Виктор Божинов – да се качиш на горното стъпало
„Възвишение“, показващо пътешествието на две момчета и тяхната мисия, изживя своите страхове, разцъфна и вече чу хиляди добри думи. А всъщност понякога забравяме, че един хубав филм не става сам. Отделно че, за да присъстват в продукцията ти актьори от няколко поколения – от деца до Васил Михайлов, – се изисква умение да убеждаваш. И ей там, на върха на тази планина, се оказва Виктор Божинов. Режисьорът… режисьорът със спокойните сини очи, режисьорът, който не си е забравил вдъхновението в някой крайпътен бар, режисьорът, който всъщност е една неочаквана среща.
Искал си да направиш филм за самата Стара планина, а направи такова чудо като „Възвишение“.
Исках да разкажа историята на Милен Русков, да я направя на филм. А това, че действието се развива в Стара планина, беше само подарък, защото дълго време снимах сериалите, за които бяхме затворени в апартаменти, в цивилизация. (още…)
Яна Титова – да вървиш в правилната посока
Очите ѝ блестят така живо, енергията ѝ е силно осезаема, а и създава усещане за толкова интензивен човек… Всичкото това ме удари в десетката. Актрисата и режисьор Яна Титова. Обясних си защо актьорът Александър Алексиев така обожава своята друга част. В семейството им има и трета част обаче – дъщеря им Ая, която е на четири, но ще участва във филма на мама.
У Яна има някаква еуфория, която не може да не те поведе и теб, за да ти представи нейния свят. Нейната истина. Нейната реалност. И аз се поддадох…
Живееш тук, живееш и в Лондон. А сега пък си си харесала Амстердам.
Бяхме миналата година. Това беше първата ни почивка от много време насам, точно когато свършиха снимките на филма „Възвишение“, в който участва Алек. (още…)
Денислав Коджабашев – да се прицелиш и да уцелиш
Да се родиш без дясна длан, но да отчетеш това като привилегия. Да започнеш с тенис на маса 10-годишен и убедително да тържествуваш в спорта, стигайки дотам, че към момента да си трети в ранглистата. Денислав гради съвсем красноречива кариера, момче с характер е (макар да не си го харесва) и опитва да не се блъска в препятствията, а да ги отмества с… лявата си ръка.
Беше съвсем откровен в разговора ни, който протече като по вода – смислено и усмихнато. Постепенно стигнахме и до любовта…
Играеш във Френското първенство, освен в нашето. Въпрос на менажиране ли е да попаднеш там?
Всеки състезател, спрямо ранглистата му в чужбина и резултатите му, може да отиде в клуб в света, където се търсят състезатели. (още…)
Велислав Павлов – вдъхновен и вдъхновяващ
В предимството, че не познаваш някого предварително, има някаква красота. Потапяш се в истинността на човека срещу теб и му вярваш. Велислав беше оставил своите маски – театрални и кино – някъде другаде и беше пред мен… въздесъщ. Хващам се за заглавието на едноименния филм, в който може да отскочите в някой киносалон да го гледате веднагически, защото си заслужава.
Предпазливо подходих, но Велислав се оказа много кротък, говорещ и интересен. Заговорихме се за децата ни, за училища, за тъмно и светло място за снимки, и стигнахме ето до тук…
Какво е актьорството за теб?
То е партньорство винаги. Разбира се, има форми, които са моно, но пак човек трудно може да направи спектакъл, за филм пък да не говорим… (още…)
Мартин Колев – писател на 8-часов работен ден
Колева срещу Колев, левичар срещу левичар, съкварталка срещу съкварталец… Звучи малко като Пулев срещу Джошуа, но не изглежда така, защото, когато си писател и творец, думите се използват по предназначение. Защото са важни. Само думите са способни да запълнят нечия тишина…
Мартин Колев е от младите автори, усетили какво е книгата ти да бъде преиздадена. Само преди дни излезе трето издание на „Софийски магьосници“, а едва ли съществува по-голяма мотивация от това. Наблюдавах леката му отнесеност, тихото му присъствие. А лесният ни контакт… се получи сам.
