С Мони Монев сякаш попаднах в някакъв лабиринт. Изглежда като войник в професията си на актьор – точен, стриктен, действащ по сценарий и разграфен. Обаче, пусто, нещо ме дърпа да видя такива хора и в най-естествената им среда и състояния. Нерядко си представям как би изглеждал разговорът с предстоящия събеседник. Изтъркаляха се няколко дни, докато се видим, и Мони ме изненада (ама и това хич не е зле като вариант). Сериалът „Откраднат живот“ като че ли му бе сложил решетка, която да не допуска до същността му този или онзи, макар актьорът и преди това да имаше жестоко респектираща роля в друг сериал – „Дървото на живота“. По мое мнение популярността му още тогава трябваше да „излети“ нагоре.

А колко е хубаво, когато в процеса на разговор посоката се сменя и очите те гледат различно…

Напусна щата в театър „Българска армия“ преди 10 години. Но сега отново се връщаш, макар и само за една роля.

Още докато бях в театъра, имах и друга работа. Играех в театъра, а в същото време се занимавах с бизнес, който през годините се разрасна. Бях изпълнителен директор на голяма компания. В един момент не само започнах да се задъхвам, но и нямах физическата възможност да съм на две места едновременно.

Тервел Пулев – човек без фикс-идеи, но с постепенно постигнати успехи, човек, пътуващ свободно в страната на бокса, но живеещ в схемата на българския живот. Освен успехите на европейски първенства и турнири от най-висок клас, олимпиадата в Лондон през 2012 година му донесе най-важното признание. И като професионален боксьор, той вече няма право на изява в следваща олимпиада. Едва сега разбрах, че това е така, но ми прозвуча някак несправедливо. Още повече, че не всички боксьори са така приятно изглеждащи, като Тервел… 

Двамата с брат му – Кубрат Пулев – поддържат нивото на българския спорт, създавайки спортен център, като едновременно с това всеки поотделно се готви за неговите си битки.

Към бокса те е придърпал баща ти. Как едно 11-годишно момче, каквото си бил тогава, реагира на такъв силов спорт?

Зависи от самия родител. Когато детето е израснало в определена среда и когато му се създават представи за живота, лесно може да бъде въведено в дадена посока. Баща ми ни е говорил от деца за боксьори, показвал ни е снимки, книги в тази посока. Оттам добих желание.

Толкова обичам, когато един човек разпръсва оптимизъм. Не би трябвало точно тя да го прави, защото има ужасно много причини за това, но се случи. Лорина Камбурова е актриса, която е плътно ангажирана със снимките на сериала на bTV „Скъпи наследници“ от една година насам. Преди това друг сериал, „Връзки“, ни я „показа“. А нейните първи думи към мен бяха: „Ходи ли на море през лятото?“ Това „вкара“ страхотен апломб и в разговора ни, и в деня ми. Момент, че ми замириса на миди и рачета… 

Героинята ти в „Скъпи наследници“ е творчески човек – свири на пиано, а ти записваш песни. Можеш ли да свириш на пиано и всъщност вече имаш ли самочувствие на човек, създаващ музика?

Когато ми казаха, че трябва да свиря на пиано и че героинята ми го изисква, се съгласих и мислех, че няма да ми се наложи. Но се случи и трябваше ръцете ми да са в кадър.

Тя все още няма 20 години, а успехите я следват по петите. Следват я, защото има защо. Катрин Тасева е в националния отбор по художествена гимнастика-жени от две години. Разбира се, че има ужасно добра причина да има самочувствие. Но я видях като притеснителна и все още неуспяваща да граби с пълни шепи от живота. А и няма как, когато залата я зове почти всеки ден, години наред. Обаче това един ден ще й се случи и ще успее да разгърне себе си, още повече, че е предвидила бъдещето си доста разнопосочно. А до тогава – има време. Има и медали, които я очакват. 

Красотата на този спорт ли те привлече към него?

Когато гледах какичките как играят с лента, изглеждаше толкова лесно, толкова красиво, и исках и аз да го правя. Тогава в нашата зала беше Росица Стефанова,

Когато един млад човек има усещане за своето развитие, когато перспективата му не е свързана само със създаването на една-единствена песен, която да го изстреля временно дотам, че да не може да намери обратния път, тогава той печели и уважение. ВенЗи е еквивалент на това описание. Арсеналът, с който разполага, включва не само усмивката му, обаче не мога да не призная, че през една голяма част от срещата ни го гледах в идеално белите зъби. А той не се усмихваше непрекъснато. Сериозните разговори изискват по-различно отношение. Факт. Но у ВенЗи има прецизност. Това е точната дума. Прецизност в количества за раздаване.

Кога ти се е налагало да си неестествен?

Най-често в по-официални събития, където се спазва дрескод, етикет на това къде да стои вилицата и лъжицата, под какъв подгъв да е ръкавът на ризата, какви ръбове да имат панталонът и сакото. Това не че не е нормално, но без помощ не мога да се справя.

Когато денят ти започне с утринна мъгла и красотата на природата се покаже в пълния си спектър, тогава можеш да забележиш и цигулката, творяща музика нейде наоколо. Или може би само аз я чувам? Не, и вие я чувате, защото свири Веско Ешкенази. Музиката му стига до точки, които не се възприемат визуално, но сетивата усещат, когато ги гали виртуоз.

Цигулката не е ли самотно занимание?

Не винаги. Когато сме с повече хора на сцената, не е. Самотно е, когато си вършиш „домашната работа“, при това часове наред. Ученето на инструмента е дълъг процес, който е свързан със самостоятелно усъвършенстване. Часове наред, още от дете. Най-важните години за музиканта са детските и това те прави малко по-различен от останалите деца.

Лицето на сутрешните новинарски емисии на NOVA – Богомил Грозев си е находка, от който и ъгъл да бъде погледнат: заради съвсем точната оценка на това, което е, заради позицията му на гражданин, заради кондицията му на съвременен мъж. И със сигурност изглежда като човек, който може да защити себе си. А с риск да бъда определена като човек, който се впечатлява – когато има от какво, този риск си заслужава.

Мил си прозорци като ученик. Кога изкарването на пари ти влезе в главата?

Бил съм много малък, ученик… Имаше един период, в който съществуваше криза на бензина, имаше хора на опашки по бензиностанциите. Изкарвал съм за един ден една месечна заплата на възрастен човек.