Home 4

Той знае, че музиката е нещо повече от звуци, нахвърляни набързо, знае, че нотите, заседнали в петолинието, не са случайно попаднали там, тъй като пише, свири и дирижира сериозна музика, както бива наричана. Чува я, дори и в тишината, защото е вътре в нея. Мартин Пантелеев беше от първите срещи на Cultinterview (тук), но ето, че се стигна и до втората. Въпрос на късмет е, че го “уцелих” в страната ни.

Празник е, празник на буквите. Като човек, който е част от културата на България, мога ли да те върна в периода, в който 24 май си беше шествие. Спомняш ли си този свой период, ученическия?

24 май безспорно е светъл празник на българската писменост и култура. Малко народи могат да се похвалят със собствена азбука, която да се използва от целия славянски свят. Като сме били деца, това трудно можеше да бъде оценено. Тогава за нас този ден беше прекрасен повод да свършим училище малко по-рано, за да празнуваме. Но беше хубаво, защото се организираха концерти пред паметника на Кирил и Методий, имаше солови изяви, рецитираха се стихотворения. Това предизвиква носталгия сега… С годините спомените се натрупват. (още…)

Когато си някъде между спокойствието и вътрешните шумове, някъде между театъра и киното, някъде между броенето на часовниковия механизъм и безвремието, та дори и между Не и Да, заради името си… ? Неда Спасова гледах наскоро в постановката „Съгласие“ в театър „София“, но телевизионният екран ни я показва три пъти седмично в сериала „Откраднат живот“, където тя е деликатната Кая. А тази деликатност и мекотата толкова ѝ отиват, защото са частица от човешката същност на актрисата…

Ходила си на лека атлетика. Ако сега пробягаме една дистанция, ще се справиш ли?

Горе-долу помня командите. Какво съм правила тогава? Тичала съм и съм скачала дълг скок. Не стигнах до по-напред. Ходих две години с прекъсвания, не плътно. Бях трети клас. Виждах, че по-големите лекоатлети тренират и висок скок, но ние само тичахме на различни разстояния. После започнах волейбол, който се появи в четвърти клас. Ходех малко, но след това вече плътно си тренирах. Беше ми по-интересно. Даже и сега ми е готино да си играя. Малко ме е яд сега, че се отказах. (още…)

Толкова добра идея е срещу мен да попадне човек, който се замисля за всяко дребно нещо, изпречило се на пътя му, без да е дребнав, който си взаимодейства с надеждата, сякаш за него е измислена, който събужда усмивка, дори когато тя е позадрямала у теб… Ненчо Балабанов донесе със себе си в Южния парк куп свои случки, които бяха добре дошли в компанията на яркото следобедно слънце.

Не бяхме се срещали повече от 15 години, но не навлязохме в спомените, а в сегашните му вълнения.

Абе, ти си голям баровец – тренираш в Малееви тенис. Толкова ли си станал добър?

Там ми е треньорката Злати Петрова, която съм избрал преди много години. Веднъж седмично съм с треньор. Едно време бяха писали, че сме гаджета, което беше много смешно, защото отидохме заедно да гледаме един мач на Гришо, но понеже сме в ложата, ни снимаха и ни обявиха за двойка. (още…)

Ако за някого можем да кажем, че владее собствено си тяло до последния милиметър, то това е балерината. Не онази, която е като извадена от музей, а другата, която е белият лебед – ефирният, изящният, финият. Когато тя общува така приятно, разговорлива е и умее да изразява себе си с думи, тогава се получава идеалната среща. С доцент д-р Диляна Никифорова от Софийската опера и балет пихме по капучино в парка, на въздух.

Видяла си толкова красота чрез балета. Какво струва тя?

Не ми се налага да правя нещо специално. Иначе балетният тренинг е много натоварващ още от детска възраст, но пък богатството на това изкуство е и във факта, че от малък получаваш естетическо възпитание и отношение към красивото. (още…)

Излезе премиерата в Драматичния театър в Благоевград на „Портретът на Дориан Грей“, където той е Лорд Хенри Уотън, и ето, че вече е в репетиции на ново представление, чиято премиера ще бъде през май – „Испанска афера“ на театъра в Ловеч. Видно е, че към момента смисълът за него е свързан с играта, със същинската игра, със съвсем сериозната. И слава Богу, че това си можене го е оставил само за сцената. А той е от актьорите, които умеят да предават силата на думите. Калин Врачански.

Какво прави един актьор успешен?

Успешната формула на първо място е въпрос на късмет, както и да го погледнеш. После трябва да не приемаш всичко, каквото и да е, а все пак да си избираш, за да внимаваш да не си в едно амплоа, иначе доскучаваш. Трябва да се развиваш като актьор, а това означава да поемаш различни предложения, да работиш с различни хора. (още…)

Той няма нужда от клишета за специфичния му тембър, няма нужда от изричания на думи, които вече е чувал хиляди пъти, няма нужда от това животът му да бъда готвен по-вкусно, защото и така си му харесва.

Потребностите на съвременността са му сравнително далечни. Това не го прави небрежен. Нито дистанциран. А просто пораснал. Нищо, че си купува дрехите от детски магазини, и нищо, че един човек, попаднал в създаването на музика, си остава в света, колкото и някой да го дърпа за тениската, за да му покаже земята. Дичо знае къде е тя.

Започнаха ли вече да се шегуват с теб заради яркия образ на Сашо Роман, който ти се получи върховно в „Като две капки вода“?

Да, даже приятелите ми ме посрещнаха със: „Саше, къде си?“. Явно и малки и големи се кефят на предаването. Образът беше на ръба: леко смешен, леко натиснат, а се получи всичко в едно, магията стана. Интересно е това, защото досега не съм си представял, че трябва да мина между шут, маймуна и всякакви такива състояния. (още…)

Уговаряхме се да се видим с актьора Стоян Радев в 6,40ч, но ми се размина. Кафето дойде по-късно. Имаше някакъв замах у него, провокация, изказана със спокойствие, и настроение, което летеше наоколо. Използвахме, че Варненският театър, където е мястото му, гостува в София, използвахме и ден, в който не се излъчваше сериал с негово участие: нито “Дяволското гърло”, нито “Господин X и морето”, и… един час не спряхме да се смеем. А покрай смеха нерядко човек навлиза и в по-други територии…

Плашил ли си някого с този поглед?

Случвало ми се е към някого да бъда твърд, но погледът не е поглед от само себе си. Той се контролира отвътре. Ако искам да бъда твърд спрямо теб, ще го направя и тогава погледът ми ще го излъчва. (още…)

Събрахме се две Лъвици с еднакъв асцендент и ни бяха достатъчни две изречения, вместо началните неловкости, за да тръгнем напред към… парка пред bTV. „Тази събота и неделя“ вече е фиксирало място за Алекс Кръстева като водещ, съвсем отскоро, но това за нея дойде като естествен процес. Защото тя е толкова витален човек, с толкова енергия у себе си, с такова синтетично отношение към хората, че това събужда внимание. Нетърпелива бях да се впуснем в „приказки“. Ама истински.

Чувстваш ли се така, все едно си седнала на нечий стол?

Не, не мисля. Слава Богу, промените в живота се случват тогава, когато трябва, по начина, по който трябва. В моя случай това беше просто едно лично решение на Мариана Векилска да тръгне по нов път, което нямаше общо с мен. Поддържаме връзка, чуваме се, тя се чувства добре на новото си работно място. (още…)