Когато един млад човек има усещане за своето развитие, когато перспективата му не е свързана само със създаването на една-единствена песен, която да го изстреля временно дотам, че да не може да намери обратния път, тогава той печели и уважение. ВенЗи е еквивалент на това описание. Арсеналът, с който разполага, включва не само усмивката му, обаче не мога да не призная, че през една голяма част от срещата ни го гледах в идеално белите зъби. А той не се усмихваше непрекъснато. Сериозните разговори изискват по-различно отношение. Факт. Но у ВенЗи има прецизност. Това е точната дума. Прецизност в количества за раздаване.

Кога ти се е налагало да си неестествен?

Най-често в по-официални събития, където се спазва дрескод, етикет на това къде да стои вилицата и лъжицата, под какъв подгъв да е ръкавът на ризата, какви ръбове да имат панталонът и сакото. Това не че не е нормално, но без помощ не мога да се справя.

(още…)

Когато денят ти започне с утринна мъгла и красотата на природата се покаже в пълния си спектър, тогава можеш да забележиш и цигулката, творяща музика нейде наоколо. Или може би само аз я чувам? Не, и вие я чувате, защото свири Веско Ешкенази. Музиката му стига до точки, които не се възприемат визуално, но сетивата усещат, когато ги гали виртуоз.

Цигулката не е ли самотно занимание?

Не винаги. Когато сме с повече хора на сцената, не е. Самотно е, когато си вършиш „домашната работа“, при това часове наред. Ученето на инструмента е дълъг процес, който е свързан със самостоятелно усъвършенстване. Часове наред, още от дете. Най-важните години за музиканта са детските и това те прави малко по-различен от останалите деца. (още…)

Лицето на сутрешните новинарски емисии на NOVA – Богомил Грозев си е находка, от който и ъгъл да бъде погледнат: заради съвсем точната оценка на това, което е, заради позицията му на гражданин, заради кондицията му на съвременен мъж. И със сигурност изглежда като човек, който може да защити себе си. А с риск да бъда определена като човек, който се впечатлява – когато има от какво, този риск си заслужава.

Мил си прозорци като ученик. Кога изкарването на пари ти влезе в главата?

Бил съм много малък, ученик… Имаше един период, в който съществуваше криза на бензина, имаше хора на опашки по бензиностанциите. Изкарвал съм за един ден една месечна заплата на възрастен човек. (още…)

Когато физическото състояние не може да ти размести мисленето, когато един инсулт не може да ти разбърка емоционалността, когато стъпваш с двата си крака като малко дете и започваш отново да се учиш да летиш… Приказка за Христо Мутафчиев. Ами… не съвсем. По-скоро ми се искаше да изчакам да минат няколко зими и лета от разтърсващата преживелица в живота му и да почувствам пълноценно живеца му, когато актьорството отново е на дневен ред за него. Стопирах се в кабинета на Христо в Съюз на артистите.

Почиваш ли си вече от екстремизма?

Не съм много убеден. Екстремното е адреналин. А когато човек търси адреналин, търси и екстремно. Когато ми липсва адреналин, гледам да си го набавя. Тогава влизам в екстремност. (още…)

Когато предаването „120 минути“ започна своето излъчване по bTV, водещият Светослав Иванов обещаваше да не е червено, да не е синьо, да не е черно-бяло… Почти 4 години по-късно то е намерило своето място, искрено е, продължава с истината и е далеч от пълнежа с обикновени думи. Това се случва така, защото Светльо е такъв – умеещ да говори, умеещ да пише, умеещ да създава лабиринт, по който да те хване за ръка и да те води. Напред и към доброто.

Животът се променя на 33. Твоят в каква посока пое тази година?

Ако го сравняваме с живота ми преди 10 години – да, различно е. Ако се върна в годините назад, 2007-а беше изключително важна година за мен. (още…)

Когато имаш красива визия и си мъж, вероятността да се опитат да те погледнат по-надълбоко, е по-отдалечаваща се. Изисква далеч повече усилия да се докажеш като можещ човек. Ники Илиев беше модел преди години, но му предстои вече трети филм като режисьор. И вече не е дебютант. А романтиката в неговите продукции е запазен елемент, който присъства отново – силна и могъща, на един хвърлей разстояние. Дали, за да създаваш нещо подобно, трябва да си романтичен и ти самия? Мислех си просто…

Ники, с много административна работа си се заел.

Честно казано, в последно време едно 95 % от нещата, които правя, не са свързани с творчество, а или с продуциране, или с административна дейност, обхващаща договори и вехтории, счетоводство. Станах продуцент по неволя – нещо, което не съм си мислил, че искам да направя, но просто така се случи. (още…)

Хубав е моментът, в който откриваш, че има млади хора, които имат хъса и настроението, сетивата и чувствата да плуват в живота си като с моторна лодка – на 100 %. Алиса е от момичетата с вятър в косите, независимо дали е подредена, разсеяна, мотивирана, или проектира близкия месец. Казах Алиса. Актриса в Малък градски театър “Зад канала”. Както и предполагах, след „здрасти“ нерядко хората се шегуват с името ѝ: „А, Алиса в страната на чудесата“. Тя пък си го харесва вече, след като му се е бунтувала в детските години. Но май това не са единствените ѝ бунтове…

Хаотичен човек с хаотични мисли… Като такъв се определяш.

Да, хаотичен съм. Много неща ме влекат, много неща ме носят насам и натам. Забравям, обърквам се, връщам се към нещо. Опитвам се да се подреждам, обаче не става. Има някаква отвеяност у мен. И гледам да си правя много стриктни графици, когато имам много неща за вършене, да ги подреждам по час, за да знам, че има нещо, върху което да се опра. Иначе съм в тотално безвремие. Не знам кой ден сме. (още…)