Има едно семенце в българския спринт, което е много екзотично и модерно, интензивно живеещо и с дух на победител. А и как няма, когато се казваш Карин и имаш за цел да оставиш зад гърба си един куп лекоатлетки. Но у Кари има и нещо друго. Тя създава емоция. У нея има фрапираща свежест, която й е присъща не само заради младостта, а е въпрос на индивидуалност. Пообщувах с нея с удоволствие.


На 11 години е трябвало да си избереш между балета и леката атлетика. Към този момент имала ли си съжаление, че балетът е „отишъл на кино“?

И за миг не съм съжалявала. Толкова ми харесваше да танцувам, че не съм се замисляла какво ще излее от мен. Със спорта също от малка не съм имала някакви грандиозни планове, всичко просто се е случвало. Мисля, че изборът ми доста ми е дал.

Когато се говори за даване, става дума и за взимането…

50 на 50 е. Когато си направиш равносметка и това е ок за теб, това, което като ценност си извадил от цялото усилие, ти носи удовлетворение и удоволствие, всичко е супер. При мен е така.

Свободното време, липсата на желание да излизам с приятели късно вечер – това можеш да го правиш на колкото и да си.

Има неща, които са до време и имаш възможност да ги развиваш сега и в този момент. Като призвание. Всеки има призвание, което ако не развие, а реши да бъде като всички останали, по-скоро ще изгуби.

Значи не искаш да си редови спортист.

Не! Това е вид максимализъм, който не знам доколко е добре да го има. Опитвам се малко да си го избия, защото те кара да искаш всичко да е на най-високото възможно ниво. Когато не се случи, двойно боли.

Падаш от тавана.

Точно така. Трябва да има баланс: да искаш много, но да имаш реални очаквания, да мислиш градивно. А не да си наумя тази година да съм европейска шампионка или се отказвам. Имала съм такива планове. Като поотраснеш, като станеш малко по-мъдър, разбираш, че не там е истината.

Кога дойде порастването?

След като смених треньора и след като имах моменти, в които нещата не ми се получаваха.

В трудните периоди се научаваш на много повече, отколкото в хубавите.

Моят такъв беше доста скоро, преди година. Беше дълъг, но същевременно поучителен. Смяната на треньора беше лично мое решение. Надявах се в момента, в който това се случи, да започна да се развивам още по-добре, но не стана така бързо и така, както на мен ми се искаше. За мен беше правилното решение в този момент. Когато си нетърпелив, трябва да се научиш да чакаш.

Можеш ли да чакаш?

Сега мога, а преди изобщо не можех. Всичко трябваше да се случва на всяка цена. Вече в главата си знам, че имам по-дългосрочни цели, трезва преценка, по-детайлно изпипване, отколкото мащабна картинка. Има още какво да се изисква относно моето търпение, но съм на прав път ().

Погледнато отстрани твоят спорт е тръгваш, бягаш и трябва да стигнеш до финала. А какво е всъщност?

снимка: CultinterviewПредставлява супер много физически усилия. Това са 11 месеца в годината, в които ти се трудиш. Има периоди, които са подготвителни, след това състезателни, които са по-леки, но пък се състезаваш. Динамично ежедневие.

Когато се сетя, че идва състезание, първото нещо, което ми изниква, са тренировките, които то ще изисква.

А те са много. На второ място е чисто психологическата ти нагласа: какво искаш да постигнеш, да не спираш да си представяш как бягаш, да си визуализираш, да мислиш за техниката, която често е неглижирана, а може да ти помогне много. Натрупвайки качества, с правилната техника нещата се получават. Иначе може изобщо да не излязат наяве. Изисква се мисъл как си движиш ръцете, как стъпваш дори, къде ти е брадичката, докато бягаш, кога се изправяш, как изнасяш коляното.

За тези 100 метра кога ще успееш да се сетиш за всичкото това?

Брадичката ти е долу, когато си на нисък старт, в първите 20 метра. След това се изправяш малко по малко, не рязко, защото така си губиш скоростта. Такива неща, които изобщо не са като: клякам, бягам и толкова. Можеш да го направиш, но за високи спортни резултати се изисква съвсем друго. Вече много рядко бягам на 400 метра. Сега основно съм се фокусирала върху 200, но и върху 100 ще трябва да бягам повече, защото тази година направих само две състезания, а скоростта е много важна там. Тя е по-висока от тази на 200 метра.

Ама по-високата скорост не зависи ли от теб?

Зависи, да. В този сезон не направих толкова състезания на 100, колкото на 200 метра. А е добра идея за развитието.

Отпаднаха ли 60-те метра?

Те са през зимата. Зимният сезон се състои в зала и там има само 60 и 200 метра. Колкото и да не го понасям това разстояние, ще бягам и на 60 метра. Не харесвам късия спринт. 60 метра е най-късата дистанция.

5 крачки и си там.

Да, да, буквално. Ако изпуснеш старта, всичко отива по дяволите.

На 200 метра имаш време да се насладиш на самото бягане.

Не е като да мигнеш и да приключиш толкова бързо. Ако направиш малка грешка, имаш време да я коригираш.

А ако си левичар?

