В предимството, че не познаваш някого предварително, има някаква красота. Потапяш се в истинността на човека срещу теб и му вярваш. Велислав беше оставил своите маски – театрални и кино – някъде другаде и беше пред мен… въздесъщ. Хващам се за заглавието на едноименния филм, в който може да отскочите в някой киносалон да го гледате веднагически, защото си заслужава.

Предпазливо подходих, но Велислав се оказа много кротък, говорещ и интересен. Заговорихме се за децата ни, за училища, за тъмно и светло място за снимки, и стигнахме ето до тук…

Какво е актьорството за теб?

То е партньорство винаги. Разбира се, има форми, които са моно, но пак човек трудно може да направи спектакъл, за филм пък да не говорим… (още…)

Колева срещу Колев, левичар срещу левичар, съкварталка срещу съкварталец… Звучи малко като Пулев срещу Джошуа, но не изглежда така, защото, когато си писател и творец, думите се използват по предназначение. Защото са важни. Само думите са способни да запълнят нечия тишина…

Мартин Колев е от младите автори, усетили какво е книгата ти да бъде преиздадена. Само преди дни излезе трето издание на „Софийски магьосници“, а едва ли съществува по-голяма мотивация от това. Наблюдавах леката му отнесеност, тихото му присъствие. А лесният ни контакт… се получи сам.

Усилено пишеш следваща книга. Какво написа днес?

Днес още нищо, не знам какво ще напиша… Снощи си легнах с приятно чувство, защото бях приключил това, което бях предвидил за вчерашния ден. Получи се по-скоро добре. И знам как да продължа нататък. Когато пишеш усилено, това са добри вечери. (още…)

Да оставя следи в съзнанието на хората не й е дело номер едно, но така се случва, че се достига именно до това при среща с нея. Защо ли? Колко хора в днешно време са позитивни и лъчезарни, от колко хора лъха красота и смисленост? И когато това къдраво момиче на 33 ти го предложи, без да мисли дали насреща си има лош човек, или добър, денят ти някак добива меки нюанси.

Осъзнах, че Елена Яръмова ме възприема като другар. И го оцених!

Сигурно десетки пъти са те питали за дядо ти Хари Яръмов, който беше голямо име в спортната журналистика у нас. Той те е насочил към професията от малка. Какво ти каза, когато видя как се справяш в нея?

Точно този въпрос никога не са ми го задавали всъщност… Каза ми, че много се гордее и е щастлив, че тръгвам по неговите стъпки. Даде ми съвет, който и до ден днешен е останал в съзнанието ми: „Винаги бъди точна, проверявай си информацията най-малко от два източника, бъди справедлива и винаги отстоявай принципите си“. (още…)

С Мони Монев сякаш попаднах в някакъв лабиринт. Изглежда като войник в професията си на актьор – точен, стриктен, действащ по сценарий и разграфен. Обаче, пусто, нещо ме дърпа да видя такива хора и в най-естествената им среда и състояния. Нерядко си представям как би изглеждал разговорът с предстоящия събеседник. Изтъркаляха се няколко дни, докато се видим, и Мони ме изненада (ама и това хич не е зле като вариант). Сериалът „Откраднат живот“ като че ли му бе сложил решетка, която да не допуска до същността му този или онзи, макар актьорът и преди това да имаше жестоко респектираща роля в друг сериал – „Дървото на живота“. По мое мнение популярността му още тогава трябваше да „излети“ нагоре.

А колко е хубаво, когато в процеса на разговор посоката се сменя и очите те гледат различно…

Напусна щата в театър „Българска армия“ преди 10 години. Но сега отново се връщаш, макар и само за една роля.

Още докато бях в театъра, имах и друга работа. Играех в театъра, а в същото време се занимавах с бизнес, който през годините се разрасна. Бях изпълнителен директор на голяма компания. В един момент не само започнах да се задъхвам, но и нямах физическата възможност да съм на две места едновременно. (още…)

Тервел Пулев – човек без фикс-идеи, но с постепенно постигнати успехи, човек, пътуващ свободно в страната на бокса, но живеещ в схемата на българския живот. Освен успехите на европейски първенства и турнири от най-висок клас, олимпиадата в Лондон през 2012 година му донесе най-важното признание. И като професионален боксьор, той вече няма право на изява в следваща олимпиада. Едва сега разбрах, че това е така, но ми прозвуча някак несправедливо. Още повече, че не всички боксьори са така приятно изглеждащи, като Тервел… 

Двамата с брат му – Кубрат Пулев – поддържат нивото на българския спорт, създавайки спортен център, като едновременно с това всеки поотделно се готви за неговите си битки.

Към бокса те е придърпал баща ти. Как едно 11-годишно момче, каквото си бил тогава, реагира на такъв силов спорт?

Зависи от самия родител. Когато детето е израснало в определена среда и когато му се създават представи за живота, лесно може да бъде въведено в дадена посока. Баща ми ни е говорил от деца за боксьори, показвал ни е снимки, книги в тази посока. Оттам добих желание. (още…)

Толкова обичам, когато един човек разпръсва оптимизъм. Не би трябвало точно тя да го прави, защото има ужасно много причини за това, но се случи. Лорина Камбурова е актриса, която е плътно ангажирана със снимките на сериала на bTV „Скъпи наследници“ от една година насам. Преди това друг сериал, „Връзки“, ни я „показа“. А нейните първи думи към мен бяха: „Ходи ли на море през лятото?“ Това „вкара“ страхотен апломб и в разговора ни, и в деня ми. Момент, че ми замириса на миди и рачета… 

Героинята ти в „Скъпи наследници“ е творчески човек – свири на пиано, а ти записваш песни. Можеш ли да свириш на пиано и всъщност вече имаш ли самочувствие на човек, създаващ музика?

Когато ми казаха, че трябва да свиря на пиано и че героинята ми го изисква, се съгласих и мислех, че няма да ми се наложи. Но се случи и трябваше ръцете ми да са в кадър. (още…)

Тя все още няма 20 години, а успехите я следват по петите. Следват я, защото има защо. Катрин Тасева е в националния отбор по художествена гимнастика-жени от две години. Разбира се, че има ужасно добра причина да има самочувствие. Но я видях като притеснителна и все още неуспяваща да граби с пълни шепи от живота. А и няма как, когато залата я зове почти всеки ден, години наред. Обаче това един ден ще ѝ се случи и ще успее да разгърне себе си, още повече, че е предвидила бъдещето си доста разнопосочно. А до тогава – има време. Има и медали, които я очакват.

Красотата на този спорт ли те привлече към него?

Когато гледах какичките как играят с лента, изглеждаше толкова лесно, толкова красиво, и исках и аз да го правя. Тогава в нашата зала беше Росица Стефанова, (още…)