Толкова обичам, когато един човек разпръсва оптимизъм. Не би трябвало точно тя да го прави, защото има ужасно много причини за това, но се случи. Лорина Камбурова е актриса, която е плътно ангажирана със снимките на сериала на bTV „Скъпи наследници“ от една година насам. Преди това друг сериал, „Връзки“, ни я „показа“. А нейните първи думи към мен бяха: „Ходи ли на море през лятото?“ Това „вкара“ страхотен апломб и в разговора ни, и в деня ми. Момент, че ми замириса на миди и рачета… 


Героинята ти в „Скъпи наследници“ е творчески човек – свири на пиано, а ти записваш песни. Можеш ли да свириш на пиано и всъщност вече имаш ли самочувствие на човек, създаващ музика?

Когато ми казаха, че трябва да свиря на пиано и че героинята ми го изисква, се съгласих и мислех, че няма да ми се наложи. Но се случи и трябваше ръцете ми да са в кадър. Дори трябваше да свиря на две ръце, което е изключително трудна координация за човек, който никога не се е занимавал с инструмент професионално и който не може за три часа да научи 7-8-секунден фрагмент на две ръце.  А това някак си се случи. Странното е, че някакви такива случки отключват в човек други. Преди известно време бях в една квартира и там имаше пиано. Седнах да си свиря това, което си знам – например „Мила моя мамо“. Обаче се оказах сама в апартамента за някакъв период и започнах да измислям мелодии, без да знам нито една нота. Ползвах и двете ръце. След няколко часа работа по инстинкт го направих – аз свирих. Самочувствието никога не е достатъчно високо. Ако имаш прекалено високо самочувствие, има две вероятности – или да станеш ужасно мързелив, или да станеш по-работлив. Винаги стоя на тръни и искам да се развивам по-добре. А и авторската музика изисква особено уединение, което не винаги имаш, не винаги си в настроение, нямаш време чисто физически и психически, но ми харесва, че натам тръгнаха нещата в живота ми. Моята героиня Ана работи и с ръцете си – керамика, прави бижута, рисува. И така ставаме едно цяло.

 

Но стигна до втори клип с Ross’n Lorina.

снимка: личен архив

в тандема Ross’n Lorina

Втори клип, ама знаеш колко трудно се прави… Първият ми клип отне три години. Изобщо клиповете, които правим, са изключително нискобюджетни, с помощ от приятели, с много споделени моменти. Със средства се получава по-качествено и по-лесно, но засега при нас се случва бавно. Кампанията беше „Да опазим българските плажове“. Започнахме от „Делфин“ – един нудистки плаж, на който хората отиват със себе си, без да робуват на музика, алкохол, статус в живота си. Някой искаше да им го отнеме. И ние решихме, че трябва да се обединим и да направим единственото, което умеем. Така създадохме „Сънувам лятото“. Много хора се отзоваха и ни пратиха кадри, които са снимали през летните си ваканции. Така клипът стана по естествен начин, само с позитивната енергия на хората. На 22-ри в 21 ч ще го представим в бар „Безкрай“ с един лайф с нашата музика.

Усещането за лято какво би те накарало да забравиш?

Сивотата на столицата, мръсотията, липсата на комуникация между хората.

Страшно много обичам джаз.

Приятелите ми казват, че съм бяло негърче. Харесва ми да танцувам на тази музика, да я пея, да я викам… Дори порите ми започват да дишат. Благодарение на моя приятел Георги, открих афро-хауса, в малко по-модернизиран вариант, който според мен е бъдещето на джаз-музиката, на госпъла. Изключително е интересно да видиш как се преплитат.

Озвучавала си филм за „Барби“. Кога ще те пуснат от този образ?

Аз изглеждам така – висока, стройна и все ме изкарват манекенка, което са глупости. Може би с натрупването на роли ще ме пуснат от този образ.

Една асоциация: чистота, ярки цветове или декорация до пръсване?

Декорация с малки детайли. Първо ти забелязах часовника с лимончетата. Има нещо красиво в чистотата и минимализма. Старая се да не влизам в шаблон или да си слагам граници, за да мога да варирам.

Снима ли се във филм с Никълъс Кейдж в крайна сметка?

Не, странно се развиха събитията, защото от година и половина снимам в киноцентър „Бояна“ и нямам време за нищо. Но ме поканиха на кастинг и отидох в обедната си почивка. Казах две реплики на английски и си тръгнах. След това във вестниците пишеше, че едва ли не Никълъс Кейдж ме е харесал. Извикаха ме отново, но съвпаднаха датите. В сериала сме с график, който е за месец напред. И не можахме да се видим с актьора, а той взе, че си счупи крака и нещата съвсем пропаднаха. Но е готино като пишат разни неща, които дори не съм ги фантазирала в главата си.

В Киноцентъра ли снимате?

Да, има терен, който обособиха с няколко родопски къщи. И то си е село. Там сме си и вече преживяхме всички възможни сезони. Преди месец и половина имахме и природно бедствие. Имаше един заслон, където снимахме, и не можехме да стигнем от тук до ей там, за да си влезем в кръчмата. Градушка с ужасни топченца, които влязоха и просто ни разбиха.

