Когато си дадеш сметка, че животът се е променил и че театърът дълго време няма да е онзи спокоен пристан, в който можеш да отседнеш за 2 часа, тогава едва ли идва спокойствието. Още повече, че Петър има вид на емоционален човек. Всичко ли наоколо е Covid, или можем да си поговорим и за човешките радости и отношения, за децата, за тъгата?!

20 години в театъра. Би ли ги заменил?

Не. Смея да кажа, че съм късметлия, защото работя това, което обичам. Огромен шанс е, защото виждам, че много хора мразят заниманието си, заради това, че трябва да се изкарват някакви пари. Ако не си се образовал достатъчно и нямаш хубава професия, прибягваш до работа, която не винаги ти харесва. Винаги е имало трудни години – не само за театъра, а въобще в България. И сега не са лесни, но винаги съм намирал някакъв изход от ситуацията и нещата са се оправяли. В последните години публиката се върна в театъра и то доста трайно. Най-вече в София. Тук стандартът е доста по-висок и освен за насъщния, могат да помислят и за култура. Макар че и в провинцията хората обичат да ходят на театър. Там, разбира се, има малко компромис, тъй като цените на билетите са по-евтини.