Когато един млад човек има усещане за своето развитие, когато перспективата му не е свързана само със създаването на една-единствена песен, която да го изстреля временно дотам, че да не може да намери обратния път, тогава той печели и уважение. ВенЗи е еквивалент на това описание. Арсеналът, с който разполага, включва не само усмивката му, обаче не мога да не призная, че през една голяма част от срещата ни го гледах в идеално белите зъби. А той не се усмихваше непрекъснато. Сериозните разговори изискват по-различно отношение. Факт. Но у ВенЗи има прецизност. Това е точната дума. Прецизност в количества за раздаване.


Кога ти се е налагало да си неестествен?

Най-често в по-официални събития, където се спазва дрескод, етикет на това къде да стои вилицата и лъжицата, под какъв подгъв да е ръкавът на ризата, какви ръбове да имат панталонът и сакото. Това не че не е нормално, но без помощ не мога да се справя.

Тогава се обръщам към професионалисти. Но не го чувствам като много естествено. Може би само в такива случаи не ми е комфортно – когато става дума за неща, които не правя в ежедневието си. Усещам се вдървен и схванат и докато се отпусна, минава далеч повече време.

Това кога ти се случва?

снимка: личен архивКогато ходя на церемонии, награждавания… Интересувам се не само какво се случва в България. Все пак ние взимаме пример от западния свят, който е много по-напред. Даже там вече се налага такава мода да си естествен, дори и на такова голямо събитие, защото феновете те приемат като теб самия. Когато не си себе си, не можеш да се изразиш както трябва, не можеш да покажеш пълния си потенциал и това много личи.

Попадаш ли на хора, които те провокират в тази посока?

От известно време си налагам хигиена на взаимоотношенията.

Избягвам хора, които ме карат да се чувствам неестествено.

Мога да си го позволя, слава Богу. И се чувствам много по-добре, защото хората, които изискват от теб да не си себе си, много често имат свои проблеми, които опитват да проектират върху теб. Оставям ги с проблемите им и се оттеглям.

Какво наложи тази промяна?

Опитът, защото иначе не се чувствам щастлив. А истината е, че в крайна сметка най-важното е човек да е щастлив. Когато не е така, то личи. Когато теглиш чертата какво си спечелил и какво си загубил, ако си бил щастлив, си спечелил.

Какво може да те направи нещастен?

Несправедливостта във всяко едно нейно измерение. Затова се опитвам чрез творчеството си, чрез гласността, която ми е дадена, да изпращам послания – независимо дали става въпрос за насилие над деца, над животни, семейно насилие, лъжи, манипулации… Всички знаем, че това не е нормално, но някои хора си затварят очите за него.

Животът не е справедлив…

Така е, но има една мисъл на Едмънт Бърг, която гласи, че „това, което е нужно на злото да властва на земята, е добрите хора да не правят нищо по въпроса“.

Значи ние сме тези, които трябва да правим „нещо“.

Всеки един от нас поотделно.

Завърши ли я тази тонрежисура в НБУ най-накрая?

Колкото и тъпо да звучи, в момента имам по-важни неща, имам приоритети. Ще се стигне и до там, но съм оставил образованието да си почива. Мой любим учител по пространствена акустика, доц. Кусев казва, че „университетът ни научи на това как и откъде да си набавяме нужната информация, за да се самообразоваме“.

За да можеш изцяло да овладееш една материя, не са достатъчни лекцийките, изпитчетата на края на всеки семестър или шестиците, които трупаш в студентската си книжка.

Изисква се много повече – отдаденост, трябва да започнеш да живееш с това, което искаш да научиш. А то е повече от един университет.

Говориш за учене. А те интересува още нещо, по-различно – фотографията.

снимка: Нели КуртеваФотографията ми е любителска. Започнах с телефон, но забелязах, че имам поглед над детайли, над определени перспективи. Харесва ми и се запалих изключително много. Изкуствата не са далеч едно от друго и искам да добавя и фотографията към торбичката си с умения, макар и на непрофесионално ниво.

Какво искаш да снимаш?

Всичко, което ме вдъхновява, защото успявам да намирам вдъхновения почти във всичко. Много искам това, което виждам, първо да го запечатвам на снимка, а след това да го споделям и с други хора – в пътувания, в почивки, пред блока…

Зад блока…

… зад блока… Навсякъде.

Ама трябва само с фотоапарат да ходиш.

Да, затова съм си взела малък апарат, слагам го на врата и е навсякъде с мен.

Ти си от младите популярни хора в музиката, които са учили музика в продължение на няколко години. Доколко усещаш, че това, че си учил музика, е имало смисъл?

Имало е смисъл, защото всеки един, който се занимава с музика, има самороден талант, който трябва да се развие, за да се овладее изкуството. Трябва да се учи, защото солфежът и пианото ми помогнаха да озаптя своя талант, „да го яхна и да си яздим с него към изгрева“. Ако нямаш пътни знаци, се губиш много лесно. Затова елементарната теория на музиката е задължителна. Полагат се основите, след което градиш себе си. И както се казва: тук имаме една добра новина – винаги можеш да продължиш да учиш, независимо дали си станал най-известния певец или певица, независимо дали си се доказал като артист и изпълнител. Неотдавна слушах едно интервю на Мик Джагър, който споделя, че цял живот обикаля, пее, пълни десетки хиляди зали, среща се с милиони хора, но на 65 години идва моментът, в който решава да учи солфеж.

