Веселин Калановски – разкази от минало и настояще
Винаги ми е изглеждал достолепен и носещ спокойствие. А актьорите изначално не са от най-кротките хора. Може би защото гласът му носи характерност и отчетливост, каквито се задържат в съзнанието.
Денят му започна с интервюто ни още преди да отпие от кафето си. Не чаках да се разбуди съвсем. Така беше по-интересно.
Неотдавна бе в Париж с представление, пътуваш немалко. Чужденци влизат ли в залите?
Имаше един персонаж в “Камино Роял” на Тенеси Уилямс, Лорд Байрон, чиято финална реплика беше: “Вечно да заминаваш, друго няма”. В пътуването има страшно много смисъл. (още…)
Боряна Братоева и нейните дяволчета
Когато знаеш, че да променяш себе си не носи негатив, а те придвижва в добра за теб посока, показва ти собствените кътчета, тогава вече си една крачка напред. И можеш да се впуснеш в експерименти.
Боряна е в точно такъв етап и това е толкова похвално за една жена на 33, която преди всичко е великолепна актриса. При това – забавна.
Какво ухание те обгърна, влизайки в Пловдивския театър?
На уют, защото си спомням, че жената, която се занимава с костюмите, ме прегърна още от вратата. Бях изключила, че съм се запознавала с нея. Тя беше първият човек, когото срещнах, отивайки да подпиша договора си. А бях с идеята, че като нова, сигурно ще ме гледат по-странно. Но не стана така. В Пловдив обичаме новите хора. (още…)
Валери Йорданов – следите, които оставяме
За него думите са ножове, които могат да му служат вярно, но могат и да се отчупят откъм върха и да раняват силно. И все пак той предпочита да разполага с тях: да ги вземе, да ги подреди на масата като цветя и да види дали те ще ухаят приятно, или ще загният бързо.
Валери каза, че разговорът ни се е получил тъжен. Ние се видяхме в 8 сутринта, малко след изгрева на слънцето. Предполагам, че ранният час донесе такъв уклон. Но пък е естествен.
Можеш ли да мислиш толкова рано?
На мен чакрите ми се отварят вечер. Нощна птица съм. Ако ми се случи да си легна по-навреме, се разбуждам, ако нещо ми хрумне. Тогава ставам и пиша. Може би това е заради работата ми, защото, като отида в 6 привечер в театъра за представление, за мен е сутрин. След края не мога веднага да си легна. (още…)
Василена Гръбчева – въпрос на приоритети
Десетина години тя е подвластна на скоростта. Телевизията го е изисквала от нея. Но ето, че момичето пораства и първенството се измества в друга посока, далеч от модела, в който екрана превзема живота ти тотално. Рубриката “Новите известни” в сутрешния блок на NOVA е провокацията, която си е поставила от година насам и за момента това “събуждане” ѝ стига. Първостепенното е оставила на дъщеря си Анастасия.
Изглеждаш достъпен за хората човек. Кога си налагаш защитна бариера?
Слагам си я тогава, когато се опаря и осъзная, че не трябва да съм толкова открита към хората. Може би съм прекалено доверчива, на моменти – прекалено наивна. Ако сега трябва да се обърна към моето 20-годишно Аз, ще си кажа: ”Какви глупости правиш? Нали трябва да си слагаш граници при контактите. (още…)
Дойчин Боянов – когато планината ти говори
Той знае какво е да рискуваш живота си в най-директния смисъл, защото знае какво е да сънуваш планината, знае какво е и да се събуждаш там, в сърцето ѝ. Алпинизмът е точно това: изисква да си наясно с рисковете, да умееш да ги разчиташ и по възможност да стоиш далеч от тях. Но има и още нещо, оказа се. Не знаех, че ако си първият, изкачил даден връх, е толкова ценно и е като да си открил съкровище, кътано с години…
Ще пътуваш за цялата зима с Антарктическия клуб. Къде този път?
За мен ще бъде интересно, защото този път целта няма да е изкачване на върхове, а ще работя с група геолози. Ще работя като човек, който ще осигурява достъпа на тези хора до обектите, които ги интересуват. (още…)
Пламен Манасиев – позитивизмът му е увличащ
Няма съмнение, че гласът му е разпознаваем, но озвучаването е една улица. Той иска да бъде и на другите, свързани с актьорството. И тъй като засичам Пламен точно след премиерата на “Невинно малко убийство” и дни преди да тръгне наново за снимки на “С река на сърцето”, какво по-красноречиво от това?!
Навън ухае на есен, но топлият разговор успокоява. 
От поколението си, което се докосна и игра на сцената с Коста Цонев, Доси Досев…
Беше много интересно, защото изобщо не съм си и представял, че нещата ще се развият толкова бързо и че даже преди завършването на ВИТИЗ, ще имам тази възможност да започна в театър с хора, които съм гледал и с които съм израснал. Те бяха непрекъснато на екран и бяха цяла плеяда. (още…)
Ивайло Везенков – история за успеха
Овладял ритъма в телевизията, настроил себе си спрямо ежедневието, свързано с нея и ето го, неотдавна прекоси сам пътя до водещ на bTV Новините. Наблюдавам го, слушам го и усещам, че няма излишни думи при него. Ивайло в този момент е въздържан, спокоен, с подредени мисли и емоции.
Учил си в Америка. Знанията ти приложими ли са в България?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, защото там средата е различна. Говорим за чисто професионалните прийоми, някои от които могат да се приложат тук, други – не. Там системата функционира по различен начин. В Америка няма много свян да се пробива по-лесно в известни институции. (още…)
Елизабет Паисиева – да танцуваш живота си
Когато си убеден във възможностите си, чувстваш се отговорен и знаеш, че за да успееш в чужда държава, трябва да бъдеш усмихнат и здраво стъпил на земята… А как се стои на нея, когато години наред си отдаден на гимнастиката и танца?!
И след стотиците тренировки, състезания и лагери, Елизабет в момента е менажер на националния отбор по художествена гимнастика на Норвегия. Колко хубаво и вдъхновяващо…
Какво ти дава чужбина в повече, което не успява да ти го даде България? Беше в Норвегия, след това във Франция, а от няколко години отново си в Норвегия.
Дава ми различен опит и допир до различна култура и хора, до различни разбирания за живота. Страхотно ме обогатява това, а и срещите с различни личности. Като цяло много обичам да пътувам. Бях до Чили, до Америка, Филипините. (още…)