Когато има какво да кажеш, имаш позиция и не си безгласна буква, тогава и същността ти е различна, друга, не е като онази, от калъпа. Актрисата Стефка Янорова ми напомни точно за това.

Театър „Българска армия“, пътувания с представления из страната, а отскоро – и учителка в сериала на NOVA, „Ние, нашите и вашите“. А, и няма да пропусна – номинация в наградите „Икар – 2017“ за водеща женска роля за Мелинда в „Една нощ с теб“.

За една театрална актриса дразнещо ли е определението „актрисата от сериалите“?

Да си призная, в началото бях доста раздвоена, но след като видях, че много зрители, които са ме видели на телевизионния екран, проявяват любопитство и идват в театралната зала, мисля, че донякъде е полезно. След като започна „Стъклен дом“, участвахме с Краси Ранков заедно в пиеса и интересът беше невероятен. Така че се успокоих (). (още…)

Навремето си умирах да гледам художествена гимнастика. Още си спомням огромната книга, която имахме у дома. Беше култова – с всички успехи в този спорт през годините. Спортът на съвършенството.

Невяна Владинова получи възможността да е капитан на националния отбор. Слънчева, усмихната, но и интровертна. Вътрешната тишина, която притежава, не може да се забележи на терен. Там тя е динамична и хармонична, владееща и завладяваща. Лиризмът е някъде встрани. Или може би не му е дошло времето?!

Неви ме отведе в света си – такъв, какъвто я вълнува в момента…

Миналата седмица имаше рожден ден… Ставаш ли по-сантиментална покрай рождените си дни?

Обичам да имам рожден ден, защото тогава много хора ми пишат и виждам колко хора мислят за мен. Не знам дали ставам сантиментална. Не си падам по подаръците толкова, но ме радват жестовете. (още…)

Цяла нощ след 3-часовия ни разговор с Васил Михайлов стоях и се чудих откъде да започна представянето му. Всъщност едва ли очаквате пред вас да се разкрие един съвършено нов човек, който тепърва ще опознаваме, но ми се искаше да мръдна крачка встрани и да попадна в коловоз, в който може би за миг е попаднал и самият актьор. Харесвах го и за това вътре в себе си знаех, че тази среща някога ще се състои, че ще я предизвикам, но все изчаквах момента на по-добрата си подготовка за интервю, изчаквах момента, в който очите му ще стоят срещу мен. Исках реакция!

Причаках го на пресконференцията за наградите „Аскеер“ и се опитах да не го шокирам с ентусиазма си. Васил Михайлов се съгласи да се срещнем, макар да ме предупреди, че това още не значи, че имаме готово интервю. Напротив. Нещата тепърва предстояха… Обаче ми се видя странно, че първото нещо, което ме попита, е каква зодия съм. Усетих победата си по точка №1: той – Овен, аз – Лъв – предполагаше се, че си познаваме огъня. И започнахме от там…

(още…)

Харесах я в представлението „Майстори“ в Народния театър. Признавам си, не бях гледала Гергана Змийчарова в друго представление, но очите ми я виждаха различна. Дори и само тази ѝ роля би могла да ѝ е достатъчна в кариерата на актриса.

Но актьорите не мислят по този начин. Искат да оставят повече следи…

Да не говорим, че Гергана си е за харесване. Тя е типично творчески човек – рисува, фотографира… Има опит и образование за това, но го действа с огромен кеф, не по задължение, а защото я яде отвътре да го прави.

Ако се казваше Сирма, както са мислили да те кръстят родителите ти, друга карма ли щеше да имаш?

Къде си го прочела това? () Сигурно аз щях да съм друга. Сирма Змийчарова ми звучи много съскащо и змийско. Едно време съжалявах, че не са ме кръстили така, за да е по-интересно, обаче в последните години се убеждавам, че фамилията ми достатъчно се запомня. Дори и когато не се запомня правилно – и Змиярова са ме наричали, и Пепелянкова, Зайчарова. (още…)

Винаги е смущаващо да срещнеш висок мъж. Леко си е притеснително дори. Волейболистът Владо Николов приключи кариерата си като състезател, но остана на позната територия. Същевременно дискретно е направил промяна в плана и се е впуснал в самоусъвършенстване. Какво, що – Cultinterview бе насреща за споделяне както на бъдещи, така и на отминали случки. А, и седнахме. 

19 години беше в националния отбор. Колко живота можеше да изживееш през това време?

Можеше по много различни начини да си изживея живота. Всъщност ако трябва да съм точен, докато бях професионален и успешен спортист, не съм живял. Бях фокусиран върху това, което правя. А то не беше живот точно. 350 дни от годината работех, а седмица или две живеех. (още…)

Все си мисля, че ролята на актьора не е да развява себе си наляво и надясно и да замахва със знамето непрекъснато, за да бъде забелязан. Ето затова се „засякохме“ с Валери Йорданов. Да се усмихва, без фалш и преструвки, това не всеки актьор го умее, предвид професията си. Но той ме отведе в различността си и срещата ни се получи от само себе си.

Тръгнахме от повода – новия филм „Воевода“ на Зорница София, в който Валери е Стоян Ковача. Няколко въпроса, няколко отговора, някаква си зима и… сняг. Много сняг. 

Казват за „Воевода“, че е история за грешни, но сърцати герои. Такъв ли си и ти?

Сърцат – да, но често правя или се захващам с неща, с които не би трябвало и каузата е предварително обречена. Или е прекалено опасно. Грешен… Всички сме грешни – с кусурите и треските. Не мисля обаче, че във филма героите са грешни. (още…)

Взривяващ и кипящ – именно тези две думи са онези, с които свързвам Веселин Маринов вече толкова години, откакто познавам музиката му, а и него самия. Емоционалността на Веско е щрих в същността му, който като че ли го няма у днешните млади мъже… А отминали празници са момент, в който подобни проявления и излияния са съвсем в реда на нещата.

И докато още се долавя ехото от концерта му в зала „Арена Армеец“, певецът планира ново шоу през април, нов албум и концерт в зала № 1 – НДК през ноември.

Продължаваш ли да ставаш сутрин в 5,30?

Вече толкова много години всяка сутрин ставам в 4,15 всъщност. Излизам в 5ч от вкъщи и в 7,15 съм на крос. До такава степен е станал част от живота ми, че се чувствам много зле, ако не изляза. Започнах годината със сутрин, в която не ходих да тичам, тъй като след участие сутринта се прибрах в 6. Малко ми трябваше – половин час, но реших да го „запиша“ за себе си. (още…)