Денислав Борисов – когато думите трябва да се чуят
Да умееш да водиш разговор, без да поставяш натясно събеседника си – така си представяме и двамата журналистиката. Без жълти подсветки, без червени петна, а само на зелен светофар. Защото така оставаш честен и спрямо себе си, спокоен вечер да сънуваш сънищата си и… усмихнат, защото знаеш, че си е заслужавало.
Една ранна утрин – с Денислав Борисов от bTV Новините.
Денят ти с шоколад ли започна?
Не, с пет белтъка. Протеинова закуска с малко въглехидрати. Но всяка неделя традицията е да започва с обилна доза шоколад. За другите дни просто не си признавам.
Невена Бозукова – щастието да рисуваш, играеш и живееш
Танцуваш собствения си живот, потапяш се в този на героите, които играеш в театъра и… след това, вечерта, преживяваш и двата едновременно. Колко ли полудявания се случват на един актьор до края на пътя му? Сигурно стотици…
Неве носи емоции, които са по-скоро някъде вътре в нея. И след това, чрез боите, ги показва на платното – цветно, с мисъл, с усещане за мечтания…
Започна ли да се усеща прилив в театъра на 50 %?
Да, друго си е. Някак си дори 50 % зад маска е различно от 30 %. Тези маски пречат на хората и на емоцията им, както и тя да достигне до нас. Пустите 20 %, като онези 20 сантиметра, как могат да направят разликата… Вълнуващо е, когато има плътност.
Васил Василев – Зуека за изкуството, което вълнува
Когато рисуването те завладее до такава степен, че не си намираш място, дори и посред нощ, дали това е някакъв вид лудост? Сядаш до платното и… вадиш образите от главата си. И как става това? С отношение. С любов. С можене. Зуека е изрисувал повече от 200 картини за една година. Как да не му се радваш?! Ама с истинска радост, изпълваща.
Толкова години – водещ в телевизията. Кога те натиска умората?
Постоянно съм уморен, нон-стоп. Доброто или лошото в случая е, че не мога да спя. Спя по 4-5 часа на денонощие и вместо да правя глупости, рисувам.
Юлиан Константинов – когато миналото ти има значение
Той е от оперните певци, които има защо да будят възхищение предвид кариерата му на световната сцена, но е и от хората, чието мнение бива чуто и уважавано. Покрай него не се ходи тихо, а е нужно да отстоиш себе си.
Дали животът на Юли лъкатуши, или се движи в правилните коловози, вероятно е въпрос на гледна точка. Моята е на човек, който застана директно срещу него.
Ловец на тигри-човекоядци си искал да бъдеш като дете? Музиката по-атрактивна ли ти се видя в крайна сметка?
Това си беше детска мечта – какви човекоядци… Особено в 20 век. Музиката е нещо съвсем различно и доста по-осъзнато. Класическите музиканти започват да свирят от най-ранна възраст, защото е изключително трудно занимание. Докато при певците нещата са малко по-различни.
Стойо Мирков в „3 думи в 3 минути“
Юлиян Малинов – колкото повече, толкова повече
Актьор, чиято слабост са бойните изкуства. Не, не се бихме, защото Юлиян е повече от спокоен и уравновесен, поне външно, пък и той е минал през карате и айкидо още като ученик, а сега прибягва до тях само ако са му нужни за някоя роля. То да беше спрял с това. Може би досега не му е дошло на ум единствено да опита с четките и боите. Всъщност пропуснах да го попитам…
Юли е в театър “София” от 2010 година и именно пред сградата го изчаках да поговорим. Ех, нямаше сняг, да узная ски уменията, които виждаме от него в сериала “All Inclusive”, но пък пролетта носи нови емоции…
Ежедневието на двама актьори по време на пандемия побъркващо ли е (б.а. Юли е женен за актрисата Гергана Данданова от театър “Българска армия”)?
Не е чак побъркващо, ама е различно. И понеже с жена ми сме свикнали да работим много, в тази ситуация останахме вкъщи и се превърнахме в учители, защото имаме двама ученика. От сутрин се започва с дистанционното учене и е малко стресиращо, защото ни се промени ежедневието.
Георги Златарев – да останеш добър въпреки всичко
Актьор, който не губи представа къде се намира? Има такива, да. На Жоро не му се налага да се връща към себе си, защото е твърде наясно къде е земята, а къде – звездите. Театър “Възраждане” е мястото, което му носи уют и му дава свобода да развива актьорския си потенциал, а чуждите продукции, които се реализират у нас, го допълват. Не изключва и участието си в български сериали и най-вече последното такова – в сериала на Nova, “Отдел Издирване”.
Останалото е спокойствие и… самоусъвършенстване. По-късно ще разберете какво имам предвид…
“Нощта на игуаната” е последната ти скорошна премиера в театъра. Основната роля е твоя. Как се държиш на крака след 2 часа на сцената?
Като при спортистите – излизаш и трябва да оцелееш. Това ни е работата. Всички се борим за главни роли и когато ти се случи, е много тъпо да не си отдадеш цялата енергия и всичките сили. Да, това е част от удоволствието – от началото до края да имаш енергия.
Филип Буков – с глава в стената
Спортът го е научил да играе честно. Той знае, че за да бъде първи на пистата, трябва преди това да е направил значителен брой обиколки на стадиона. Затова тренира. Когато не е на снимки, спортува… какво ли не. И колкото е по-шантаво, повече го предизвиква. Дали тези правила важат и в актьорството? Дали пък там не трябва да се обереш, или е по-логично да се хвърляш в емоциите с ярост?!
Филип, както и останалите актьори, приключва със сериала “Откраднат живот” с края на неговия 11 сезон, така че той е в очакване на новите възможности.
Последен сезон на “Откраднат живот”. Опитваш ли се и ти да си в него като за последно?
Да, разбира се. Гледам при всяка отдадена възможност да я изпълнявам на 100 %, защото следваща няма. Особено мотивиран съм. Когато силно ме вълнува дадена сцена, я “натискам”, гоня си я. Но когато всичко е за последно, друго те движи. Хващам последния влак.
ПОСЛЕДВАЙ НИ