Силвия Петкова – мисия майка
Има хора, спрямо които нямаме нужда от лабиринти и пътешествия, за да стигнем до тях, нямаме нужда от нагласяване на портрета им, защото той сам се съставя. Има хора, които са деликатни, но пък открити по свой начин, и това ги прави живеещи на адрес, който пощальонът обича да посещава. В случая, да пие капучино с тях… или бира. Или каквото дойде. 
Силвия Петкова. Актриса. Поканих я в Cultinterview, защото вълненията покрай децата ни са тема, която всеки родител преразглежда ежедневно. Отворихме една страница, после втора…, та се поувлякохме. Ама ни беше приятно.
При изиграни толкова представления на „Пипи дългото чорапче“ в театър „София“, където си на щат, твоят Сива сега ще е облагодетелствано дете.
Цял живот някак си с дечицата, с които общувам, контактът ни се получава много добре. Измислям нечувани игри и забавления. Обаче с моето дете изпитвам респект и съм сериозна, стабилна. Той е още малък и предполагам, че когато порасне година-две и имаме стабилна комуникация, игрите за него ще са още по-забавни. Иначе като излезем с други дечица навън, особено ако са по-големи, пада веселба. Гушвам сина си и тичаме, пеем… Много му е забавно. (още…)
Виктор Ангелов – правила, правила и пак правила
Колко е хубаво да срещнеш някой, който има отношение към мисълта, към естетиката, към живота… Шеф Виктор Ангелов е конфигуриран някак сложно, струва ми се, но на тази му различност ухаеше срещата ни през цялото време – от началното ръкуване, та до финалното намигване. Не знам колко главни готвачи са родени лидери, нито колко от тях имат позиция, която да е толкова крайна и окончателна. Обаче със сигурност знам, че това сочи към пълнокръвно мъжествено присъствие. При това осъзнато.
Hell’s Kitchen България приключи. Дани Спартак победи. Това ли беше вашият избор?
Очевидно. Но не ми е било ясно от първия ден. Още в първите епизоди на предишния формат разбрах, че не трябва да си изграждам окончателно мнение още от началото, а да дам шанс на всички до край. Няма как да ги познавам изначално, няма как да ми направят силно впечатление определени хора. Те идват доста стресирани и абсолютно не наясно с това какво ги очаква. Предизвикателствата, през които минават, ги оформят като такива, каквито ги виждаме на финала. (още…)
Деян Донков – мъжкото присъствие
Да влияеш чрез моженето си и да знаеш, че талантът ти не е случаен… Деян Донков не е въжеиграч, който рискува живота си, но е актьор, който „счупва“ сцената, когато стъпи с краката си на нея. Или лети?! По-важното е, че е вдъхновен да го прави – случил е и на жена, и на синове.
От години Народният театър е творческия дом, който приютява Деян. Ето ни, и сега сме тук.
Модернизирал си се относно цигарите. Няма ли да се модернизираш още повече, спирайки да пушиш изобщо?
Малко пуша и общо взето това си е такъв вариант. От Нова година съм на това устройство и то ми помага да не прекалявам. Въпрос на навик е – през деня припалвам и повече пуша вечер. И ми е вкусно. (още…)
Мариян Станков – Мон Дьо – да интервюираш с емоция
Магията, която може да донесе едно интервю, е позната и за двама ни. Крилата, които едни очи, гледащи право в теб, дават, любопитството, което натурата ти носи, спрямо нов или познат за обществото човек – ето това докосва и двама ни. Мен и Мариян. Поотделно: мен – тук, а него – в NOVA. Но сега затаих дъх и не очаквах зрелище. Очаквах да налучкам пътя към вълненията му, сблъсъците му и моментите на равновесие и неравновесие. И пъхайки ключа в ключалката, вратата се отвори…
Искаш винаги да си подготвен за интервю, но случвало ли ти се е отсреща да имаш стена?
