Георги Иванов – Шшшт, говори сценаристът!
Китодар Тодоров – в лигата на различните
Случва се да има хора, които ме объркват – без да са в едната или другата крайност. Просто объркват с мислите си. Той е точно такъв. Актьор, който не иска да бъде в театъра, защото не го усеща. Подробностите са излишни. Ама е хубаво да бъдеш изненадан. Дори и с това, че виждаш как той си поръчва кафето отделно с чаша студено мляко, което после миксира. Друго какво? Смееше се непрекъснато. Аз пък се опитах да не го „пропусна“. Китодар Тодоров влиза в Cultinterview.
Защо казваш, че не си типаж за главна роля?
Не съм сигурен, че това съм го казвал всъщност… Може би съм имал предвид, че ме викат по-често за епизодични роли. Често главните персонажи са позитивни герои. А аз не вярвам в това. В негативните има повече истина и са по-близко до мен. (още…)
Станимира Петрова – две боксови ръкавици и тя
Дарин Ангелов – добротата отвътре
Той е от онези хора, които вървят в правилната пътечка, няма настойчиви демони, които да го сюрпризират непрекъснато, а колебливостта му с течение на времето отстъпва назад. Той е от външно красивите актьори, но не и от отегчителните. Опитът му вече е различен, пообогатен, а това е изменило и усмивката му. Но съвсем адекватно. Вече има собствено семейство, а то е книга, в която се пише в движение. Дарин Ангелов обаче иска тя да е съвършена.
Помниш ли нещо от пантомимата? Учил си я цяла година в НАТФИЗ.
О, да, много неща помня и са ми полезни и до ден днешен. Когато започнем нова пиеса и още не е дошъл пълният реквизит, още декорът е маркиран, работим с въображаеми предмети, с въображаемо пространство. Това изгражда вътре в съзнанието ми представа за територията, в която се движи моят герой. Така по-лесно създавам образите си. Не е стих, за да го забравиш. (още…)
Калоян Явашев – позицията на един баща на 3 деца
Той не е писател, но издаде книга неотдавна, пресъздаваща случки от собствения му живот. „Дневникът на един звероукротител“ идва след всичките му статуси във Фейсбук, предизвикали през времето и усмивка, и гняв, размисъл или мълчание. Там той е Татко Калоян. И не само там. У дома го чакат близнаци и по-малък син, които не е нужно да търси с фенерче къде да се скрили, а са непрекъснато около него. Не ми прилича на разсеян покрай тези си задължения, а по-скоро на ясен и категоричен: Калоян Явашев в Cultinterview.
Как живее едно младо семейство с три деца в Бургас?
Съвсем нормално, по-скоро ежедневието ни бива напрегнато от болестите и когато децата трябва да останат вкъщи. Иначе Бургас е летен град, каквото и да си говорим. Зимата излизаме за малко, ако има слънце. Пазим децата да не се разболеят. Може би прекаляваме понякога, но при нас не е като да имаш едно дете. (още…)
Михаела от улица BoheMika
Засичала съм я по хендмейд фестивалите неведнъж. Тя създава красота, тъй като нейните часовници изглеждат повече като впечатлителни гривни, отколкото като дискретен аксесоар. Изработва ги от три години, но има само два часовника от своите в шкафчето си. Нямаше нужда да минавам през рафтовете на живота й, за да усетя, че срещу мен стои творческо момиче. Михаела е човек, който рисува и върху хората, човек, който оставя следи, защото е от поизчезнали добри души.
На какъв етап от живота си създаде BoheMika?
Това е малко дълга и тъжна история за мен… Започнах да се занимавам с бижута и всичко стана по естествен начин. Цял живот съм в изкуството, като още в първи клас започнах с рисуването, с приложните изкуства. Това и завърших като средно образование. Впоследствие записах да уча архитектура, завърших и магистратура, но реших, че това не е за мен. Имах вътрешната нужда от нещо по-творческо. (още…)
София Бобчева – променлива като въздуха
Една жена на 33, която е сериозно играеща актриса, без да е от онези, които мачкат хората около себе си. Тя е там, където ѝ е мястото – в Народния театър. Тя беше и част от актьорския състав на сериала „Скъпи наследници“, заснемайки 170 епизода за повече от година. Виждайки я, човек остава с усещането, че е обагрен човек – доброто у нея има превес, присъствието ѝ е ненатрапчиво и ми изглежда някак несмела за човек в тази професия. Тя няма нужда да доукрасява себе си, защото и така си е забавна.
София Бобчева дойде в Cultinterview в един зимен ден… Ето я.
Започна годината с пътуване. Ходила ли си друг път в Израел?
Не, за първи път бях. Това беше второто ми пътуване за тази година, защото посрещнах Нова година в Испания, в Мадрид. Четох, че за да усетиш един град, трябва да забравиш за музеите, а да се впуснеш в атмосферата на града. Така и направих. Беше много цветно и ярко, в крещящи цветове, но същевременно – на мястото си. Прибрах се за два дни и тръгнахме за Израел. Там път беше съвсем различно. Толкова култура на едно място. (още…)
Калин Сърменов – да дорисуваш в театъра
Вълнуващо е да видиш, че един човек се опитва да вмъкне в един театър вдъхновение и жар по особен начин. Той направи всичко възможно и Сатиричният театър, на който е директор, от този сезон изглежда красив и с подновен салон. Дали е дързък, или просто умее да реагира в различни ситуации? Дали е синтетичен, или просто отправната му точка е правилна? Калин Сърменов е изискващ човек, но и обединяваща личност. Сигурно е и малко твърдоглав, ама то без характер битки не се водят. Особено от мъже.
Казваш, че е важно корабът да върви. Е, върви ли?
Да, след като има капитан, още върви. Без капитан не става, без ръководител-движение – също. Трябва някой да организира нещо и да поеме отговорност, да следи. Това не е мое откритие. Проблемът е, че за времето, в което сме тук, корабът трябва да отиде напред, защото носим отговорност за това, което е било, и това, което ще бъде.
Имам малко повече изисквания. Това, че площад Славейков или градинката на църквата „Свети Седмочисленици“ са в този вид, не ме удовлетворява. (още…)