Валери Генов или… когато ни се усмихне някой от екрана
Николаос Цитиридис – професия “измишльовател”
Каква е тази енергия, с която Николаос помита всичко наоколо, не знам, обаче тя е толкова ярка, че или влизаш в същия вихър, или оставаш малко по-встрани и изоставаш. Та той дори говори бързо. 
Младостта на 26-годишния човек ми харесва, ако е толкова пъстра и бодра, признавам си.
10 сутринта е и ние сме някъде около bTV, някъде около парка, някъде около офисите и студиото на “Шоуто на Николаос Цитиридис”. Ще поостана.
Приключиха ли сравненията, свързани с твоето име?
Сравненията с другото име ли? Все още не са за хората, които не се интересуват или не са гледали достатъчно предаването ни. Времето е най-ценното нещо, което имам към този момент: липсата на време, но и това, което е пред мен. Нито аз, нито предаването, имаме нещо общо със старата продукция.
Неда Спасова в“3 ДУМИ В 3 МИНУТИ“
Ники Станоев в „3 думи в 3 минути“
Любомир Ковачев – играта на живота
Затворен и делови? Не. По-скоро дисциплиниран и с осъзнато добра визия. Вероятно резултат от 12-те години, в които е живял и учил във Франция. Завоите, които е претърпял, не са един или два, но той като че ли се опитва да държи стойката изправена, дори и когато пандемията му отнема правото да играе. Любо не е изключение, тъй като актьорите си останаха в ощетена позиция.
Как ти като свободен артист се ориентираш в днешния момент?
Ужасно е. Хората разбраха, че могат да живеят без изкуство, без театър, без кино. Не е лесно. Яд ме е, че бях хванал снимки във Франция, във френски сериал с режисьор Оливие Маршал. Всичко пропадна. Отложиха го за сега, но няма как да отида, прекалено рисково е. Всички агенти във Франция започват да съкращават актьори.
Ненчо Илчев – да следваш желанията си
Боян Арсов – парче театър, парче живот
Почерпка с домашна торта и кафе в малко пространство за репетиции и отрязък от време, който гонихме от половин година насам с актьора Боян Арсов… Младостта толкова много му отива и толкова енергия е култивирал вътре в себе си, че това не се затрива с една пандемия. Театърът го е обгърнал в огромни ръце и на сцената на Сатирата, където е на щат, можете да видите за какво иде реч. И не само там, защото на таланта на Боян му е нужен по-широк обхват.
Целият си театър. Много гориш в него. Не прегаряш ли понякога?
Прегарях, когато ми липсваше през последните три месеца. В началото не знаех какво да правя. Толкова обичам емоциите, които са покрай театъра, че не се замислям за последствията. Усещам истинска потребност и мисля, че това е най-важното: човек да чувства своята истина в това, което прави. То го движи напред осезаемо.
Уютно с Любомир Петкашев
Толкова обичлив човек не бях срещала скоро. Той се опитва да бъде близо до всеки един, да го докосне. А това не може да не развълнува някого, който носи все пак някаква елементарна чувствителност. Моето виждане: Любо Петкашев разполага с нещо повече от актьорска душа. Човешкото у него е свръх силно. До там, че те променя и теб, като страничен наблюдател.
Сериалът “Пътят на честта” нова динамика ли ти донесе?
Истината е, че сериалът ми донесе голяма радост и голямо актьорско удовлетворение, защото тази роля някак си сякаш съм я чакал цял живот. Това са моите роли. Такива роли обичам да играя: хора, които носят някаква мъка в себе си, хора, при които има сложни човешки взаимоотношения с деца, със съпруга, с роднини, които живеят трудно.
ПОСЛЕДВАЙ НИ