Случвало се е. Подготовката обаче е много важна за едно интервюто. Научих го в списание MAX преди повече от десет години. Тогава направих първите си стъпки в този жанр. Едно ново време, след времето ми в новините. (още…)
Марта Петкова – да следваш правилата
Да заблестиш, когато светлината на сцената рязко си пробие път, да имаш сетивата да чуеш музиката и да разпилееш хиляди стъпки, оформени в красив танц – класически и строг, но емоционален. Това се случва, когато балетът е твоето нещо, когато е и тъгата ти, и същинското щастие. Примабалерината Марта Петкова от Национална опера и балет влиза на палци в Cultinterview.
Само преди дни беше международния ден на балета. Покрай такива празници ли се сещаме за балета?
Ние, артистите от операта, се сещаме всеки ден. Всеки ден в залата ни вкарва любовта към танца. За нас този ден не е нищо по-особено. Опитваме се да го отбелязваме и да се говори за това, за да обхване по-широка аудитория, и хората да знаят, че празнуваме 90 години български балет. Който обича балета, този ден е нещо специално. Тази година отбелязахме празника с „Корсар“ – спектакъл, чиято премиера беше тази година. (още…)
Алексей Кожухаров – да опитваш неавантюристично
Когато сякаш са ти подхвърлили щастие и ти си го уловил – така си представих, че изглежда ситуацията у семейството на Алексей Кожухаров, когато си е у дома. След като направихме едно дълго следобедно кафе, видях актьора и откъм личната му позиция – човешка и актьорска. Малко тъжното му настроение от смъртта на баща му повлия, разбира се, на разговора ни, но превъртахме часовника напред и назад във времето с всичките страсти, свързани със случките, белязали живота му.
Когато седмицата ти започва по неочакван начин със смъртта на баща ти, как ти се променя животът оттук нататък?
Наистина съм настроен така, че вярвам в опита и ваденето на правилни изводи от него за всяко едно нещо – за живота, за професията. Като тръгне така неочаквано, гледам да го възприемам като урок, така че се опитвам смъртта на баща ми да я приемам точно по този начин. Баща ми не беше просто баща за мен. Той беше учител. (още…)
Веселин Анчев – когато в живота има и пикове, и спадове
Колко е хубаво, когато талантливите хора са и мислещи, когато думите им не чезнат в пространството, а витаят вдъхновяващо. Тогава се стараеш дори да не мигаш, защото момчето разказва за своите въжделения, за своите силни моменти, умението да си щастлив и за пътуването му в нещастието. Разбира се, и за пътя към любовта: любовта към театъра, към актьорството, към една жена. Веселин Анчев. Театър „Българска армия“.
Я кажи: защо имаш рожден ден хем на 1 април, хем на 4 януари?
Роден съм на 4 януари, обаче хората от Коледа започват да запразняват, ядат, пият и се веселят. Четвърти обикновено се пада работен ден и като дойдат на рождения ми ден, гостите все са уморени и идват за 15 минути. Малко след като излязох от театралната академия, реших да си обърна датите и да стане 1.04, да обявя, че тогава ми е рожденият ден и да събера много хора. (още…)
Владимир Зографски – полет в снега
Той живее в Австрия, но се състезава за България. Ски скоковете са му предадени по наследство от баща му – Емил Зографски. Става дума за същото момче, което постигна 14-и резултат на олимпиадата в Пьонгчанг само преди месеци и ни показа красотата на зимата в един друг аспект. Толкова му стисках палци, че веднага му писах и го пожелах за мой събеседник. Влади е в София за броени дни, колкото да каже: „Здравей“ на приятелите си, да се поосвободи от типичния за ски спортовете костюм и после да отнесе със себе си настроение и ентусиазъм в посока Инсбрук.
Идваш от зъболекар. Когато си скачач, не е ли това едното от притесненията при скоковете, че може да останеш без зъби?
Не. В началото, когато състезателят започне да се занимава с този спорт, има такива притеснения, но с времето това изчезва. А замислиш ли се, че нещо може да стане, оттам нататък си свършил. Дори изобщо няма смисъл да се опитваш да скачаш. Това не се мисли. (още…)