Тя се вълнува, когато е на сцената на Сатиричния театър, вълнува се, когато е с приятели, когато споделя емоциите си, а тази емоционалност е много красива, когато става дума за млада жена в днешния свят. Стефания е усетила себе си – и като същност, и като актриса. Поне с такова впечатление останах след двете ни срещи.

“Отплата”, “Скъпи наследници”, “Порталът”… Участва за кратко и в “Стъклен дом”. Но какво стои зад момичето от сериалите?!

В друга светлина ли усети музиката от онова време в “Порталът”?

Не бих казала, защото я обичам и често си я пускам. Имам си любими песни, които си въртя: на Силвия Кацарова, на Васил Найденов… Сега беше много по-интензивно и в един момент ми беше като медитация, вървейки по улицата със слушалките в ушите. (още…)

Приятно е да си в разговор, в който ти става уютно, в който събеседникът ти разрешава да си подавате четката, за да нарисувате заедно една картина. А в тази картина има и бяло, и черно, и цветове от палитрата. Защото Юксел го може. Може го, докато води bTV Новините, може го, докато гледа право в очите, докато говори, може го и… докато пише стихове.

С конкретно състояние ли е свързано писането на стихове при теб?

То винаги е свързано, защото, за да изкараш усещане от дълбините на душата си, трябва нещо да се е случило, да е породило тези рими, тези стихове, тези изречения да се зародят у теб. (още…)

Той е някак различен. Като гръмовен отблясък. Не защото “дъждът” го подминава, а защото носи със себе си особено настроение, особено поведение и абстрактно спокойствие. Притиснал е същността си някъде навътре, надълбоко. Всъщност това сякаш е нетипично за професията му, тъй като актьорите жестикулират, впечатляват с инерция, с размах. Но пък дали не е по-важно да си леко по-встрани, като Александър? Дали не е по-важно погледът ти да носи дълбочина и там да се крие кротост?

Сериалът “Порталът” показа ли те, както очакваше?

Със сигурност е показал някаква част от мен. Свързано е с това доколко човек се себепознава. Не харесвам, когато някой казва: “Аз съм еди-кой си”. Мисля, че човек е с доста пъстра и чудата същност и е много трудно някой да може да се себеопредели. Голяма част от подсъзнанието идва от сънищата, а там също има закодирани неща. (още…)

Да умееш да водиш разговор, без да поставяш натясно събеседника си – така си представяме и двамата журналистиката. Без жълти подсветки, без червени петна, а само на зелен светофар. Защото така оставаш честен и спрямо себе си, спокоен вечер да сънуваш сънищата си и… усмихнат, защото знаеш, че си е заслужавало.

Една ранна утрин – с Денислав Борисов от bTV Новините.

Денят ти с шоколад ли започна?

Не, с пет белтъка. Протеинова закуска с малко въглехидрати. Но всяка неделя традицията е да започва с обилна доза шоколад. За другите дни просто не си признавам. (още…)

Танцуваш собствения си живот, потапяш се в този на героите, които играеш в театъра и… след това, вечерта, преживяваш и двата едновременно. Колко ли полудявания се случват на един актьор до края на пътя му? Сигурно стотици…

Неве носи емоции, които са по-скоро някъде вътре в нея. И след това, чрез боите, ги показва на платното – цветно, с мисъл, с усещане за мечтания…

Започна ли да се усеща прилив в театъра на 50 %?

Да, друго си е. Някак си дори 50 % зад маска е различно от 30 %. Тези маски пречат на хората и на емоцията им, както и тя да достигне до нас. Пустите 20 %, като онези 20 сантиметра, как могат да направят разликата… Вълнуващо е, когато има плътност. (още…)

Когато рисуването те завладее до такава степен, че не си намираш място, дори и посред нощ, дали това е някакъв вид лудост? Сядаш до платното и… вадиш образите от главата си. И как става това? С отношение. С любов. С можене. Зуека е изрисувал повече от 200 картини за една година. Как да не му се радваш?! Ама с истинска радост, изпълваща.

Толкова години – водещ в телевизията. Кога те натиска умората?

Постоянно съм уморен, нон-стоп. Доброто или лошото в случая е, че не мога да спя. Спя по 4-5 часа на денонощие и вместо да правя глупости, рисувам. (още…)

Той е от оперните певци, които има защо да будят възхищение предвид кариерата му на световната сцена, но е и от хората, чието мнение бива чуто и уважавано. Покрай него не се ходи тихо, а е нужно да отстоиш себе си.

Дали животът на Юли лъкатуши, или се движи в правилните коловози, вероятно е въпрос на гледна точка. Моята е на човек, който застана директно срещу него.

Ловец на тигри-човекоядци си искал да бъдеш като дете? Музиката по-атрактивна ли ти се видя в крайна сметка?

Това си беше детска мечта – какви човекоядци… Особено в 20 век. Музиката е нещо съвсем различно и доста по-осъзнато. Класическите музиканти започват да свирят от най-ранна възраст, защото е изключително трудно занимание. Докато при певците нещата са малко по-различни. (още…)