Никол Станкулова: „Излишно е да се говори за любов“
Когато красотата не спи и няма нужда да бушува отвътре, за да я видиш и оцениш. Такова ми беше усещането за Никол, лицето на NOVA, когато популярен ресторант ни приюти за по едно капучино и фреш.
Тя не е от бездейните хора, нито от хората, които търсят вдъхновение в празните разговори. Не си отделя време и за излишни срещи, а просто ги отхвърля с усмивка. Да си си сътворил живот по мярка и в него да влизат отбрани – такъв е нейният свят, без значение дали навън вали дъжд, сняг или е облачно с кюфтета (а, това беше от другаде ). 
Стъпка напред ли е, когато от прогнозата за времето ти поверят рубриката „Денят на…“?
Естествено, че е стъпка напред. Беше предложение още на Дарина Сарелска и на Ани Цолова. Дават ми се много шансове и то от различни хора, което за мен значи, че всички те виждат в мен някаква перспектива и възможност за развитие. Имах друга рубрика „Специалистите“, която вървеше доста добре, но с течение на времето тя се изчерпа. Беше за професиите на хората. (още…)
Иван Бърнев – пътуване в истинското
Мина доста време от появата на актьора Иван Бърнев във филма „Служих на английския крал“ на Иржи Менцел. Какво става след суперлативите? Какво става, след като си бил забелязан от един от големите режисьори? Може би единственото важно е да не си останеш с тази роля и в самозабравата.
Иван е толкова интуитивен, че мисълта му не кръжи около думата „слава“, а е посветена на човешката му реализация и осъществяването му като свободен човек – пътуващ, спортуващ, живеещ, чувстващ. Талантът му избива от цялата му същност, а това, което заключих след дългата ни и интензивна среща, бе, че Иван е като незавършените разкази – винаги има и още…
Как си се оставил така, че имаш един-единствен приятел, и той не ти е подръка, понеже е във Варна?
Такъв тип съм, че много лесно се разговарям с хората, намирам общ език. Такъв съм. Доколкото се познавам, а може би не съвсем напълно, като всеки човек. Може би подлъгвам, че имам повече приятели, обаче знам, че това не е така, особено когато е свързано с хора в моята сфера. Знам, че приятелството не може да бъде докрай безкористно. (още…)
Кристиян Милатинов: „Пътуването е същността на живота“
Да имаш усещане, че разполагаш с цялото време на света за съзерцание. Да слушаш звуците на света и да се опитваш да ги обемеш. Кристиян Милатинов е от типажа „гражданин на света“: харесва му да е най-населения град, но и в най-западналото място, харесва му да е на брега на малък плаж, но и на върха на планината. Заниманията му са все артистични, включая футбола. Ето го в днешния ден, когато съвсем скоро ще бъде гост в дома ни чрез телевизионния сериал на NOVA – „Полицаите от края на града“, където Кристиян е инспектор Колев.
Какво ти е останало от малкия каубой, както са те наричали като дете, когато твоят баща ти е показвал професията си на акробат от цирка?
Шапката и чувството за борба, винаги да търсиш решение, а не чак толкова да се взираш в проблема. Каубоят е малко по-директен като маниер. В днешно време обаче трябва да си възпитан и да си уважителен, да намираш решението според човека срещу теб. (още…)
Михаела Филева – съвременната Снежанка
Когато на лицето ти е изписана цялата сърдечност, която носиш, и същността ти цъфти с мириса на най-ароматното цвете, не се нуждаеш от допълнителни оръжия и излишен патос в общуването с някого. Михаела Филева е опияняваща – пее с усмивка, умна е, чародейна. Изобщо тя е отражение на съвременността ни, но не на онази грозната, която е с бастун, неуверена и мудна, а на възвисената – с идеали, с емоции и с отношение към света. Един прегърнат от Господ човек.
Знаеш ли откъде ще започнем… По покана на NOVA присъствах на благотворителен концерт на Unicef в цирк „Балкански“. Направи ми впечатление, че беше сред малцината със своя позиция, без да се съобразяваш с аутокю. Видно е, че си от младите хора, които търпят развитие.
