Василена Винченцо – от страната на шанса
Толкова е дейна, някак летяща, някак нестъпваща… А тя знае как се стъпва тихо, тъй като е била балерина. Все още ползва уменията си, но вече в театъра – Народния театър, “Сфумато”, театър “Българска армия”, Yalta Art Room… Колко хубаво звучи, млад актьор да е така ангажиран. Но когато не си миниатюрен, а напротив, талантът ти е изнесен, тогава само можеш да му се отдадеш.
Какво толкова записваш в този тефтер, който носиш със себе си навсякъде?
В него е целият ми живот. Наистина. Вътре са номерата на всички по-важни хора – лична лекарка, адвокат, счетоводител, на груминг салона на кучето ми. От дете така си ги записвам, в случай че телефонът ми сдаде багажа. (още…)
Говори Росен Петров. За важното.
Толкова различно интервю, толкова интересен Росен Петров… Общували сме си покрай дългогодишната му работа като сценарист в “Шоуто на Слави”, но едва сега го усетих като наистина значително начетен мъж. Възхитена съм от тоталната липса на елементарност у него. Дъщеря му Славея ще има какво да попива. По много.
След повече от 4 години с “Операция История” в Bulgaria ON AIR, научи ли нещо ново?
Историята е динамична наука. Тя се променя по две причини и първата е, че винаги се пише от победителите. На власт са идвали нови победители. Например след освобождението от Русия в Руско-турската война у нас е много силна славянската теза. (още…)
В емоциите на Мак Маринов
Умее да борави с думите и е интересно разсъждаващ млад човек. Удава му се да променя себе си в движение и се опитва да живее в комфорт със собствения си мироглед. Няма грам спокойствие у него, но тази превъзбуденост му е повече от необходима за актьорската професия. Иначе казано, намерили са се.
И актьорите са на протест – заради заплати, заради опита за взимане на собственост от Младежки театър…
Дойде моментът ние, като съсловие, да поискаме да се обърне внимание и на нас, защото парите, с които живеят актьорите, са крайно недостатъчни. И това е съвсем обективно. (още…)
Даниел Пеев – да те е учил най-добрият
Той не е от хората, които гледат в една точка, взират се в тавана и стоят мълчаливо. Действа и не сдържа емоции. И толкова му отива да е такъв: приказлив, забавен, хвърлящ случка след случка. Изчакал е реда си по пътя към популярността и вече знае, че си е заслужил мястото “под слънцето”.
Сега Даниел обикаля България с театър, с който усмихва хората. Нима не ни е необходимо точно това в днешно време?!
“Съни бийч” започна втория си сезон. Трябваше ли нещо да промениш у себе си?
Да, трябваше да науча много повече текст, да стана по-концентриран и сериозен. А самата ми роля не очаквах, че ще присъства в целия първи сезон. Тя е била замислена за 2-3 епизода. (още…)
Методи Владимиров – нагоре по стъпалата
Да работи от 9 часа сутринта до 5 следобяд? При него това го няма, защото знае, че се намира в телевизия и че винаги може да се случи нещо в 6. Буквално. Истината е, че му прави удоволствие и му харесва напрежението от новинарството в NOVA да го държи в кондиция.
Изражението му е спокойно, по младежки свежо. Той е Методи.
Кога забравяш за сериозността на професията?
Честно казано, почти никога. Наистина вярвам, че имаме някаква отговорност към хората, които ни гледат и които ние информираме. В свободното време, когато съм с приятели или сред колеги – да, ама когато съм на работа, няма как да забравя за сериозността. (още…)
Виктор Ангелов – да вкусваш с наслада
Това е едно интервю с характер. Най-малкото, защото Виктор Ангелов е далеч от безличието, далеч е от безразличието, далеч е от тоталното спокойствие. Далеч е от спокойствието въобще. 
Hell’s Kitchen дойде с нови герои. Съобразяваш ли се с тях, или следваш твърдо своите критерии?
Професионалната кухня си има конкретни критерии и всички се съобразяваме с тях – както аз, така и участниците. Това е четвърти сезон на Hell’s Kitchen и зрителите би трябвало да са наясно каква е динамиката, какви са предизвикателствата, изискванията, какъв е тонът. Който не си е написал домашното, си е за негова сметка. (още…)
Мони Монев – широко отворени сини очи
Виктор Стоянов – когато популярността те улови
Със сигурност знам на колко хора ще им е интересно да споделя как видях Виктор, след като от снимките на “Ергенът” са минали няколко месеца. Около него няма ореол, няма летящи ангели или случайно изпаднали звезди през деня. О, да, белите му зъби светят, но дано не объркам някого, като кажа, че усмивката му е човешка и естествена, държанието му е инстинктивно и на този етап вижда всички погледи, които се носят към него.
Как запазваш себе си при толкова комплименти от толкова жени?
Много лесно. Самокритичен човек съм и знам кой съм, здраво стъпил на земята съм. Знам, че не съм “цвете за мирисане”. Тези комплименти наистина ме ласкаят. На всекиму би било приятно да чуе добри думи от красиви жени, но в никой случай не ме изстрелват в космоса. (още…)