Иван Балсамаджиев: „Ревнив съм към ролите“ (В памет)
Един и същ ли си на сцената и в живота?
Не, не. Онова, което правя на сцената, е далече от това, което става с мен в живота. Получавал съм упреци, понеже напоследък правя смешки, че: “Ей го на, виж, така пък в живота не е”. Защо? (още…)
Асен Блатечки: „Българите не обичаме авторитети!“
Да гледаш на Асен Блатечки като на женски душевадчик, отдавна не изглежда съвсем сериозно. Особено като му отвориш театралната и филмовата биография, където се откриват съвсем отговорни роли. Актьорът в момента се намира в премиерен прозорец на представлението „Кредитът“ на Пловдивския театър, където играят заедно с проф. Атанас Атанасов. Асен си призна, че се чувства много приятно покрай всяка една премиера и се шегува с колеги, че ще му е най-приятно да има премиери и после представлението да пада. Интересно му е, докато се ражда спектакъла. А какво му е настоящото настроение: в тотален комфорт със себе си.
Чувстваш ли се все още свободен във всичките му проявления?
Естествено. Ако спра да се чувствам свободен, предполагам, че ще си сменя професията. Артистът, не говоря само за актьора, трябва да е свободен човек – иначе не виждам как ще се получи. И то е начин на мислене. (още…)
Устата: „Моите песни са за развлечение“
Имаше един период, в който рапърът Устата, или Иван Динев, го номинираха, награждаваха го, роди му се една дъщеря Ема, впоследствие и втора – Лора. „Взех си почивка, щото пак станах татко“. С тази констатация рапърът Устата не ме изненада особено – случва се и на други бащи. Но пък леко ме стресира преминаването му в „Пайнер“. Така или иначе от песента „Да не ми прилича на“ от преди 15 години изтече много вода и нещата в живота на когото и да е се променят, ама да си питам аз…
Защо отиде в „Пайнер“, човече? Степен нагоре или…?!
Или надолу – така ли (
Стефан Данаилов – орисан с красотата на безвремието…
Депутатската стая като че ли не успя да побере енергията на двама ни и след интензивния разговор от час и половина, главите ни мощно пулсираха. Учудих се и на неговото търпение. През досегашния си живот актьорът е дал безкрайно много интервюта и все още има силите да съсредоточава вниманието си върху на пръв поглед непознатите очи на журналист, гледал само на видеозапис роли-шедьоври в кариерата му като “На всеки километър” (Деянов), “Черните ангели” (Пантера), „Дом за нашита деца” (арх. Цолов), “Търновската царица” (д-р Старирадев)…
Защо са те наричали Стьопа?
Вкъщи ми казваха така. Стьопа, Стьопчо, Топчо, в ранните ми детски години, макар че аз винаги съм бил много кльощаво дете. Не знам откъде дойде, но се обръщаха към мен така, когато върших добри неща. Докарах ли някоя двойка, веднага отивах на Стефан. (още…)
Мартин Пантелеев – между два свята
Изобщо не съм си мислила, че един диригент може да влияе с харизмата си така, както го прави Мартин Пантелеев. Главният диригент на Софийска филхармония ми се разкри разчупен, приветлив, слава Богу, разговорлив – все неочаквани за класик определения. Заради всичко това направих един вътрешен реверанс. С усмивка.
С какви емоции влезе в 2016-а година?
Винаги съм опитвал да бъда оптимист, въпреки трудните времена в момента относно култура, относно политическо състояние. Винаги съм вярвал, че благодарение на музиката, границите във времето и между хората могат да бъдат пречупени. Това е моята надежда и ми дава вяра и сила да продължавам напред.
Засега е планувана доста активно, относно концертна дейност. Бих искал да си пожелая здраве – останалото някакси се нарежда. (още…)
Катя Паскалева: „Гледам през тъмнокафяви очила“ (В памет)
Актьорът е актьор, когато е на сцена. Но Катя Паскалева се опита да ме убеди, че играе и с живота. А може би той играе с нея? Не я попитах, а ѝ повярвах. Визитката на актрисата е ясна – “Козият рог”. Нататък продължава тя.
Какво прави актрисата, когато е без грим?
Моята природа е такава, че дори, когато физически си сложа грим, мисля че играя така, все едно съм без грим и това е едно от основните неща, чрез които успявам да постигна контакта с публиката. (още…)
Пламена Гетова – “Прекалено много мисля”
Актрисата Пламена Гетова има дългогодишна театрална и кино-кариера зад гърба си, но за 2009-а си пожелава да има повече задачи, много да работи и да е ангажирана. Иска да снима в български филм…
Коя роля се нарича трудна?
Не се сещам да има лесна роля, защото винаги се опитвам да се гмурна във възможно най-дълбокото, за да я направя за себе си интересна и да не ми е скучно да играя. Разравям пластовете и започвам да отмятам няколко, за да стигна до същността на героинята и тогава да я измисля. Обикновено си я представям как изглежда, как се движи и говори, и започвам приближаването отвън навътре. (още…)
Milene – един творец между стотици чудовища
Има едни чудовища от плат, които ту са риби, ту таралежи или пък коледни джуджета… И зад тях стои Милена Влахова: момиче, което витае някъде. Оборудвала се е с множество малки парченца плат и ръчкащото я желанието за творчество – при това не на всяка цена, – я прави разпознаваема. Засичала съм я на хенд-мейд събития и ми е правил впечатление позитивизмът ѝ. При срещата ни обаче я усетих зареяна…
Трябва ли да си странен, за да майсториш чудовища?
Може би трябва малко. Не мога да си определя странността, защото си се виждам нормална. Но може би тя се вижда в нещата, които правя – така показвам себе си. Чудовищата стават все повече и повече, хората имат част от мен и разбират каква съм. (още…)