Home 4

Поглеждаш картината, виждаш феерията от цветове, оставяш очите ти да бъдат привлечени от формите и фигурите, които е родило съзнанието или подсъзнанието на един човек, а на теб ти остава само да се наслаждаваш. Доброволно и с удоволствие. Такава е Мира. Такива са рисунките ѝ. Богатството от цветове е много характерно за създадените от нея картини, а какво по-хубаво от това в душата ти да има палитра?!

Време ли е за изложби?

В момента е сложно, защото не знаеш дали всеки момент няма да затворят нещо. Ден с ден не е еднакъв. Не можем да си правим планове за дълго време напред, но винаги е период за изложби. Човек има нужда да се храни с красота и хората, които творят, винаги имат нужда да я раздават. (още…)

Отивам пред Сатиричния театър и той вече е там. 2 минути по-рано. Дотук добре. Думата е “точност”. Обаче Явор не спря с изненадите. Дори не знам защо им казвам “изненади”. Не е ли логично един мъж да отваря вратата пред една жена? Не е ли естествено да ѝ подаде връхната дреха?

Колко по-друг става светът наоколо с идването на едно ново поколение актьори, които могат, мислят и действат?!

Наблюдавах го – разсъждаващ човек, наясно със своите емоции.

“All Inclusive”, Сатиричен театър… Къде е третото място, където реализираш живота си в последно време?

Само три ли? Следващото място е вкъщи. Имам шанса и кефа да ми е приятно да се прибирам вкъщи при жена ми, при родителите ми, при приятелите ми. Това са близките ми хора. (още…)

Приятно ли е да намираш блясък в това да бъдеш далеч от екрана под някаква форма, при това съвсем директно – на село? Галя Щърбева има щастието да се среща с хора, които гледат директно в очите, които нямат усещане за несвършена работа, а дори напротив, горди са с постигнатото в собствения си дом – къща с двор, с редовата коситба, сеитба, бране на плодове, поставяне на слънчеви батерии за ефективност… Всичко това тя ни го показва през своите очи в “Да хванеш гората” по NOVA. А нейното удовлетворение се усеща дори и през чашата капучино.

Определен период след “Комбина”, сега предаванията ви с Лора Крумова са едно след друго: ти “хвана гората”, а тя остана в студиото с “На фокус”.

Случи се постепенно. След “Комбина”, преминахме в “Събуди се”, където Лора пак беше в студиото, а аз правих своите неща. Преди паузата от година и половина, която имах и в която работих за себе си, още в предаването започнах с “Да хванеш гората”. Т.е. не е нещо, което сега се е случило. Видях, че има една ниша, която мога да “експлоатирам”. (още…)

Да си живял в голямо семейство с три деца вероятно е свързано с всякакви вълнения. Христо е близък със сестрите си и се отнася с патос към тях, към сегашните им срещи. Днес те са разпръснати: едната е в Белгия, другата – в Пловдив – и имат свои деца. Както и Христо. Но малкият му син Петър все още е бебе и не е наясно със семейните роли. Не е наясно и с професионалните актьорски роли на татко си и на майка си – актрисата Цветина Петрова. Но времето е пред тях.

На пресконференцията за представяне на сериала “Татковци”, излъчващ се по bTV, Евтим Милошев каза, че изпращайки част от снимките на каста към хората, създали сериала в чужбина, са те определили като актьор с международно излъчване. И сега?

Аз съм от Павел баня и това беше странно за мен, по някакъв начин – радващо. Вярно, че съм рижав и много хора твърдят, че съм за ирландски продукции, ама ги няма. Като си пусна брадата, особено лятно време, изглеждам още по-рижав. Такъв съм си. Това лято не се видя, защото не ходих на море, за първи път в живота си. (още…)

Трябва ли да си компетентен по всички въпроси, за да имаш мнение? Едва ли. По-логично ми се струва да се учиш и да “вкарваш” нова информация в главата си ежедневно. Мария получава упреци, но получава и бурни харесвания за своето разбиране за професията. Формулировка на моженето ѝ не е нужно да бъде давана. Още повече, че от новия телевизионен сезон вече я виждаме в неделното издание на “Тази събота и неделя” по bTV като водещ. Време беше.

Вече си част от сутрешния неделен блок в телевизията, а доскоро беше в друг режим.

Ново и приятно предизвикателство е за мен неделният ефир. Обичам нещата да се случват на високи обороти, да съм заета, да мисля за това, което трябва да се свърши сега, веднага, след малко. Предаването в последния ден от седмицата задава точно такъв ускорен ритъм, защото предполага да предложим на зрителите обобщение, анализ, различни и интересни гледни точки. (още…)

Не е пропускала нито едно голямо състезание в последните години и пистата винаги я е очаквала с отворени обятия. Дали е имала разочарования? Оставала е и втора, била е и четвърта, малко под медалите. Разминавала се е и с Олимпиада заради 1мм. Колко спортисти биха се отказали точно в такъв момент. Но Ина отново е там, на стадиона. А сега е тук. И е усмихната, приятно притеснителна, търсеща себе си.

В момента не си в тренировъчен процес. На кое се казва “време за почивка” при един спортист?

Почивам интензивно. Снощи се прибрах от морето. Бяхме на почивка с годеника ми и сега тичам по моите си задачи. Със сигурност се отпускам през този период. Не подбирам какво ям относно храненето. (още…)

Изкуството толкова ѝ отива. Чувства се, че да създава нещо – роли, дрехи, идеи, – я изпълва и я прави цяла. Ирмена говори бавно, но стиска силно ръка при запознанството ни. Страхотно впечатлително, защото издава твърдо стоящ зад думите си човек, без да е нужно да я анализирам психологически. Пък и е актриса, която харесвам заради ефирното излъчване.

Лятото период на спокойствие ли е за теб, или на интензивен живот?

В момента по-скоро е период на спокойствие, тъй като самата година е по-различна от обичайните години на активна работа. Нещата забавиха своите темпове. Гледам да се възползвам от това, защото не винаги ни се дава възможност за почивка. Отдала съм се на такава сега и съвсем скоро ще съм готова за работа. (още…)

Тя умее да разгадава думите. Знае значението им, научила се е да открива правилните и напълно подходящите измежду хилядите, както и как да ги обедини под едно заглавие. И най-последното е на романа ѝ – “Записки от Шато Лакрот”. Освен това е единственият човек, който само с няколко изречения успя да изчовърка в душата ми и да ме разплаче вътрешно. Задържах го в себе си.

Романът “Записки от Шато Лакрот” излезе повече от 2 години след “Балканска рапсодия”. Звучи много по френски.

Явно на мен животът ми предоставя такива истории, за което съм му много благодарна. Романът излезе първо като аудиосериал, но преди това тръгна като истории, които разказвах на приятели. Имаме си една журналистическа група във Фейсбук, в която сме няколко човека и си говорим за всякакви неща. Там започнах да им разказвам какво ми се случва, докато живеехме със свекър ми и свекърва ми във Франция, докато си търсихме къща, която да купим. (още…)