Усилено пишеш следваща книга. Какво написа днес?
Днес още нищо, не знам какво ще напиша… Снощи си легнах с приятно чувство, защото бях приключил това, което бях предвидил за вчерашния ден. Получи се по-скоро добре. И знам как да продължа нататък. Когато пишеш усилено, това са добри вечери. (още…)
Елена Яръмова – със слънце в душата
Да оставя следи в съзнанието на хората не ѝ е дело номер едно, но така се случва, че се достига именно до това при среща с нея. Защо ли? Колко хора в днешно време са позитивни и лъчезарни, от колко хора лъха красота и смисленост? И когато това къдраво момиче на 33 ти го предложи, без да мисли дали насреща си има лош човек, или добър, денят ти някак добива меки нюанси.
Осъзнах, че Елена Яръмова ме възприема като другар. И го оцених!
Сигурно десетки пъти са те питали за дядо ти Хари Яръмов, който беше голямо име в спортната журналистика у нас. Той те е насочил към професията от малка. Какво ти каза, когато видя как се справяш в нея?
Точно този въпрос никога не са ми го задавали всъщност… Каза ми, че много се гордее и е щастлив, че тръгвам по неговите стъпки. Даде ми съвет, който и до ден днешен е останал в съзнанието ми: „Винаги бъди точна, проверявай си информацията най-малко от два източника, бъди справедлива и винаги отстоявай принципите си“. (още…)
Мони Монев: „Щастието е мимолетно. Звънва и трае няколко минути…“
С Мони Монев сякаш попаднах в някакъв лабиринт. Изглежда като войник в професията си на актьор – точен, стриктен, действащ по сценарий и разграфен. Обаче, пусто, нещо ме дърпа да видя такива хора и в най-естествената им среда и състояния. Нерядко си представям как би изглеждал разговорът с предстоящия събеседник. Изтъркаляха се няколко дни, докато се видим, и Мони ме изненада (ама и това хич не е зле като вариант). Сериалът „Откраднат живот“ като че ли му бе сложил решетка, която да не допуска до същността му този или онзи, макар актьорът и преди това да имаше жестоко респектираща роля в друг сериал – „Дървото на живота“. По мое мнение популярността му още тогава трябваше да „излети“ нагоре.
А колко е хубаво, когато в процеса на разговор посоката се сменя и очите те гледат различно…
Напусна щата в театър „Българска армия“ преди 10 години. Но сега отново се връщаш, макар и само за една роля.
Още докато бях в театъра, имах и друга работа. Играех в театъра, а в същото време се занимавах с бизнес, който през годините се разрасна. Бях изпълнителен директор на голяма компания. В един момент не само започнах да се задъхвам, но и нямах физическата възможност да съм на две места едновременно. (още…)
Тервел Пулев – да се боксираш с чар
Тервел Пулев – човек без фикс-идеи, но с постепенно постигнати успехи, човек, пътуващ свободно в страната на бокса, но живеещ в схемата на българския живот. Освен успехите на европейски първенства и турнири от най-висок клас, олимпиадата в Лондон през 2012 година му донесе най-важното признание. И като професионален боксьор, той вече няма право на изява в следваща олимпиада. Едва сега разбрах, че това е така, но ми прозвуча някак несправедливо. Още повече, че не всички боксьори са така приятно изглеждащи, като Тервел… 
Двамата с брат му – Кубрат Пулев – поддържат нивото на българския спорт, създавайки спортен център, като едновременно с това всеки поотделно се готви за неговите си битки.
Към бокса те е придърпал баща ти. Как едно 11-годишно момче, каквото си бил тогава, реагира на такъв силов спорт?
Зависи от самия родител. Когато детето е израснало в определена среда и когато му се създават представи за живота, лесно може да бъде въведено в дадена посока. Баща ми ни е говорил от деца за боксьори, показвал ни е снимки, книги в тази посока. Оттам добих желание. (още…)