post

Той е един от българите в Америка, но амбицията му прокарва пътя напред. Момчето от Бургас не остава на нивото „един от всички“, а достига до там, че става продуцент на емисиите новини във филиалите на ABC и FOX. Кореспондент е от САЩ на „Новините на NOVA“ и в момента отразява най-важния период за хората зад океана – президентските избори. За своите важни периоди, за морето, „Оскар“-ите: Ясен Дараков.


В България си за месец и нещо.

Да, този път ще остана 40 дни тук, което се опитвам да направя от няколко лета. Все ми се объркваха плановете, но този път си реших, каквото и да се случи, да остана тук и да изкарам едно хубаво българско лято. Единственият ми професионален ангажимент ще бъде като гост-водещ в “Здравей, България”, заедно с Ани Цолова.

В момента съм си в Бургас.

Морето е от нещата, които най-много ми липсват в Америка.

Който живее до морето, знае за какво говоря. То е част от теб. Може да не го виждаш, чуваш или усещаш и дори да не осъзнаваш, че е така, докато не започне да ти липсва. Това негово успокояващо влияние, този мирис на въздуха, атмосферата, която създава…

Глезят ли те вкъщи сега?

Баща ми иска да се чувства полезен и ми прави закуски сутрин. Майка ми почина преди 3 години и вкъщи вече не е съвсем същото… Сам си се глезя – обичам хубавия живот. Оценявам от добре направената телевизия до добре направени дрехи и обувки. Обичам нещата да бъдат перфектни, което може би е проблем.

Защо да е проблем?

Перфекционизмът не е признак на добро психическо здраве, защото изисква абсолютно себеотдаване.

снимка: личен архив

с водещата на Good Morning America по АВС – Лара Спенсър

Това правя от 15 години и се старая да съм най-добрия, но то може би ме лишава от други неща в живота. Като се замисля, е време да опитам да видя и останалата част от живота.

Въпрос на амбиция ли е?

По-скоро на характер. Познавам хора с амбиция, но без качества, търсещи само слава. Важно е да имаш изисквания към себе си, независимо дали получаваш много пари за това. В началото на моята кариера хонорарите ми никак не бяха високи, но това никога не е било най-важно. Тук често казват: работя колкото ми плащат. Според мен винаги трябва да даваш най-доброто от себе си.

Започнал си в детски вестник. Ентусиазмът ти промени ли се с времето?

Съвсем случайно попаднах в кръжок към Общински детски комплекс и там правеха детски вестник. Тогава се влюбих в тази професия и разбрах, че това искам да правя. По онова време имаше една телевизия – БНТ, която тогава беше доста сива и скучна. Единственото цветно петно беше „Супершоу „Невада“ – с Момичетата на късмета, Гала, Къци. Те бяха мегазвезди и билетите за шоуто бяха много скъпи. При гостуване на предаването в Бургас

интервюирах Къци. Следващото ми интервю беше с Георги Христов.

Стори ми се интересно да се срещам с тези хора не защото са известни, а защото можех да науча много неща от техния опит. Още помня Къци какво ми отговори като го попитах как е попаднал в шоуто. Той ми каза: „на конкурс не се избира най-добрия или най-лошия, а човек, който може да свърши дадената работа.“ Затова и когато съм си търсил работа в Америка съм се представял, че съм най-добрия, който може да свърши конкретния ангажимент, за който кандидатствам.

Говорим за български звезди, но ти си бил на червения килим на „Оскар“-ите като журналист, сред изключително популярни личности. Какво е усещането?

Абсолютна привилегия е, че вече пет поредни години съм поканен да бъда на „Оскар“-ите. Трябва да ти кажа, че е много вълнуващо. За мен тези дни в Холивуд са една пауза спрямо всичко онова, което отразявам през останалото време. Което не винаги е най-приятното, дори напротив. Почти за всеки терористичен удар, независимо къде се случва по света, информацията идва от американските служби. Холивуд е онази малка приказка, в която мога да избягам от неприятната страна на живота и да видя на едно място най-талантливите хора от цял свят. От тази гледна точка очаквам това събитие с нетърпение всяка година.

снимка: личен архив

с американския журналист Кейти Корик

И там гледам да науча нови неща от известните личности, с които се срещам. Винаги съм се опитвал да задавам въпроси, свързани с работния процес, какво ги е мотивирало… Когато интервюирах Анджелина Джоли не я попитах за роклята й, а защо тя е отишла на Балканите да снима филм за бивша Югославия. Тази година зададох на режисьора Алехандро Иряниту въпроса: как са избрали местата за „Завръщането“, защо не са използвали във филма никакви лампи, а са снимали само на натурална светлина… Това са все интересни неща, които само те могат да разкрият.

