Христо Петков в “3 думи в 3 минути”
Дара Екимова – смело напред
Тя вече не е малко момиченце и иска стъпките ѝ да бъдат забелязвани, иска песните ѝ да бъдат слушани, а музиката ѝ – да повърви на малко по-далечно разстояние и да излезе извън страната ни. Младостта ще ѝ даде този тласък вероятно, още повече, че наследствеността от баща ѝ, Дими от група “Сленг”, не може да бъде подмината, макар тя да не разчита на нея. С лека усмивка, с повече сериозност, с дозирана амбиция – Дара Екимова.
Лятна песен Sagapao, зимна песен Follow Me… На сезони ли ще я караш с песните?
Просто такова ми е вдъхновението. Сега, когато е по-студено, и аз самата обичам да слушам музика, която ми придава онова уютно настроение – коледно, зимно, топло… Sagapao беше на английски и гръцки, защото исках да направя песен на няколко езика. Не исках да е испански. (още…)
Мила Иванова – важността на думите
Много ранно кафе на почти празен, иначе оживен булевард… Талантливо момиче с първа книга и изживявания като за още три напред… Леко зимна картинка със спомени, терзания, любови и… тишина. Харесвам Мила не защото е журналист, а защото има афинитет към неординарните хора и слова.
10 години писа книгата си “Хартиена лодка в открито море”. Чакаше да дойде смелостта ти ли?
Не, просто не знаех, че пиша книга. 10 години записвах преживявания и промени, случващи се с мен. Знаеш, като всеки пишещ човек, да пишеш е необходимост. Както художникът има нужда да нарисува чувствата си, ние имаме нужда да запишем думите. Започнах с писане на думи и запазването им като в чекмедже в блог. (още…)
Александър Алексиев – смисълът на новите стъпки
Никола Хаджитанев – да рисуваш с тялото си по въздуха
Когато денят ти минава в балетната зала от дете, до такава степен свикваш да се закътваш в тайните на изкуството, че останалият свят остава малко по-встрани. На Никола му остават още десетина години до “пенсиониране” като премиер-солист в Софийска опера и балет, а как ще се разпредели животът му след това – един Господ знае. Дотогава обаче: един сериозен мъж с лека усмивка – в Cultinterview.
Как като дете се вписа в балета сред останалите, които предимно са момиченца?
Тази история е много смешна, защото наистина беше така. Отидохме в балетното училище с майка ми и там имаше две седмици подготвителни уроци преди самия изпит. (още…)
Диян Стаматов – мисия „училище“
Когато заключат някого в определена рамка и той няма как да излезе от нея, тогава остава да си го представиш… Познавах дейността на Диян Стаматов като заместник-министър на образованието, като дългогодишен директор на 119-о училище, и знаех, че идеално ще се впише в Cultinterview като човек, чиято философия не включва крайни позиции, който има своите часове на спокойствие и който се вълнува не само от това, което става в собствения му „двор“.
Впуснахте се в нещо различно. Къде сте между училището, политиката, бумащината?
Честно казано и аз не знам в какво се включих, защото едва тези дни осъзнах, че натовареността ми става неимоверно голяма. Започвам в 7 и приключвам вечерта в 8. През това време концентрацията ми е на такава висота, че нямам и секунда свободна. (още…)
Стефания Колева – да почувстваш живота
Когато си с усещане, че интервюто ще ти се „получи“, рядко това бива нарушено. Стефания е намерила някаква пролука, в която хем да е интересна, хем да не се скъсва от изявления, хем да е на ниво в театъра. В същото време не се пъчи да показва колко е „дала на света“. Стои някак скромно, струва ми се, особено спрямо таланта, който е очевиден.
Видяхме се, пихме кафе, говорихме си един куп щуротии и все пак си казахме съществени неща. Актрисата е далеч от това да се усмихва на всяка цена, обаче когато го направи, така да ѝ отива…
Ако сутринта не ти тръгне приятно, как продължаваш?
Продължавам напред. Няма да зациклям, че нещо не е станало… Може и да не стигнеш до целта, която си набелязал за деня, да кажем, но все някога отиваш и то се изпълнява рано или късно. Само леко се отлага. (още…)
Симона Халачева – когато търсиш да надградиш
Често човек се опитва да разгърне потенциала си на максимум с течение на времето, но рядко той е толкова разнопосочен, че да не можеш да разграничиш началата от краищата в моженето му. Симона е такъв човек. Неведнъж съм била впечатлена от акварелите, които рисува, от снимките, които фотографира, от финото ѝ присъствие в театър „София“, от човешката ѝ жизненост. Тя е един млад човек със смислени занимания, които кънтят.
Тотално творчески човек си. За всичките си занимания ли чувстваш призвание?
Не всеки се ражда творец. Всеки може да прецени дали едно дете отрано има артистични заложби, независимо дали са свързани с театър, с усет към пеене, пиано. Баба ми пази много мои рисунки, които стоят в една папка. Когато ходя там, си ги разглеждам с интерес. Първата индикация, че нещо творческо се развива в мен, е писането на стихове. (още…)