Тръгваш с левия крак. Стартът ти е с този крак, който ти е удобен. Всеки път тръгваш с един и същ, но не е фиксирано с кой. Всеки има силен крак. Научаваш една постановка и бягането ти върви по този начин.

Пишеш в свой блог. Как се опитваш да концентрираш хората към него?

Не пиша за нещо конкретно, а за онова, което в даден момент ме е вдъхновило. Искам да го преразкажа, да го споделя. То всеки път е различно. Развивам активно социалните профили на блога си и много хора стигат до мен чрез тях.

Кога превръщаш деня си в приключение?

За мен всеки ден е приключение. Случват ми се супер интересни неща. Приключенията сами се раждат. Днес примерно имах куп задачи, но като ги приемеш за нещо вълнуващо, се превръща в събитие. Дори и да е нещо елементарно.

Всеки ден ми е интересен и всеки ден е различен от предишния.

В спорта имаме съвсем друг кръг от хора от тези, с които общувам в блога. По този начин имам повече възможности за развитие, за повече комуникации. Спортът много затваря. Той те прави на „кон с капаци“ и ако сам не пожелаеш да се развиваш, ако не си любопитен, никой не може да ти го даде това. Ако нищо не те влече… Става въпрос за личностно развитие.

Франция е „твоето“ място. Виждаш ли го като част от бъдещето си?

Мечтая си за такъв момент. Но аз френския не го знам. И ако сега набутам в ежедневието си и това, не знам дали ще оцелея (). Иначе много ми харесва. Дори след 2 дни заминавам за Ница с две мои приятелки. Била съм в Париж няколко пъти, но никога – в Ница. Харесва ми самата атмосфера във Франция, начинът, по който живеят хората – хем неглижирано, хем стилно. Изключително харесвам музеите им, културата. Езикът им е като песен, дори и да не го разбирам.

Представям си да се развивам в англоговоряща държава.

Английският език ми е като роден, от много малка го уча. Харесва ми Холандия като дестинация, но там също се изисква да се научи техният език. Обаче говорим за далечното бъдеще, което само ще си дойде. Изисква се да си завърша образованието в чужбина, по-точно магистратурата. Тази година завършвам бакалавър и сега пиша дипломна работа. Заради спорта няма веднага да продължа със следването, ще изчакам две години.

Каква дипломна работа пишеш?

снимка: Cultinterview

Influencer marketing. Това са социалните медии. Нова форма на маркетинг с богата история. Инфлуенсърите са лидерите на мнения, хората, които ни карат да купуваме и употребяваме продукти. Тъй като вече рекламите не работят и на всеки му е до горе от реклами, се използват нов тип хора, като посредници между бранд и потребител. В миналото това са били звездите, известните личности, но вече знаем, че на тях им се плаща богато, за да ни покажат нещо. Но в момента блогърите и анализаторите са много по-достъпни и те не спират да комуникират с аудиторията си. Можеш да ги питаш нещо и те да ти отговорят. Не като звездите. По този начин се генерира доверие.

Първият инфлуенсър е дядо Коледа, който се е превърнал в символ не само на един бранд, а на цял свят.

Имаш ли опасни занимания?

 

Не бих казала, аз съм предпазлива (). Защото знам, че една контузия може да ми струва адски много, затова стоя далеч от екстремности. Много обичам да ходя по планини, на походи. А, летях с делтапланер през пролетта, беше ми мечта, но дотам с екстремностите.

Трябва да си пазиш краката.

Буквално и преносно, да.

Как изплуваш след лош момент?

От последния лош момент излязох с глоба. А към днешна дата си дадох сметка, че излизам от такъв момент, като се фокусирам върху нещо друго. Ако нещо не ми се е получило в тренировката, веднага сядам да напиша пост. Според мен в това е спасението. Сменяйки фокуса, можеш да излезеш от всякакво състояние. Сам избираш за какво да мислиш.

Какво може да те докара до там да загубиш самочувствието си?

Ох… лош сезон, повтарящи се неуспехи. Бях го изгубила, но не мога да кажа, че имам и сега необходимото самочувствие, защото имам да постигам още.

В спринта задължително трябва да имаш самочувствие.

Излизайки на пистата, атлетите там имат еднакви възможности. Трябва да покажеш, че си уверен, че не се притесняваш, и твоите противници да видят това.

Чувстваш ли сигурност в това, с което си си избрала да се занимаваш?

В спорта – да, защото в него съм от много години. Но животът е динамичен. Трябва да се чувстваш комфортно, да знаеш какво правиш и защо, но дотам със сигурността. Но всичко останало е преходно.

Защо на един атлет му дотрябва детокс програма?

Сама си я измислих за изчистване на организма. Исках да ми е вкусно и същевременно да ми помогне чисто физиологически и физически да се избавя от стреса и храната, която съм изяла през годината. Предприех го за 2 седмици. Но не може да се прави, когато се тренира активно. Да пиеш само смути. Няма откъде да си набавиш енергията, необходима за спорта.

От другаде енергия?

От кафе. Преди пиех по три кафета на ден, но ги намалих. И се чувствам добре. В любовта, с която правя всичко.

Е, вече не те карат насила да свириш на флейта…

О, и слава Богу. За това нямах никаква енергия ().

Отървала си се.

Да, и съм много щастлива!


снимка: Радостина Колева