Може ли да се създадат приятелства сред звездите?

Човек много трябва да внимава с понятието „приятел“. В Америка тази дума има различен смисъл от този, който българите влагаме. Може да имаш добри отношения с някого, но приятели…

Приятелствата се случват в детството и много рядко – по-нататък в живота.

снимка: личен архив

на наградите „Оскар“

В тази връзка, не може да видиш някого 2-3 пъти в живота си и да станете приятели. Имам добри отношения с няколко много известни хора в Америка, имам и много близки приятелски отношения с едни от най-известните хора в България, но не е коректно да влизам в подробности. Мисля, че те са останали такива, защото никога не са били публично достояние. Публичността пречи на тези отношения да останат истински. Но се броят на пръстите на двете ми ръце.

На бързи обороти ли живееш?

Да, на много бързи. При юли, който има 31 дни, съм бил 43 пъти в ефира на NOVA. Заради различни събития бях в Чикаго, в Луисвил за погребението на Мохамед Али, Сан Франциско, в Орландо и Далас за масовите престрелки там, във Филаделфия за Конференцията на демократите, в Кливланд – за Конференцията на републиканците.

Много пътувах за инциденти, които показват разделение в американското общество. Разбирам, че не може всичко да е „Оскар“-и. Но когато отидеш на 3-4 престрелки една след друга, колкото и да си железен и обръгнал в тази работа, се поддаваш на емоция. На връщане от Далас, където бяха застреляни петима полицаи, усетих, че се разплаквам, докато си чаках полета. Опитах да се събера, защото бях на публично място. Обикновено такива тъжни неща не ме докосват в деня на събитието, а 2-3 дни след като съм приключил отразяването. Като журналист събираш  информация, навлизаш в личните истории на жертвите и ги опознаваш детайлно… И когато се прибереш вкъщи и нещо те е докоснало, можеш да си позволиш да станеш емоционален.

Живея на бързи обороти и така ми харесва.

Клинтън или Тръмп?

снимка: личен архив

на кампанията на Хилъри Клинтън

Моята задача е да отразя безпристрастно и двамата кандидати за президент. Проблемът с Тръмп е, че е много труден за отразяване кандидат. Той не спазва никакви норми и изглежда, че не уважава Конституцията на САЩ с предложенията, които прави и нещата, които казва – или не я познава, или не смята, че е важна. А американската нация е изградена около Конституцията и вярата в тези свободи и права, които тя гарантира. Неслучайно в клетвата на президента е наблегнато на спазването и защитаването на тази конституция.

Българите сме народ, който се опира на вековна история, неща, които ни свързват или ни разделят – това е много древно и велико. Впоследствие за нас идват законите и държавната организация.

Доналд Тръмп или Хилари Клинтън… Двамата са изключително непопулярни кандидати. Проучване от преди месец гласи, че 58% от хората не харесват нито един от двамата. Това трябва да говори много. 2/3 от народа са това. И сега въпросът е кой от тези, нехаресвани, ще бъде избран за президент.

Такива избори предстоят и у нас. Ясно ли е дали българите в Америка ще могат да гласуват подобаващо на тях?

снимка: личен архив

Белият дом

Ние не можем да усетим, че в България предстоят президентски избори, които са два дни преди американските. 90 дни преди тях, а още няма ясни кандидати. И това е голяма пречка според мен. А и информацията достига с известно закъснение в Америка. Трябва достатъчно време те да бъдат проучени, да бъдат поставени едни срещу други в дебати на идеи и ценности, а това няма да се случи. Очевидно българските партии не желаят това да се случи. В Америка този процес е доста дълъг, но е процес.

Плюс това с новия Изборен кодекс ще има по-малко секции от преди – с 8 спрямо предишните избори и сега ще са 35. Това ограничение ще намали ентусиазма. Българите в Америка са най-големите инвеститори в България, но никой не иска да чуе гласа ни, тъй като той не може да бъде купен за две кебапчета или за 30, 60 и дори 600 долара.

Като се прибереш какво ще ти е на дневен ред?

Летя директно за Ню Йорк и ще предавам на живо от Кота нула за 15-ата годишнина от атаките на 11-и септември.


снимки: личен архив

One thought on “Ясен Дараков: „Разбирам, че не може всичко да е „Оскар“-и.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *