Когато си изградил своя остров между семейство, телевизия и театър, едва ли ти е необходимо нещо, което да е извън него. Нямаш нужда да се криеш, да си създаваш тайни, а се вмъкваш вътре в собственото си вдъхновение. И ти се получава. Защото си наясно със своите сили, със своите желания и сбъдвания.

Диана се е синхронизирала на макс през последните години. Видях я по-различна от това, което беше преди 15 години, да речем. Лудостта е останала, но е в някакъв различен ритъм.

bTV е на 20 години вече. Каква част от тях са с твое присъствие?

Шест пълни години. Средата, в която ние работим, е големият нюзрум, който всички са виждали пред екрана. През този офис на “bTV Новините” постоянно минават хора от различните отдели, ПР-и, гости… Дори чисто физически усещаш, че си част от нещо голямо, от една голяма идея и структура. Приятно е, защото участваш в работата на всеки индиректно. Чуваш какви са новините, комуникираме си… Не си затворен в едно малко офисче само със своя екип, откъснат от цялото. Постоянно се усещаш подкрепен, провокиран и с възможност да твориш. Онзи ден се опитах да си дам равносметка колко много съм израсла за тези 6 години.

И преди си била в телевизия обаче.

Да, да. Започнах да работя в телевизия още последната година в НАТФИЗ. Това са повече от 25 години. Но израстването в bTV не мога да сравня с нищо. Независимо че съм водеща на предаване, това не ме изолира от подготовката за гостите, участвам пряко и в монтажа. Преди не бях монтирала, не бях правила описи. Винаги, когато съм била водеща до тогава, съм имала сценарен екип, редактор. Сега всяка една снимка, всяко едно видео, което излиза в мое интервю, минава през мен. В началото ми беше истински трудно, но не се дадох. Вече съм много по-сигурна в себе си, много по-подготвена и имам по-голямо самочувствие. На екрана всичко личи.

Сама ли решаваш кой искаш да седне срещу теб?

Да, но в „Тази събота и неделя“ сме екип – три водещи, две продуцентки, главен редактор, две репортерки. В седмицата имаме една оперативка, в която споделяме идеи какво искаме да се случи в предаването. Каним гостите за седмици напред, защото понякога нещата са много динамични. Всички предавания искат да им гостуват актуалните за деня, красиви, известни, умни, хора на изкуството. Трябва да си пръв.

Имаш ли срещи, които са те разтърсвали дълбоко?

Има срещи, които никога не бих могла да забравя. Има такива, които са със световно известни актьори, с които успях да се видя при снимките им тук. Истинско удоволствие е, защото аз лично съм израсла с тези актьори, в някои съм била влюбена… У мен е имало чисто любопитство да видя какви са те в нормалното си общуване с хората. Исках да си допълня тази представа: как талантът се връзва с личността. Първият човек, с когото вече се познавах, преди да направя интервю, беше

Морган Фрийман. Бях омагьосана от него.

Бяхме се срещали два пъти в много близки срещи, с много хубави разговори, дори снимах във филм с негово участие. Знаех какво мога да очаквам от него, но не знаех как ще подходи към интервюто, дали ще е в настроение, или ще е притеснен заради снимките на филма. Беше много приятно и не ми се искаше да свършва. Магията ме държеше и си казах, че сигурно ще имаме някаква нова възможност за среща, в която да мога да задам още от въпросите си. Пътувах за това интервю до Лондон. Снимахме в едно хале, където бяха построили декорите на “Код Лондон”. Морган беше с униформата си, а зад него беше кабинетът на президента. Екипът му ни беше ситуирал там и имахме определено време за интервюто. Приех обстоятелствата. Но след това, когато се прибрах в България, от компанията ми се обадиха и ми казаха, че не можем да излъчим интервюто заради костюма, с които беше Морган Фрийман, и заради декора, който влизаше в кадър. Искаха да се излъчи след 4-5 месеца, когато щеше да започне промотирането на филма. На монтажа замазахме всичко отзад, както и костюма му. Но лицето му поне се виждаше (). На мястото на декора пуснахме кадри от негов филм, а когато ни мина “карантината”, го излъчихме 1:1. Ерудиран, интелигентен, много дълбок и… този негов глас. Той има силна вяра и може да говори за Бог с часове. Освен това отглежда пчели в имението си, ходи на риболов. Фантастичен е.

А оставала ли си неприятно изненадана от някого? Каза, че си била влюбена в някои, обаче не се знае дали нагласата след това се припокрива.

Имала съм големи разочарования, да.

Може да си талантлив и да не си добър човек,

да не си добър в общуването си. Или да си заживял с представата си за това какво очакват хората от теб, загубвайки себе си. Това е много жалко, защото всички тези хора са били открити от някого. Склонна съм да простя в името на таланта.

Размекваш ли се със спомени?