Ние се виждаме непрекъснато и споделяме общи моменти. Ходим си на концерти, на премиери, подкрепяме се.

Като семейство. Обаче сега разбирам, че в реалното ти семейство има стабилни актьори, които са много различни един от друг. Александър и Цветан Алексиеви са ти братовчеди.

снимка: CultinterviewПочти две години живях заедно със сестра им Елица, която е цигуларка. С Цецо излизаме често, а Алек е между София и Лондон. Те бяха на моята сегашна възраст, когато започнах да се занимавам с изкуство. Горда съм с тях, защото са от ценните и запомнящи се кадри, а не издънки в професията. И с баща им (б.а. Стоян Алексиев) се виждаме. От тримата можеш да научиш различни полезни неща. Те не са си конкуренция, защото са в различна възрастова категория. Елица пък е в съвсем различен свят. Много са интересни всички те и са мое семейство. С Алек вече играхме заедно, брат и сестра, в сериала „Връзки“.

Като казваш „Връзки“, в този сериал ли беше първото място, където се почувства успешна?

Никога не се чувстваш достатъчно успешен, когато си творец. „Връзки“ е много изстрадал проект и въпреки това – изключително успешен. Спират ме хора по улиците, искат автографи, снимки, питат ме за нов сезон… Но той имаше своите препятствия, два-три пъти го спираха, имаше голяма пауза между двата сезона. Не мога да кажа, че е тип Game of Thrones, който се появи и всичко се промени за една вечер.

„Връзки“ е реално попълнение в моето CV, което не мога да кажа, че ме кара да се чувствам успешна.

Успехът се състоя в партньорството ми с актьорите.

Пробива ли се със сериал?

Кой както може. Чрез сериала най-бързо се стига до хората. Това е бъдещето на телевизиите – сериалите. От тази гледна точка – да, лесно се пробива, но това пък те вкарва в шаблон. Слава Богу, мен не успя да ме вкара, защото след „Връзки“ и Лия, ето, че сега играя нещо съвсем различно. Но можеше да ми се обаждат само за някакви дръзки кучки, които разбиват животи, правят глупости и са бунтари.

Имаш ли нужда от театрална изява?

Не ми се е случила досега. Нямах никакво време за това в последните три години. И ако ме питаш за какво ми е отишло времето, мога да ти кажа, че е само с изкуство, но по-конкретно… С музика, с уроци по пеене, с кастинги, със снимане на американски филми. Относно театъра, всякакви варианти са ми са въртели – не съм го искала достатъчно, не ми е трябвало, не съм била нужна там. Ако го искам, то ще стане наистина. Но

на щат не бих отишла.

Бих направила представление в „Театър 199“, който ми е от любимите театри, но нямам нужда да се заробвам. Искам да запазя тази независимост, която имам в момента. А нещото, което винаги съм се молила да не ми се случи, е да не ми омръзне да се занимавам с изкуство, да не стана посредствена в това: да знам, че имам представление днес и ще ме видят 200 човека, а ми се гледа вкъщи някой филм. Не искам това. Понякога имам такива моменти и си казвам: „оп-оп, чакай малко, забравяш къде си“. Много ми се ще до края на живота си да се занимавам с изкуство със същата любов, с която съм влязла в него. Знам, че театърът е голям сървайвър и се разчита на инстинктите, но ако стане, след като излее сериалът, ще бъде прекрасно.

Ей къде е „199“…

Дето се вика, на 10 минути пеша.

Падала ли си надолу по склона?

снимка: Cultinterview

Всеки ден имаме крахове. Въпросът е колко лесно можеш да се вдигнеш и пак да се върнеш. Винаги има какво да те събори. Когато нямаш работа, тогава най-често се случва да събориш себе си, чувстваш се изоставен, неразбран, неоценен, необичан, обаче това е интересно на приключението, че трябва да се събереш и да се надигнеш. И това те прави по-различен и по-интересен.

 

Имала си тежък момент в живота си със загубата на майка си като по-малка, а неотдавна – и на баща си… Тогава също ли успя да скочиш?

Доста тежки моменти съм имала. Понякога дори не съм се оставяла да падна. Помагали са ми хора, които са се оказвали в точния момент на точното място.

Такива моменти ли правят човека силен?

Мислех си, че е така: че когато загубиш и двамата си родители, а и още близки и приятели, няма какво да те събори повече, но не е вярно.

Това са хора, които си тръгват, нямат повече работа на тази земя, но когато се случи нещо подобно отново, го преживявам все едно е за първи път.

Всъщност е много по-страшно да страдаш за живите.

Защото продължават да съществуват…

Да…

Кога заемаш отбранителна позиция?

Доста често всъщност. Когато някой тръгва да ми дава акъл за моя живот, за нещата, които „биха били по-добре за мен“, ама с порицаващ тон. Това може веднага да ме вкара в защитна позиция. Както го усетя. В колеги-актьори се вслушвам, защото нямаше да стана това, което съм, ако не ги бях слушала.

Когато натрупаш кофти случки в живота си, постоянно се бориш с тях.

Те създават много защитни механизми. Когато излезе някой срещу теб и той е с теб защото те обича, ти трябва време да му повярваш. Защото си получавал само обратното…


снимки: Радостина Колева и личен архив