Различно. Пловдивският театър е прекрасно място за театър със страхотни колеги. Идват интересни режисьори, с които е любопитно да се срещнеш, но има и периоди, в които чувстваш, че може и повече да ти даде. Ама това са нормални неща. Аз съм там вече 12 години и е естествено да имам и разочарования.
Как преодоляваш себе си в такъв случай?
Стискаш зъби, минава и чакаш следващото.
Между другото, искам да се занимавам с кино режисура. Даже имам вече един късометражен филм “Соледад”, който го написах и режисирах сам. Беше в селекцията на “София филм фест”. Голямо удоволствие ми беше. Имам още идеи и предстои да измисля как да ги направя. Много ми е любопитно. Имам някаква идея за киното: как трябва да изглежда, какво да е като естетика, като смисъл.
Като ми липсва точно това, гледайки кино, още повече се амбицирам. Не претендирам кой знае колко, защото не съм учил това. Имаше вариант за НБУ, но не ми се ходеше там. И тогава някой ми даде идея, вместо да си давам парите за магистратура, да си ги инвестирам във филм. И точно това направих.
Ама виж как се оказва, че за някои неща си амбициозен, а за други – не?
И тук я има моята неамбиция. Имам в чекмеджето 3-4 сценария, но трябва някой да ме подбутва. Искам да се преборя с това.
Как гледаш на халтурата? Имаш колеги, които успешно дълбаят там.
Не мога да ги съдя. Те изкарвам много пари от това.
Е, деца гледат.
Нали. Винаги съм се чудил защо един продуцент или режисьор взима едно популярно лице и създава нещо с много ниско качество. При положение, че хората влизат в салона, за да видят лицето. А можеш да направиш друго, което да вдигне публиката на твоето ниво, не обратното.
Може да е странно, но аз не гледам такива представления. Не ходя особено и на театър, защото не очаквам с нещо да ме изненадат. И с филмите е така. Гледам кино, което би ми донесло нещо. Иначе – не. Освен ако не съм с децата си, които са на 8 и на 12 години, на анимация, която е по-добра в повечето случаи от другите игрални филми.
В какво си се опитвал да убедиш себе си?
Че всички усилия, които полагам, имат смисъл. Че усилията, които полагам да възпитам децата си, както и да бъда в професията си, в един момент ще имат смисъл. Като се обърнеш назад, виждаш, че има такъв. Но нещата, с които се срещаш на ежедневна база, са въпрос на постоянно самоубеждение, че си струва.
А какво е онова, в което не си струва да се впускаш?
Често ми се случва да се впускам в злободневни истории, да им се ядосвам. Знам, че не трябва да го правя, защото минава. Ако нещо няма смисъл след 5 минути или след 5 часа, тогава защо да му се ядосваш? Трябва да гледаме на живота малко по-леко, защото той си минава и заминава.
Имаш ли емоции, до които не смееш да стигнеш?
Чак да не смея… Не мисля. Имам чувството, че през всичко съм преминавал: през радост, през смърт, болка… За тези 40 години, в които съм живял, си давам сметка, че през всичко се минава. Човек намира сили в себе си и се събира. Каквото и да ти се случи, приемаш го и продължаваш напред. Прекрасно човешко качество е това да сме адаптивни. Иначе не знам човек как би могъл да живее.
Така че съм готов за всякакви емоции. Разбира се, такива, свързани с трагедии, не бих желал да ги изпитвам.
От какво си се отказал изцяло?
От месото.
Ама защо се отказа от него? Спря да ти се яде ли?
Не, аз бях голям месоядец. Ядях всякакви извращения. Аз съм от Стара Загора, а там ще ядат уши, всякакви субпродукти. Но преди 12 години ми попаднаха клипчета от едни кланици – какво се случва с животните, които ние ядем. Видях една машина, която събираше живите кокошки и накрая ги изкарваше на кайма. В онзи момент си казах, че не мога да бъда част от това и не искам да бъда. От тогава само два пъти съм ял месо и то защото ме излъгаха в едно заведение.
Ям риба. Даже дъщеря ми се шегува с мен, че и рибата е месо. Старая се да ям диво уловена риба като скумрия, която не може да се гледа в затворени пространства. Чувствам се добре така.
От какво друго си се отказал?
Отказах се да смятам, че заслужавам повече, че съм незаменим. Или, ако щеш, неоценен. Приех, че съм това, което съм във времето и в пространството, защото си дадох сметка, че другото ми трупа напрежение и не ме прави щастлив.
От детството отказал ли си се?
Напоследък много често се срещам за случки от детството, за приятели… Сега като ме питаш, си давам сметка, че може би не съм се отказал от това. Защото или ми липсва някоя щуротия, която да направя и която да ме върне отново там, за да ме накара да се чувствам по-жив, или прекалено насериозно съм започнал да се взимам. Като че ли не е второто.
С професията като нашата подхождаме много наивно, по детински. Защото, ако се вземеш насериозно, няма да бръкнеш надълбоко и да извадиш някой, който е далеч от теб. А децата, знаеш, в игрите много често са някой друг. И лесно забравят кои са.
Как реагираш на несправедливостта?
О, много остро. Мои приятели, които ме познават от много време, знаят, че съм много лек характер, лесен съм за общуване, обичам да се шегувам, да се смея и да се забавляваме, но като има някаква несправедливост, не се владея. Това е мой недостатък, върху който трябва да работя, но още не знам как да подходя.
Ами нали си психолог, стегни се!
Да, значи трябва да почета и такава литература. Имам приятели, които като видят несправедливост, се опитват отдалеч да търсят начини, да търсят консенсус, да покажат, че са прави, а аз
паля със 100. Разбираш ли?
И не се съобразявам кой е срещу мен.
Това е в мой ущърб, защото и другата страна пали и не стигаме до никъде в спора. Някой си хвърля фаса на улицата и аз не мога да повярвам, че този човек го прави това. Или ако някой не спре на пешеходната пътека до нас, а това се случва всеки път. Директно ритам колата. А може да излизам вече и извън границите на несправедливостта и да навлизам в някаква налудничавост вече.
А какви са тези елементи по тялото ти?
Реших, че заради моята колеблива актьорска кариера мога да правя каквото искам с тялото си. Първият татус беше скрит, на гърдите, но след това реших, че ще продължа и на по-видими места. Единият ми е формулата на серотонина, но смених химичните елементи с инициалите на жена ми и на децата ми. Имам и един силует – вътрешното ми Аз. Шегувам се.
Искам да се нашаря целият. Всеки един татус за мен значи нещо. Жена ми също искаше да си направи, но не се реши. Тя е Близнаци и се колебае за ежедневни неща, докато аз съм Везни и се колебая за екзистенциални.
снимки: Радостина Колева
Радостина Колева