О, да. Обичам да се връщам назад в спомени, особено към тези, които са ми носили много радост и положителни емоции. Извървяла съм пътя си бавно и полека, стъпка по стъпка, давала съм си сметка  какво съм направила, какво и как искам да направя и мога да му се наслаждавам.

А неприятните емоции пазиш ли ги някъде там?

Неминуемо, няма как. Но аз не съм устроена така, че да ги задържам дълго в себе си. Склонна съм да прощавам и да си прощавам. Извличам поука от ситуацията, която ме е разстроила и спъвала, но вървя напред и търся по-доброто за себе си, нещо ново. Мисля, че не съм злопаметна. С времето се понаучих да прощавам много по-лесно. Но пък и се научих да казвам “не”, да не общувам с хора, които ме притесняват. Чувствителен човек съм и моите родители са ме възпитали да не наранявам, да бъда деликатна. А сега, когато и аз съм родител, си казвам, че

трябва да науча моята дъщеря да се защитава, а не да позволява да бъде наранявана,

за да прощава след това. Мен са ме учили да бъда добра, да бъда толерантна. Постоянно се бунтувах, защото смятах, че това не е редно. Трябва да се съобразяваме с хората. Не живеем сами, на различни планети. Длъжен си да общуваш с всякакви хора, но ако някой не ти носи удоволствие, е по-добре да го държиш далеч от себе си.

Налагало ли ти се е да се отказваш от приятелства?

Не си спомням да е имало нещо фрапантно. Просто с годините някак си започваш да общуваш с някои хора повече, а с други – по-малко. В екипа, в който работя, сме приятели. Силно свързани сме емоционално. Изживявам всичко с тези хора – и личната си радост, и професионалната. Истинските приятелства се запазват във времето. Имам такива от ученическите години, с които все едно не сме се разделяли, когато се видим сега. Готови сме да си кажем всичко.

Усещала ли си, когато някой е оставал по-встрани?

Обичам да съм в центъра на вниманието (). Даже го изисквам. Ревнувам, ако някой получи повече внимание от мен. И си го казвам. На шега, но го казвам. А те ме разбират, защото ме познават.

И спрямо дъщеря си ли си ревнива?

Не, не съм. Имам фантастичен мъж до себе си и тя е щастливка да има такъв баща. Много съм щастлива с тяхната връзка. Така се случи разпределението на ролите при нас, че аз съм “лошото ченге”, а той е доброто. Аз съм по-дисциплината, а той е много по-търпелив, по-толерантен. Умее с часове да обяснява нещо, без да се подразни дори, ако София се разсейва. Тя получава много уроци от баща си. Имам до себе си умен и забавен мъж.

Каква част от теб е отдадена на театъра и каква – на телевизията?

Към момента телевизията, но когато съм в пълен работен режим, играя повече от 200 представления годишно. Това е всяка трета вечер. Много е поглъщащо. Не мога да се откажа от театъра. Имаше моменти в кариерата ми, в които разсъждавах, че ми е забавно в телевизията, развивам се, уча се, постигам цели, защо да не оставя театъра?! Но той ме държи в страшна кондиция, а е и моето бягство от ежедневието, моето вдъхновение.

Винаги съм имала усещането, че не съм развила целия си потенциал в театъра.

Това продължава да ме мъчи и днес. Искам да давам и да се развивам още, да играя повече, да експериментирам. Не съм на 20 и моите възможности са по-ограничени. Никога не съм отдадена само на телевизията или само на театъра. Чисто физически едното беше за сметка на другото. И между това детето ми е най-ощетено. Покрай карантината София беше много щастлива, че всяка вечер съм си вкъщи. В момента е запалена по “Супергърл” и изисква тримата да го гледаме.

За какво ти се случва да плачеш?

До ден днешен плача на филми, когато ме развълнуват. Сензитивна съм и това е активно на 100% у мен. Имало е случаи, в които плача от яд, когато се ядосвам на себе си. Напоследък ми се случва повече от радост да плача. Вълнувам се от някакви неща. Не бягам от тези емоции и не се срамувам от тях. Не се научих да си сдържам емоциите. Първосигнална съм, а човек понякога трябва да умее да се владее добре. Избухвам в гняв, в сълзи. Може би не прави добро впечатление, обаче това са моите емоции.

Тук и сега или с едно наум за бъдещето?

Тук и сега. Никога не съм била добра в сметките. Да, имаш мечти, но да мислиш какво може да се случи в бъдещето, никога не можеш да отвориш себе си изцяло и да се насладиш на момента. Това е загуба на време, на емоция. Аз съм артист. Винаги ми е било странно как можеш да зачеркнеш живота си в името на бъдещето. Няма да живея този ден, както и следващия, за да инвестирам в бъдещето си? Искам да летя сега и да инвестирам в емоции.

снимки: Радостина Колева и архив на bTV