Хубен Черкелов – да се чувстваш свободен
Той е в България само за месец за представянето на две изложби – „Имане“ в Музей за съвременно изкуство и експозицията „120 лица“ в Национален археологически музей. Изглежда, че Манхатън му е повлиял, но в характера му има и черно, и бяло, което няма как да се изгуби в годините, в километрите, във времето. Има особена тишина около художника, която все пак те кара да усещаш присъствието му. Изкуството му понякога обърква, но когато си по-инакомислещ, няма вариант да не го оцениш. Хубен Черкелов в Cultinterview.
Последната ви изложба у нас е „120 лица“. Кое щеше да е 121-вото, ако бяхте продължил?
Беше замислена да бъдат точно 120, защото е във връзка с едно произведение на Анди Уорхол, което е „120 банкноти“. Аз направих повече, но някои не ми харесаха, а трябваше да са толкова. (още…)
Диана Димитрова – луда, по-луда, най-луда
Харесах си я някъде по пътя, още преди „Откраднат живот“ да я обявят официално за свое ново лице. Талантът ѝ струи от различни посоки, а контактът с талантливи хора е някак лек. Рисува, има издадени две детски книги, а на всичкото отгоре е и актриса. Защото го може. Много ми допадна, че не се влияе – от мнения, от отношения, от случайни срещи на улицата. Единак е, а това я приближи до мен. Същевременно обаче те сграбчва от вратата с летящото си настроение и те отнася за седмица напред.
Кой те кара да ставаш в 6 часа всяка сутрин?
xЗаради сериала ставам, защото сутрин предпочитам да си направя кафе, имам ритуал, преглеждам си текстовете, взимам душ, нагушквам си котарака, дракона и т.н. Това изисква време. Искам да си видя животинките, преди да отида на снимки. (още…)
Орлин Павлов – в посока на сериозността
В пътя му назад има много музика – комбинация от образование и фестивали, – но той не спира да се развива. Има приятния навик да е винаги на ниво в проявите си, без да прави излишни кросчета – в музиката си, а и в актьорството. Орлин Павлов задържа надеждите ми, че все още има млади хора у нас, които могат да се реализират с моженето си, без да са досадни с присъствието си. С времето онази му разпознаваема усмивка е малко по-обрана и отстъпва място на сериозното изражение. Но чарът не се губи, уханието на истински мъж – също. Орлин може да гледате в ролята на Борис в сериала “Скъпи наследници” по bTV в делничните дни.
Знаеш ли как присъстваш в търсачките? Търсят името ти заедно с песни, гол, приятелка…?
Целият свят винаги се интересува от тези неща – музиката на певеца, с кого ходи и дали го има гол. Това е най-комерсиалното. Виж последователите на хора, които нямат работа и професия – ако в профила им има мускули и голотии, там има и най-много хора. Има сериозни хора със сериозни занимания, но те нямат голи снимки. (още…)
Поли Генова – да се разпилееш в музиката
Тя достигна до там, до където малко певци имат хъса да разперят криле. Голямата сцена я избра. А и вече има свои стъпки, които да следва, и не й се налага да ходи по чуждите. Усмихната е, когато го усеща със сърцето си, и е сериозна, когато душата й не се смее. Преживя две радости покрай „Евровизия“, а българите покрай нея – сигурно още повече. Хвърля камъче след камъче в родната поп-музика, в която винаги е била отличителна. А може би именно заради това популярността я докосна – енергията й е различна. И възпламеняваща. На сцената на Cultinterview: Поли Генова.
Имаш интерес към лириката точно. Преди малко си говорихме, че в лош период дългите произведения не са вариант.
Най-вероятно имам нужда от нещо синтезирано, нещо, което обхваща цялата ситуация с няколко думи. Когато човек е в тежка емоционална случка, има нужда от нещо веднага и няма търпение. Търси упование някъде – така си го обяснявам. (още…)
Даяна Ханджиева – да се потопиш в желанията си
Когато си обаятелен, не можеш да избягаш от обвивката си. Даяна направи много елегантна крачка към популярността с ролята си в сериала „Скъпи наследници“. Същата елегантност я притежава и тя самата. Доза наивност, доза невинност, доза крехкост – всичко това се улавя у Дая. И може би е характерно за младата й възраст. Но едно преимущество я издига леко отгоре – не е глупава и не й се налага да компенсира с визия. Къде й е следващата голяма роля? Може би вече си я мечтае и нея?!