Ама колко хора ще го направят това в България?

Много малко. И това, за съжаление, е практика на Балканите. Защото в Америка и в Западна Европа колкото по-голям ставаш, толкова повече осъзнаваш, че е важно винаги да си на ниво – обикалят по курсове да се усъвършенстват, имат си частни учители по пеене. Имах период, в който ходех при трима различни учители, единият от които беше по класическо пеене.

Не знам колко хора ще го направят, но ако се целят нависоко, това е минимумът.

Всичко това от любов към музиката ли е?

Да, стремежът към усъвършенстване никога не спира, то е една жажда, която никога не утоляваш. Усещам, че имам накъде да се развивам – като глас, като присъствие, като умения.

А твоята музика прави ли те щастлив?

Няма моя и твоя музика. Музиката е една! Тя оставя послания, които остават да ехтят дълбоко в теб.

Какво те е страх да не загубиш?

снимка: CultinterviewНай-вече ме е страх да не загубя себе си, защото вече съм се губил веднъж и платих много висока цена, за да мога отново да се намеря. И тъй като всичко започва от нас самите, смятам, че това е

най-ценното нещо, което трябва да пазим – убежденията си, вярванията си, самочувствието си.

Страх ме е и от самия страх, защото той те сковава и ти отнема абсолютно всичко това, което изредих. Живеем един живот и трябва да го живеем на пълни обороти.

Как се стига до там да се изгубиш?

Когато следващ чужд път и убеждения, когато не се вслушваш в себе си, тогава постепенно ставаш друг човек и се изгубваш.

Склонен ли си на рязка промяна?

Рязка промяна – не, но съм склонен към промяна, особено ако е за добро. Вдъхновява ме да опитвам нови неща, да се потапям в различни сфери. Последното нещо, което започнах, е бойни изкуства – нещо, което съм гледал само по филмите като дете. Проблемът е, че си избрах такова бойно изкуство, което е… Има няколко доджита в света само, тъй като е доста древно и не се практикува почти. Това се оказа проблем, но аз имам едно мото: „в живота трябва да си тъп и упорит“. Чета в момента преведени древни трактати от китайски и японски език за това изкуство и вярвам, че в един момент ще намеря сенсея, т.е. учителя, който ще ми помогне да сглобя пъзела, чиито части в момента натрупвам в главата си.

На този етап само четеш за доджи.

Да, защото на първо място бойното изкуство е философия, а след това практики и демонстрация. Започнах да уча японски.

Кажи нещо на японски!

Мога да кажа „здрасти, как си“ – „коничиуа, о генки дес ка“. Те имат безкрайно много думи за едно и също нещо – например „нежно“ може да бъде одаяка, ясаши, яваракай.

Сега остана да отидеш в Япония.

Да, но има време. Има нещо характерно за японците, че ако не владееш добре езика им и не го изговаряш както трябва, те ти отговарят на английски. Това е част от манталитета им. Ако не си си направил труда да научиш езика им както трябва, по-добре не им говори на него. Западният свят в това отношение е много толерантен. Ако някой говори на развален български, ни се струва сладичко. При тях няма такова нещо. Китайците са същите.

Така че доста трябва да се постарая, за да отида да практикувам японския език в Япония.

Ще ходиш да ги слушаш само тогава.

Ще ходя да ги слушам, да, точно така.

Какво става, когато обичаш някого толкова много, че…?

Любовта, като редица други неща, има много измерения. Любовта към човек също ме вдъхновява. Когато обичаш истински, си щастлив. Истинската любов не изисква, а дава.

Ако успееш да намериш щастието в това да даваш, цял живот ще си щастлив човек.

Почти като това да нямаш часовник, но е по-хубаво.

Може да нямаш часовник, обаче носиш червен конец. Страх ли те е от уроки?

снимка: CultinterviewИма хора, които насочват към нас мисли, вибрации, които не са много ок. Вярвам в на пръв поглед невидимото, защото животът не е само това, което виждаме. Част от нещата, които се случват, само се усещат. Слагайте си червените конци ()!

Какво друго не пренебрегваш?

Това, което ценя – дали ще говорим за любимите ми хора, за любими вещи, същества. Губил съм скъпи хора. И когато загубиш някого, започваш да въртиш лентата какво си можел да кажеш, колко още си можел да направиш… Има една поговорка, че „глупавите хора се учат от грешките си, а умните – от чуждите“.

А ти от кои си?

Аз съм от глупавите, но пък се радвам, че се уча. Затова гледам да не пренебрегвам важните хора в живота си, за да знам, че когато съдбата ме раздели с тях, сме имали пълноценна връзка или взаимоотношения.


снимки: Радостина Колева, Нели Куртева и личен архив