За изкуството да живееш… с Коста Цонев
Завладяващото присъствие на Коста Цонев в сериалите „Дом за нашите деца“ и „Почти ревизия“, които гледах по сателитния канал „ТВ България“ през последните месеци, ме накара да разбера защо това е любимият актьор на много поколения. Не беше необходимо да го преследвам дълго – на големия талант са му чужди както евтината поза, така и издевателската надутост на фалшивите величия.
Коста Цонев простичко ми определи среща в театър „София“ и ме предупреди, че разполагаме само с двайсетина минути.
Но когато ме видя колко съм объркана от желанието да му кажа всичко, което мисля, да го попитам за хиляди неща, как се опитвам да се преборя с вълнението и възторга си, добродушно седна и ме увлече в разговор.
Първата ви роля в киното на немски офицер е от няколко реплики, но сте озвучавал и роля на Рангел Вълчанов (Бойко). На какво се радвахте повече?
Тогава се радвах на всичко, що е кино. Повече се радвах на тези две реплики, защото озвучаването не се вижда. Така се бях превъплътил обаче на немски офицер, че малко хора ме познаха (в кръга на шегата). (още…)
Ники Илиев – да прочетеш не само корицата
Когато имаш красива визия и си мъж, вероятността да се опитат да те погледнат по-надълбоко, е по-отдалечаваща се. Изисква далеч повече усилия да се докажеш като можещ човек. Ники Илиев беше модел преди години, но му предстои вече трети филм като режисьор. И вече не е дебютант. А романтиката в неговите продукции е запазен елемент, който присъства отново – силна и могъща, на един хвърлей разстояние. Дали, за да създаваш нещо подобно, трябва да си романтичен и ти самия? Мислех си просто…
Ники, с много административна работа си се заел.
Честно казано, в последно време едно 95 % от нещата, които правя, не са свързани с творчество, а или с продуциране, или с административна дейност, обхващаща договори и вехтории, счетоводство. Станах продуцент по неволя – нещо, което не съм си мислил, че искам да направя, но просто така се случи. (още…)
Алиса Атанасова – като дете, което открива света
Хубав е моментът, в който откриваш, че има млади хора, които имат хъса и настроението, сетивата и чувствата да плуват в живота си като с моторна лодка – на 100 %. Алиса е от момичетата с вятър в косите, независимо дали е подредена, разсеяна, мотивирана, или проектира близкия месец. Казах Алиса. Актриса в Малък градски театър “Зад канала”. Както и предполагах, след „здрасти“ нерядко хората се шегуват с името ѝ: „А, Алиса в страната на чудесата“. Тя пък си го харесва вече, след като му се е бунтувала в детските години. Но май това не са единствените ѝ бунтове…
Хаотичен човек с хаотични мисли… Като такъв се определяш.
Да, хаотичен съм. 
Лиляна Станаилова – дръзкият мечтател
Лили е онази бойната и лудата във филма „Бензин“ – общо взето непознато лице в актьорския пейзаж. Тя е онази, която носи творческа ненормалност, тъй като създава картини върху платно, а и върху текстил. Тя е онази, която дойде 5 минути преди срещата ни и не бързаше да си тръгне. Гледайки я, се замислих, че Лили няма нужда от вдъхновение, защото самата тя може да бъде нечие вдъхновение. И как не – все пак е модел, модел с тотално естествена визия.
Виждаме се в ден, в който не вали. Какъв е този афинитет у теб към бурята, каквато имаше вчера?
По-дълбоко ми е усещането към бурята, отколкото към нормалното време. Не знам защо… Самият гръм, светкавиците… като видя нещо по-мощно от човека, се възхищавам. Разбирам, че природата е по-силна от нас и изпитвам възхита от това. Дори и леките земетресения ми харесват. Големите вече ме плашат. (още…)
Даниел Острецов – мотористът от Операта
С Даниел си направихме един добре озвучен разговор – с въодушевление, с патос, отидохме далеч от наивното и скочихме смело в подвизите му – от едно време, та до сега. За певец в Софийска опера се предполага сериозност в погледа и поставяне на една стабилна разграничителна линия помежду ни. Друг път обаче. Свежарското капучино беше второто за деня ми, а все едно ударих четворна доза от него – енергията на Даниел ме помете.
Оперен певец на мотор…
Не е практика сред оперните певци, но го има. Ако дойдеш да чуеш какво слушам в колата си… Rammstein, Depeche Mode, Pantera, Yes. (още…)
Мирела Демирева – да скочиш над себе си
Толкова е вдъхновяваща, че ти иде да литнеш с нея. Умна, чак до ненормалност за един спортист. Неведнъж съм имала досег до такива, но това, което го има у нея, е любопитството. Мирела Демирева доказа себе си със сребърния медал на Лятната олимпиада в Рио де Жанейро . Обаче пианото при нея има малко повече клавиши от обичайното пиано, тъй като се намира в друга графа…
Откривам я в Холандия. Вече е в края на лошия си период след контузия, който е преминала по много странен начин – с ходене по музеи. Като обожател на изкуството, този подход на холандците, че „мързелът означава ефикасност“, е добре дошъл за нея. И Мирела му се отдава…
Как е времето там?
Добре е. Сега малко се постопли, ама тази седмица беше доста студено, даже малко настинах. Тук вали доста често, има вятър, но лятото е поносимо. (още…)
Яна Маринова – жена от изчезващите видове
Няма нужда да си крадец на мисли, на настроения или емоции, за да усетиш, че Яна Маринова е човек, който е адаптивен, „трансформира се“ лесно, и винаги се оказва вмъкнат в подходящата роля. Тръгна ѝ подобаващо още с „Хотел “България“, пътьом мина покрай няколко сериала – „Забранена любов“, „Стъклен дом“, „Фамилията“ и „Връзки“, и стигна до филма „11А“. Тук някъде идва и театърът, най-вече заради моноспектакъла „Глас“. И след тази ретроспекция, която си съставих набързо, някак естествено, не можех да не започна разговора ни с Яна именно по този начин…
Кога връщаш лентата назад?
Връщането назад обикновено е с една цел – да се поучиш от грешката си или пък да се насладиш на спомени, които са били прекрасни. И в двата случая намирам интересни преживявания. Но не съм от хората, които прекалено живеят в миналото или в бъдещето. По-скоро животът ми се случва тук и сега. (още…)
Люси Дяковска – пролетта ѝ отива
Амбициозна, без да е дръзка, талантлива, без да пробива стени… Или поне не на пръв поглед и не видимо. Люси Дяковска е пример за това как изборът, който правим, определя пътя ни. Тя живя дълги години в Германия, но в момента е тук. И не само е тук, но и не бездейства. „Като две капки вода“ е сегашният ѝ пристан. Другият, съвсем скорошен, е „Вечер на мюзикъла“ в зала „България“ на 2-ри май.
Да управлява живота си прави Люси най-щастливото момиче на света. И с право!
Тази енергия, която носиш… И сънищата ти ли са толкова енергични?
Доста. Но това не винаги е добре, защото те са не само енергични, но и постоянно се будя. Тялото и умът ми работят по 24 часа. Докато след няколко поредни дни в динамика не се изморя до такава степен, че нощем да се „отрежа“ и като се събудя сутринта в 8, да знам, че съм имала пълноценен сън. Обаче в повечето случаи не е така. (още…)