Константин Еленков – в очакване на огъня, който гори
Социалните мрежи го побъркват и са нещо, което е много далеч от него, затова – търсете го в театъра. Неговата сила не е само актьорското му верую, а и толкова яркото човешко присъствие. Явно да живееш изцяло в творческа семейна среда е повече от мощно начало. А когато имаш умението да го продължиш, си е вече въпрос на силна индивидуалност и отличителен характер.
Какво си взе от “Алея на славата”? И изобщо човек издига ли се едно ниво при сблъсъка всеки път с нещо различно?
За мен всеки процес, в който влизам, е много ценен спрямо това, че аз започвам да опознавам някаква различна част от себе си, която не съм подозирал, че съществува. И винаги гледам да се предизвиквам да го правя. (още…)
Павел Иванов – стъпките, които имат значение
Той има точен план за следващата половин-една година, намерил е смисъла в живота си и е далеч от грешните дири. Павел умее да стои лице в лице с популярността и с таланта си. Удава му се. А и явно има възпитанието, което го държи буден за климата около него.
Дойде спокоен в дъждовния ден и в това безветрие имаше някакъв чар…
Последната ти до този момент премиера мина наскоро, спектакълът “Коварство и любов” в Народния театър, където играеш. Вкара ли те в нещо различно?
От разстоянието на изминалите няколко години, имам много приятната възможност повече да си избирам пиесите. В Народния театър се дава тази възможност. За нас, които сме вътре, това е от огромно значение. Всеки един в екипа е дошъл да създаде нещо с намерение, не по задължение. (още…)
В тишината на Мартин Димитров
Актьор, който има какво да каже, но си мисли, че това не е така, че мнението му не е важно, не е нужно. Как се добавя обаче лично самочувствие към стойността ти, когато имаш всяческа нужда от нея? Когато свещта ти е запалена, но ѝ трябва още малко, за да се разгори подобаващо?
Сериалът “Братя”, сега – “Клетката”, щатът в театър “София” – това са все клечки в правилната посока за него. Останалото е въпрос на бъдеще.
Чувстваш ли се избран?
Със сигурност поне от трима души – родителите ми и съпругата ми. На мен също ми се налага да правя избори ежедневно, но за важните си е трудно, особено за човек с моята емоционалност и чувствителност. (още…)
Башар Рахал – далеч от половинчатите истории
Той е наясно със себе си, отстоява позицията си и участва в продукциите, които добавят стойност към личността му. Сега Башар се заема и с нещо ново, тъй като е поканен да води кино клас в театралния колеж “Любен Гройс”.
Страхуваш ли се да не дадеш на студентите, които пое тази година, прекалени надежди за бъдещето им на кино актьори?
Кино винаги ще има, защото това е индустрия. Тя винаги е печеливша и докато е такава, винаги ще работи. Хората ще искат да гледат филми, ще искат да слушат и музика. (още…)
На бързи обороти с Александър Таралежков
Толкова много изговорени думи за такъв отрязък от време скоро не бях чувала. Прекрасно е обаче, че той знае какво мисли и знае как да изрече онова, което е в главата му. Шеф Таралежков от MasterChef България звучи много авторитетно за млад човек като него, но му се случи и си личи, че му е приятно.
В MasterChef вълнуващо ли ти е?
Вълнувам се за моите любимци. Всеки си има такива. Ако някой не си го признава – лъже. Вълнувам се най-вече за хората, които се справят добре, които имат мотивация. Любимците се менят с времето. (още…)
Сутрешно с Анна-Мария Конова
Тя започна напасването си с пулса на предаването “Пресечна точка” със старта на новия телевизионен сезон на NOVA. Но опитът, който е натрупала в сериозната журналистика, едва ли би могъл да я подведе. Визията на нежно момиче я прави още по-ефирна.
С Анна-Мария Конова се говори така лесно и спокойно, толкова приятелски, та чак е вдъхновяващо. Особено когато си я вдигнал за кафе в 9. В почивния ѝ ден.
Репортажи от Африка, бежанци от Босна и Херцеговина…Тези пътувания предизвикателства ли са? Отварят ли нещо у теб?
Те са най-голямото предизвикателство, но са и най-интересните, понеже човек изпитва себе си, духа си и вижда как мога да се справи на непознато място. (още…)
Любомир Нейков – от детството, та до сега
Той е узнал какво е да погалиш славата. След толкова турнета, телевизионни предавания, сериали… нещо у него изглежда попроменено. Видимо се е поуспокоил, не само външно. И ми беше така приятно да попътувам в живота му чрез случките и най-вече чрез думите.
“Клас 90”, филмът, в който снима лятото, върна ли те към твоя ученически период, или миналото трябва да си остане там?
Върна ме, разбира се, покрай идеята и подготовката за филма – още повече. Не че съм се отдалечавал толкова от това време… Срещам съученици, говоря с приятели от този период. (още…)
Йордан Ръсин – временно ли е актьорството?!
Знаех, че е различен и няма как да не си такъв, когато се интересуваш от фотография. Очите на такива хора търсят да видят нещо особено, да срещнат нещо характерно в живота си. И Йордан има складирани такива съдбовни срещи.
В момента актьорът от театър “Възраждане” е в снимачен период, който ще продължи 5 месеца. Заради него му се наложило да смени прическата с видимо по-къса.
Детските ти представления по-различни ли станаха, откакто имаш деца?
Моето отношение няма абсолютно никаква връзка. Може би сега има разбиране какво е през очите на децата. Дали си казал репликата правилно, или не, магията се случва и грешките въобще не се отчитат. Но това е само отчитане. (още…)