Лора Инджова – да откриеш спокойствие след буря
Очарователно е да звъннеш и да знаеш, че ще те приемат с отворени обятия. Дори е почти абсурдно в днешно време. Но тя е такава. Тя е насреща. И е насреща с цялото си сърце и внимание, дишаща заедно с теб. Защото Лора не е само лице на NOVA NEWS и “Твоят ден”, а е сила: женска, приятелска, човешка.
NOVA е с нова сграда, ти си с ново студио в NOVA NEWS… Имаш ли и нов хъс?
Винаги е мотивиращо, когато се смени обстановката и условията за работа станат по-добри за всички служители. Забелязва се радостта у всички колеги, защото това е една допълнителна гордост от мястото, в което работиш. (още…)
Спонтанно с Кристина Верославова
Спокойствие – не по сценарий, изящество – не от филм, сладкодумие – не от сериал. Предполага се, че светът ѝ е изпълнен със самочувствие до земи, но не е така. Сподели ми, че не е изкачила своето вътрешно Аз до ниво “обичам се‘”. А всъщност има не един повод да бъде в полета на годините си.
Четете напред…
Как се реши на пътя между Варна, където си родена, и Америка, където си учила в актьорската академия на Лий Страсбърг?
Варна я оставих, когато бях много малка, на 15 години. Тогава станах “Супермодел на България”. Преди да отида в Америка, бях основно в Италия и Испания. Пътувах покрай модата. Изкарах в Италия тийнейджърските си години. (още…)
Радостин Любомиров – по пътя на малките мечти
Когато имаш ненаситен глад за спорт и си спортен журналист, е някак обяснимо. Но когато имаш и ненаситен глад за книги, тогава вече е интересно. И приятно. Радостин Любомиров следи за появата на всяка новонаписана от Георги Бърдаров и Иво Иванов книга със страхопочитание. Освен това предпочита всеки закупен от него том да е от благотворително събитие, за да знае, че е свършил и мъничко добро.
Нашият разговор обаче се завъртя в друга посока…
Върна се в БНТ. Беше ти домъчняло ли?
Ужасно много. Не е спирало това ми усещане. Когато си бил част от толкова голямо нещо за дълго време, то неизменно се е превърнало в дом. (още…)
Предпразнично с Виктория Готева
Нежността ѝ е толкова фина и приятна, че не можеш да не ѝ обърнеш внимание. Не се заех да се ровя в това, което носи водещата Виктория Готева от bTV, а само да усетя доколко същността ѝ се вписва в света на сериозната журналистика, за която казват, че е за вълци.
Разходихме се в хладния декемврийски ден, илюстриран не достатъчно коледно, търсейки си местенце за снимки. И се разговорихме…
Към кое летище би отпрашила ей-сега?
Много ми се ходи в Лапландия. Една от мечтите ми е да видя Северното сияние. Знам, че сега е подходящото време – между ноември и февруари. Престоят там изисква повече време, защото не се знае кога точно ще бъде явлението и трябва да го гониш. А иначе въобще не обичам да ми е студено, обаче в името на мечтата… (още…)
В дома на Благой Цицелков
Когато те поканят на гости толкова учтиво и уважително, не можеш да отхвърлиш подобен добронамерен призив. Пленително е да видиш как на това момче му се е наложило да се нагажда само към живота още преди да е завършило средното си образование и си е устроило страхотен дом. Вдъхновяващо. Благой Цицелков – от своя дом, а не от екрана на NOVA.
Спомням си, че по време на пиков ковид период, беше в болница Пирогов няколко дни, направи документален филм. Това забравя ли се?
Не. Дори в неделя бях в Пирогов да отразявам друга тема и се сещах за преди. Много се радвам, че тези хора тогава ме допуснаха до себе си. Влизаш в среда, в която се спасяват животи и въобще не им е до теб. А ти си с камера. (още…)
Веселин Калановски – разкази от минало и настояще
Винаги ми е изглеждал достолепен и носещ спокойствие. А актьорите изначално не са от най-кротките хора. Може би защото гласът му носи характерност и отчетливост, каквито се задържат в съзнанието.
Денят му започна с интервюто ни още преди да отпие от кафето си. Не чаках да се разбуди съвсем. Така беше по-интересно.
Неотдавна бе в Париж с представление, пътуваш немалко. Чужденци влизат ли в залите?
Имаше един персонаж в “Камино Роял” на Тенеси Уилямс, Лорд Байрон, чиято финална реплика беше: “Вечно да заминаваш, друго няма”. В пътуването има страшно много смисъл. (още…)
Боряна Братоева и нейните дяволчета
Когато знаеш, че да променяш себе си не носи негатив, а те придвижва в добра за теб посока, показва ти собствените кътчета, тогава вече си една крачка напред. И можеш да се впуснеш в експерименти.
Боряна е в точно такъв етап и това е толкова похвално за една жена на 33, която преди всичко е великолепна актриса. При това – забавна.
Какво ухание те обгърна, влизайки в Пловдивския театър?
На уют, защото си спомням, че жената, която се занимава с костюмите, ме прегърна още от вратата. Бях изключила, че съм се запознавала с нея. Тя беше първият човек, когото срещнах, отивайки да подпиша договора си. А бях с идеята, че като нова, сигурно ще ме гледат по-странно. Но не стана така. В Пловдив обичаме новите хора. (още…)
Валери Йорданов – следите, които оставяме
За него думите са ножове, които могат да му служат вярно, но могат и да се отчупят откъм върха и да раняват силно. И все пак той предпочита да разполага с тях: да ги вземе, да ги подреди на масата като цветя и да види дали те ще ухаят приятно, или ще загният бързо.
Валери каза, че разговорът ни се е получил тъжен. Ние се видяхме в 8 сутринта, малко след изгрева на слънцето. Предполагам, че ранният час донесе такъв уклон. Но пък е естествен.
Можеш ли да мислиш толкова рано?
На мен чакрите ми се отварят вечер. Нощна птица съм. Ако ми се случи да си легна по-навреме, се разбуждам, ако нещо ми хрумне. Тогава ставам и пиша. Може би това е заради работата ми, защото, като отида в 6 привечер в театъра за представление, за мен е сутрин. След края не мога веднага да си легна. (още…)