Родена си с друго име – Катерина, – с което си била само един ден. Замисляла ли си се дали пък тази промяна не е сменила кармата ти, за добро или за лошо?
Мислила съм го, да. Не знам дали това е знак за сегашната ми роля на Катерина в сериала, не съм наясно и с нумерологични изчисления, но мисля, че с Даяна имам по-голям късмет в живота. Не знам как щеше да е с Катерина, има много „ако“… Майка ми ме е кръстила на баба ми. (още…)
Никол Станкулова: „Излишно е да се говори за любов“
Когато красотата не спи и няма нужда да бушува отвътре, за да я видиш и оцениш. Такова ми беше усещането за Никол, лицето на NOVA, когато популярен ресторант ни приюти за по едно капучино и фреш.
Тя не е от бездейните хора, нито от хората, които търсят вдъхновение в празните разговори. Не си отделя време и за излишни срещи, а просто ги отхвърля с усмивка. Да си си сътворил живот по мярка и в него да влизат отбрани – такъв е нейният свят, без значение дали навън вали дъжд, сняг или е облачно с кюфтета (а, това беше от другаде ). 
Стъпка напред ли е, когато от прогнозата за времето ти поверят рубриката „Денят на…“?
Естествено, че е стъпка напред. Беше предложение още на Дарина Сарелска и на Ани Цолова. Дават ми се много шансове и то от различни хора, което за мен значи, че всички те виждат в мен някаква перспектива и възможност за развитие. Имах друга рубрика „Специалистите“, която вървеше доста добре, но с течение на времето тя се изчерпа. Беше за професиите на хората. (още…)
Иван Бърнев – пътуване в истинското
Мина доста време от появата на актьора Иван Бърнев във филма „Служих на английския крал“ на Иржи Менцел. Какво става след суперлативите? Какво става, след като си бил забелязан от един от големите режисьори? Може би единственото важно е да не си останеш с тази роля и в самозабравата.
Иван е толкова интуитивен, че мисълта му не кръжи около думата „слава“, а е посветена на човешката му реализация и осъществяването му като свободен човек – пътуващ, спортуващ, живеещ, чувстващ. Талантът му избива от цялата му същност, а това, което заключих след дългата ни и интензивна среща, бе, че Иван е като незавършените разкази – винаги има и още…
Как си се оставил така, че имаш един-единствен приятел, и той не ти е подръка, понеже е във Варна?
Такъв тип съм, че много лесно се разговарям с хората, намирам общ език. Такъв съм. Доколкото се познавам, а може би не съвсем напълно, като всеки човек. Може би подлъгвам, че имам повече приятели, обаче знам, че това не е така, особено когато е свързано с хора в моята сфера. Знам, че приятелството не може да бъде докрай безкористно. (още…)
Кристиян Милатинов: „Пътуването е същността на живота“
Да имаш усещане, че разполагаш с цялото време на света за съзерцание. Да слушаш звуците на света и да се опитваш да ги обемеш. Кристиян Милатинов е от типажа „гражданин на света“: харесва му да е най-населения град, но и в най-западналото място, харесва му да е на брега на малък плаж, но и на върха на планината. Заниманията му са все артистични, включая футбола. Ето го в днешния ден, когато съвсем скоро ще бъде гост в дома ни чрез телевизионния сериал на NOVA – „Полицаите от края на града“, където Кристиян е инспектор Колев.
Какво ти е останало от малкия каубой, както са те наричали като дете, когато твоят баща ти е показвал професията си на акробат от цирка?
Шапката и чувството за борба, винаги да търсиш решение, а не чак толкова да се взираш в проблема. Каубоят е малко по-директен като маниер. В днешно време обаче трябва да си възпитан и да си уважителен, да намираш решението според човека срещу теб. (още…)
Радостина Колева
