Ненавършил 21 години, той попада в телевизията, а след това, 5 години по-късно – и в спортната редакция на БНТ. Счита, че тази работа сама го е намерила. А днес, когато вече не е там, рафтовете в главата му са все така препълнени и изявата им е в прекрасното и забавно предаване на bTV – “Аз обичам България”.

С Камен Алипиев е повече от приятно да си побъбриш, защото той го умее това. Говори, а аз слушам и ми е интересно, защото най-важното в живота на човек е в него да има случки. Е, Камен има ги в солидно количество.

Идваш от спорт. Това със спорта верую ли ти е?

Не може да се каже, че е чак верую. Спортът е основното нещо, с което съм се занимавал, но по-скоро като човек, който отразява събитията. Най-много съм обичал да коментирам спорт. Бях се занемарил доста, заради ситуацията в БНТ.

Млад актьор, чиито амбиции засега се простират в българското кино, а детството и тийнейджърството му са минали в залата по спортни танци. Такъв е Георг към днешна дата. И играта му в “Пулсът на танца” го доказва. Отделно, че не му е стигнало това, а се е заел и с продуцирането и сценария на филма.

Извън това, хубаво би било гласът му да се чува и в озвучаването в телевизиите, тъй като тембърът му издава спокойствие и увереност.

Скоро завърши НАТФИЗ, преди почти 2 години. И веднага – в киното.

Там е моето удоволствие, няма да лъжа. Театърът и киното като усещане са много различни. Не бих искал да си остана само киноактьор и повече да не играя в театър, но пътят ми тръгна в тази посока.

Актьор в Народния театър. Звучи още по-престижно, когато си човек с македонски произход и си получил щата заради моженето си. Пред мен застана сериозна физиономия от сериозен мъж, с когото можеш да си говориш и за несериозни неща. Плувах в емоциите му няколко часа, докато той междувременно се оглеждаше дали не му се хапва италиански сладолед при -8 градуса навън.

Я чакай. Показа ми първото си стихотворение, което си написал на български. Преди това имаше ли друго, писано на македонски?

Писал съм, но никога не съм ги вадил навън. Прибирах си ги. Това беше, когато за първи път усещах пеперудите в коремчето. Тогава имаш нужда от емоционална експлозия – или да пишеш, или да рисуваш… Предполагам, че всеки прави първите си опити в онзи период, когато е тийнейджър.