Петър Калчев – за една усмивка в повече…
Когато си дадеш сметка, че животът се е променил и че театърът дълго време няма да е онзи спокоен пристан, в който можеш да отседнеш за 2 часа, тогава едва ли идва спокойствието. Още повече, че Петър има вид на емоционален човек. Всичко ли наоколо е Covid, или можем да си поговорим и за човешките радости и отношения, за децата, за тъгата?!
20 години в театъра. Би ли ги заменил?
Не. Смея да кажа, че съм късметлия, защото работя това, което обичам. Огромен шанс е, защото виждам, че много хора мразят заниманието си, заради това, че трябва да се изкарват някакви пари. Ако не си се образовал достатъчно и нямаш хубава професия, прибягваш до работа, която не винаги ти харесва. Винаги е имало трудни години – не само за театъра, а въобще в България. И сега не са лесни, но винаги съм намирал някакъв изход от ситуацията и нещата са се оправяли.
В последните години публиката се върна в театъра и то доста трайно. Най-вече в София. Тук стандартът е доста по-висок и освен за насъщния, могат да помислят и за култура. Макар че и в провинцията хората обичат да ходят на театър. Там, разбира се, има малко компромис, тъй като цените на билетите са по-евтини.
Ненчо Костов – цветен и самодостатъчен
Свежен Младенов – да влезеш в релсите овреме
Валери Генов или… когато ни се усмихне някой от екрана
Николаос Цитиридис – професия “измишльовател”
Каква е тази енергия, с която Николаос помита всичко наоколо, не знам, обаче тя е толкова ярка, че или влизаш в същия вихър, или оставаш малко по-встрани и изоставаш. Та той дори говори бързо. 
Младостта на 26-годишния човек ми харесва, ако е толкова пъстра и бодра, признавам си.
10 сутринта е и ние сме някъде около bTV, някъде около парка, някъде около офисите и студиото на “Шоуто на Николаос Цитиридис”. Ще поостана.
Приключиха ли сравненията, свързани с твоето име?
Сравненията с другото име ли? Все още не са за хората, които не се интересуват или не са гледали достатъчно предаването ни. Времето е най-ценното нещо, което имам към този момент: липсата на време, но и това, което е пред мен. Нито аз, нито предаването, имаме нещо общо със старата продукция. (още…)
Неда Спасова в”3 ДУМИ В 3 МИНУТИ”
Ники Станоев в “3 думи в 3 минути”
Любомир Ковачев – играта на живота
Затворен и делови? Не. По-скоро дисциплиниран и с осъзнато добра визия. Вероятно резултат от 12-те години, в които е живял и учил във Франция. Завоите, които е претърпял, не са един или два, но той като че ли се опитва да държи стойката изправена, дори и когато пандемията му отнема правото да играе. Любо не е изключение, тъй като актьорите си останаха в ощетена позиция.
Как ти като свободен артист се ориентираш в днешния момент?
Ужасно е. Хората разбраха, че могат да живеят без изкуство, без театър, без кино. Не е лесно. Яд ме е, че бях хванал снимки във Франция, във френски сериал с режисьор Оливие Маршал. Всичко пропадна. Отложиха го за сега, но няма как да отида, прекалено рисково е. Всички агенти във Франция започват да съкращават актьори. (още…)
Радостина Колева
