Християна Дънкова – младостта й отива

Нейното начало беше в „Гласът на България“ през 2014 година, където беше и нашата среща, но пътят й в музикалната галактика тепърва предстои. Има качествата и на интересна певица, и на красиво изглеждащо момиче, което е осъзнало и двете. Стремежът й, разбира се, е популярността, но не онази, от която те е срам, не онази, от която ти настръхват косите и не смееш да съхраниш един ден за детето си, а смислената популярност.


Очакваше ли, че нищо няма да се случи след участието ти в „Гласът на България“?

Очаквах, да. Бях подготвена и за двете страни на монетата, но повече клонях към това развитие на нещата, за лошото. Никога не съм си мислила, че ще отида там, всичко ще е наред и ще изляза като най-голямата звезда на България. Не се и случи. Имаше плюсове, защото с теб и Дани Милев направихме песента „Дошъл назаем“.

Ти това го остави.

Ама то е важно. Запознах се и с Миро, това беше от ценните неща, работихме заедно впоследствие и видях доста. Но да се е случило нещо wow, което да е променило живота ми – не.

Форматът не е бил огромно стъпало за мен.

Запознанство, контакти, но дотам. Нищо, което не съм могла да направя и сама след това. От тези 3 месеца имам разкошен спомен, пях с „Ку-ку бенд“, но всичко е измамно. Има хора, за които форматът е от голямо значение, тъй като преди това не са се занимавали с музика, допирната им точка с нея е била много малка. За мен не беше апогей.

Тръгва твоята песен „Игра“. Музиката игра ли е?

Игра е, игра на ноти. Даже в песента се пее: „Една игра е любовта, избирам я“. Всичко е игра, но докъде играеш, там вече всеки има своята крайност. Надявам се цял живот да бъда в музиката ().

Заслужавало ли си е цялото учене, свързано с музика?

снимка: CultinterviewОт 7-годишна съм в нея, но ученето си продължава. Завърших преди 3 години Музикалната академия и смея да кажа, че след тях научих най-много. Защото практическите знания са най-ценни. Едно е да ти кажат как да изпееш нещо, но аз искам да го пея така, както го чувствам. Музиката се преживява. Никой не може да ти каже как да направиш нещо, което е свързано с твоите емоционални състояния.

Няма контрол над емоцията.

Днес така рисуваш, така танцуваш, така пееш, защото така се чувстваш. А не защото професорът така е казал. След това, по участията, се сблъсках с важното.

Това ли е музиката у нас – участия, клубове?!

Това е, пея по заведения, по партита на фирми, с инструментала зад гърба. Скъпо удоволствие е да се пее с музиканти. Участието не е музика, а начин за придобиване на финансови средства. Не е като да усещаш хората зад себе си. Емоцията при мен е много водеща и се ръководя от нея. Ако нещо ме докосне, значи то е правилното. Ако я няма, всичко приключва в този ден и час.

Ама и с гаджетата ли така?

И с тях така. Свърши ли емоцията, даже не разбират как съм сложила край. Ако не ми трепери отвътре за нещо… Това е много лошо. Сестра ми казва, че съм леко нестабилна в това отношение (). До момента съм имала три сериозни връзки и тъкмо нещо да се случи, месец преди да станат 2 години у мен нещо прещраква и всичко приключва.

Ама ти все емоция ли ще търсиш? Не става така.

Докато съм на 25-26 години, става, ще я търся. Като стана на 40, ще му мисля.

Считаш ли себе си за пробивен човек?

До момента не е имало нещо, което да съм си казала, че ще го направя, и да не съм намерила начин за това. Може да е изисквало време. В повечето случаи при мен нещата се случват трудно. С двата рога на Козирога мога да си пробивам път. Не действам в крайности. Искрено вярвам, че човек е роден с дадена мисия на този свят.

Натискам дотолкова, доколкото смятам, че са възможностите ми.

Здраво стъпила на земята съм и знам кои са силните ми страни. Няма да тръгна да правя неща, които смятам, че не са моите, че са далеч от мен или че просто някой ми е казал, че е нужно да ги свърша. Защо тогава живееш? Заради някой друг ли?

Излиза, че музиката е постоянното ти нещо.

Да, единствената постоянна величина е. Всъщност музиката и семейството ми. Всичко останало днес го има, утре – не. Буквално. Има хора, които не са привързани така към семейството си, нямат тази необходимост, а нашата връзка е изключително силна. Ако имам три свободни дни, ще ги изкарам с него. Няма да предпочета приятелите си или други хора.

Какво става, когато опитът за пробив е свързан само с визията?

Смятам, че изглеждам добре, поддържам добра визия – имам си огледало вкъщи, виждам се, – но в никакъв случай няма да бъда видяна гола. Не съм „за“ това.

Щом опитват да пробият с визия, да станат модели.

Защо искат да стават певици? Не е ли така? Има толкова модни агенции, да се запътят натам. Музиката е нещо различно, там се иска друг талант. Не е необходимо да си само красив и разсъблечен. Да не бъркаме професиите. Не мога да бъда модел и затова не се пробвам. Няма мерките, затова съм певица.

А ако не беше това?

снимка: CultinterviewНе съм се замисляла за друго… Преподавам пеене и ми харесва да се занимавам с деца. В тежки емоционални моменти именно децата ме спасяват. Като отида и имам час, особено с по-мъничките, които са на 5-6 години, те са неизчерпаем извор на енергия. Те идват, гушват ме и каквото и да е ставало преди да отворя вратата на репетиционната, остава извън нея. От мен няма как да стане химик или физик, математик – още по-малко. Толкова години съм учила само и единствено ноти.

Да ти кажа, че нотите се забравят, когато не са ти пред очите дълго време…

Да, сигурно, ама на мен са ми постоянно пред очите. 12 години съм свирила на пиано и за това време то никога не стана за мен любимо. А точно в този момент изпитвам необходимост да отделя време да си подрънкам, да си изсвиря някоя песен…

Започни сама да си свириш.

Това е нещо, което ще осъществя рано или късно. Мечта на баща ми е. Той иска да ме види да свиря и пея едновременно. Чувствам се несигурна все още и затова ме е срам.

Имаш ли скица на следващите си 10 години?

Имам. Когато бях малка, исках да видя пълен стадион с хора, които са дошли да ме слушат. Доста грандиозна мечта е, а малко певци могат да си го позволят у нас. 10 не знам, но до 15 години ще се опитам да я изпълня.


снимки: Радостина Колева