Благодаря за оценката и за комплимента. Истината е, че идвам от Математическа гимназия и съм имала късмета да се формирам като личност в среда от знаещи и можещи, амбициозни млади хора, сред които беше по-срамно да не знаеш, отколкото да си зубър. (още…)
Тихомир Иванов – да ти се усмихне късметът
Едно къдраво момче, което има харизмата на победител, беше на ръба да постигне огромен успех на Световното първенство по лека атлетика в Лондон през лятото, но една контузия в лош момент го спъна на финала. Много се ядосвах, докато наблюдавах този скок на височина, признавам си. Вървеше в посока медал и присъствието му беше забележително. После спрях да се ядосвам, осъзнавайки, че всъщност расте звезда и гордостта ни на българи тепърва ще се свързва с неговото име. Тихомир Иванов.
Как успокои мислите си след контузията и отказа си да скачаш на финала на Световното първенство в Лондон?
След като установих, че няма да имам възможността да скачам, опитвайки няколко пъти, говорихме с треньора, отидох и си събух шпайковете. Единственото нещо, което направих, е да се представя пред публиката, която беше дошла да наблюдава финала, останах малко, гледах и като видях как започва състезанието с фалове на 220 см (още…)
Иван Юруков – на кръстопът, но по пътя си
Толкова разнополюсна енергия – от единия край, та до другия. Такъв синхрон между можене, емоционално влияние и първична реакция. Такава интензивност на живеене има у Иван, че вероятно не всеки сварва на темпото му. А колкото и пъти да съм го наблюдавала отстрани, винаги ми се е струвал някак романтично стоящ – и съзнателно, и несъзнателно. Актьорската му същност в момента е в един много приятен период, в който нещата просто му се получават. Като нежния копнеж в новото филмово заглавие – „Дъвка за балончета“.
Определят „Дъвка за балончета“ като филм за първите пъти…. Твоите първи случки идентични ли са били с тези на Калин, когото играеш?
До голяма степен. Калин е представителна извадка на хората от моето поколение. Убеден съм, че всеки един от нас е имал такъв миг, когато любовта в някаква форма се е проявила. Ние сме били ужилени от нея, макар и като едно помилване, ощипване или целувка по бузата, обещание… (още…)
Даниел Вълчев – някъде между седмия и осмия ден
Да си учил толкова много – в София, Париж, Рим, да си почетен доктор в университет в Токио, а в Шанхай – почетен професор, извън дългогодишното преподаване в Софийския университет… Чудно е това учене и натрупване на информация какво ли отнема от нормалността ти? Даниел Вълчев винаги ми е стоял нешаблонен на фона на цялата тази биография.
Истината е, че дочаках това интервю, понеже то висеше в пространството от години. В момента обаче си намерихме повод. Неговата книга „Разкази“ излезе съвсем скоро. Избрахме си един обеден час, тъкмо време за второто кафе, насочих се към кантората му и в съвсем точния час на уговорката ни започнахме надпревара с думите.
„Осмият ден от седмицата“ е мотото на новата ти книга с разкази… Не ти ли стигат седем?
Ще започна малко по-отдалеч. Преди няколко години издадох един малък сборник само с 88 страници – 8 разказа и едно есе – и го кръстих „8 и ½“. Сега ми се понатрупаха истории и исках да направя втори цикъл от такива разкази. Те пък отново се получиха 8. А защо „Осмият ден от седмицата“? (още…)
Мария Гроздева – аквамариново око в окото на пистолета
Когато си търсиш приятен събеседник, а попадаш на нещо повече от това… Когато няма нужда да величаеш някого, просто защото той вече е доказал моженето си и е бил на онази, най-високата, олимпийската стълбичка. Бил е там два пъти. Когато не ти се налага да се въртиш по лабиринти, а попадаш директно в душата… просто защото човекът те пуска в нея. Когато знаеш, че носиш лудост в себе си, а този някой те надминава и в това. Когато… говорим за Мария Гроздева.
Това ли е спортът – тренировки, състезания, медали, контузии? Тъкмо си след операция…
Това е само за хората, които го виждат. А всъщност спортът дава много, той е феномен, който учи и възпитава. Чрез него, освен че обикаляш невероятни места по света, се запознаваш с много хора, приятели, с много култури. Спортът ти дава един летеж, особено когато победиш и си на върха. (още…)