Home 4

Толкова обичам, когато един човек разпръсва оптимизъм. Не би трябвало точно тя да го прави, защото има ужасно много причини за това, но се случи. Лорина Камбурова е актриса, която е плътно ангажирана със снимките на сериала на bTV „Скъпи наследници“ от една година насам. Преди това друг сериал, „Връзки“, ни я „показа“. А нейните първи думи към мен бяха: „Ходи ли на море през лятото?“ Това „вкара“ страхотен апломб и в разговора ни, и в деня ми. Момент, че ми замириса на миди и рачета… 

Героинята ти в „Скъпи наследници“ е творчески човек – свири на пиано, а ти записваш песни. Можеш ли да свириш на пиано и всъщност вече имаш ли самочувствие на човек, създаващ музика?

Когато ми казаха, че трябва да свиря на пиано и че героинята ми го изисква, се съгласих и мислех, че няма да ми се наложи. Но се случи и трябваше ръцете ми да са в кадър. (още…)

Тя все още няма 20 години, а успехите я следват по петите. Следват я, защото има защо. Катрин Тасева е в националния отбор по художествена гимнастика-жени от две години. Разбира се, че има ужасно добра причина да има самочувствие. Но я видях като притеснителна и все още неуспяваща да граби с пълни шепи от живота. А и няма как, когато залата я зове почти всеки ден, години наред. Обаче това един ден ще ѝ се случи и ще успее да разгърне себе си, още повече, че е предвидила бъдещето си доста разнопосочно. А до тогава – има време. Има и медали, които я очакват.

Красотата на този спорт ли те привлече към него?

Когато гледах какичките как играят с лента, изглеждаше толкова лесно, толкова красиво, и исках и аз да го правя. Тогава в нашата зала беше Росица Стефанова, (още…)

Когато един млад човек има усещане за своето развитие, когато перспективата му не е свързана само със създаването на една-единствена песен, която да го изстреля временно дотам, че да не може да намери обратния път, тогава той печели и уважение. ВенЗи е еквивалент на това описание. Арсеналът, с който разполага, включва не само усмивката му, обаче не мога да не призная, че през една голяма част от срещата ни го гледах в идеално белите зъби. А той не се усмихваше непрекъснато. Сериозните разговори изискват по-различно отношение. Факт. Но у ВенЗи има прецизност. Това е точната дума. Прецизност в количества за раздаване.

Кога ти се е налагало да си неестествен?

Най-често в по-официални събития, където се спазва дрескод, етикет на това къде да стои вилицата и лъжицата, под какъв подгъв да е ръкавът на ризата, какви ръбове да имат панталонът и сакото. Това не че не е нормално, но без помощ не мога да се справя.

(още…)

Когато денят ти започне с утринна мъгла и красотата на природата се покаже в пълния си спектър, тогава можеш да забележиш и цигулката, творяща музика нейде наоколо. Или може би само аз я чувам? Не, и вие я чувате, защото свири Веско Ешкенази. Музиката му стига до точки, които не се възприемат визуално, но сетивата усещат, когато ги гали виртуоз.

Цигулката не е ли самотно занимание?

Не винаги. Когато сме с повече хора на сцената, не е. Самотно е, когато си вършиш „домашната работа“, при това часове наред. Ученето на инструмента е дълъг процес, който е свързан със самостоятелно усъвършенстване. Часове наред, още от дете. Най-важните години за музиканта са детските и това те прави малко по-различен от останалите деца. (още…)

Лицето на сутрешните новинарски емисии на NOVA – Богомил Грозев си е находка, от който и ъгъл да бъде погледнат: заради съвсем точната оценка на това, което е, заради позицията му на гражданин, заради кондицията му на съвременен мъж. И със сигурност изглежда като човек, който може да защити себе си. А с риск да бъда определена като човек, който се впечатлява – когато има от какво, този риск си заслужава.

Мил си прозорци като ученик. Кога изкарването на пари ти влезе в главата?

Бил съм много малък, ученик… Имаше един период, в който съществуваше криза на бензина, имаше хора на опашки по бензиностанциите. Изкарвал съм за един ден една месечна заплата на възрастен човек. (още…)

Когато физическото състояние не може да ти размести мисленето, когато един инсулт не може да ти разбърка емоционалността, когато стъпваш с двата си крака като малко дете и започваш отново да се учиш да летиш… Приказка за Христо Мутафчиев. Ами… не съвсем. По-скоро ми се искаше да изчакам да минат няколко зими и лета от разтърсващата преживелица в живота му и да почувствам пълноценно живеца му, когато актьорството отново е на дневен ред за него. Стопирах се в кабинета на Христо в Съюз на артистите.

Почиваш ли си вече от екстремизма?

Не съм много убеден. Екстремното е адреналин. А когато човек търси адреналин, търси и екстремно. Когато ми липсва адреналин, гледам да си го набавя. Тогава влизам в екстремност. (още…)

Когато предаването „120 минути“ започна своето излъчване по bTV, водещият Светослав Иванов обещаваше да не е червено, да не е синьо, да не е черно-бяло… Почти 4 години по-късно то е намерило своето място, искрено е, продължава с истината и е далеч от пълнежа с обикновени думи. Това се случва така, защото Светльо е такъв – умеещ да говори, умеещ да пише, умеещ да създава лабиринт, по който да те хване за ръка и да те води. Напред и към доброто.

Животът се променя на 33. Твоят в каква посока пое тази година?

Ако го сравняваме с живота ми преди 10 години – да, различно е. Ако се върна в годините назад, 2007-а беше изключително важна година за мен. (още…)