Бавно с… Чочо Попйорданов (В негова памет)
Да откриеш и се уговориш с Петър Попйорданов за среща е работа, която изисква усилия и време почти колкото международна среща на най-високо ниво – или пътува, или е на снимки, или играе, или просто е изключил телефона си. Но ето го най-после пред мен – бързорек, експанзивен, естествен…
След като вече “беше” 60-годишен мъж във филма “Хайка за вълци”, как гледаш на бъдещето, как се виждаш като възрастен човек?
Това е просто един литературен герой, който трябва да оживее на екрана. Интересно е, но то е роля, от която след снимките “излизаш”. (още…)
Без нови редове с Юрий Ангелов
В случайно попаднал ми видеозапис на телевизионния театър „Евангелие по Матея“ на Стефан Продев, открих съществуването на непознат за мен, талантлив актьор. Реших, че ще е загуба, ако не срещна живите очи на Юрий Ангелов. Впоследствие открих, че той има и по-фрапантни роли в българското кино във филмите “Сладко и горчиво“, “Обличането на Венера“, “Завръщане от Рим”.
Направих опит да се свържа с него и се оказа, че играе в “Бурята” на режисьора Александър Морфов в Народния театър и там е единственото място, където мога да попадна в полезрението на живеещия иначе около Бургас господин. Но след като представлението падна от месечния афиш на театъра, оставих на пропуска на “Иван Вазов” своите координати със смелата надежда, че Юрий Ангелов сам ще ме намери. И не сбърках.
Вече сме на последния етаж на храма на Мелпомена и насъбралата се емоция просто ме заля. (още…)
Радостина Колева
