Филип Буков – с глава в стената

Спортът го е научил да играе честно. Той знае, че за да бъде първи на пистата, трябва преди това да е направил значителен брой обиколки на стадиона. Затова тренира. Когато не е на снимки, спортува… какво ли не. И колкото е по-шантаво, повече го предизвиква. Дали тези правила важат и в актьорството? Дали пък там не трябва да се обереш, или е по-логично да се хвърляш в емоциите с ярост?!

Филип, както и останалите актьори, приключва със сериала “Откраднат живот” с края на неговия 11 сезон, така че той е в очакване на новите възможности.


Последен сезон на “Откраднат живот”. Опитваш ли се и ти да си в него като за последно?

Да, разбира се. Гледам при всяка отдадена възможност да я изпълнявам на 100 %, защото следваща няма. Особено мотивиран съм. Когато силно ме вълнува дадена сцена, я “натискам”, гоня си я. Но когато всичко е за последно, друго те движи. Хващам последния влак. Снимаме по-разредено и се усеща липсата на колегите. Надявам се да предстоят нови проекти, в които да участваме заедно. Носталгично и сантиментално ни е. Дано съм оправдал очакванията и да ме поканят отново за друг проект, ако заслужавам това.

На какво ще разчиташ за актьорската си кариера оттук нататък?

Всеки ден си мисля по този въпрос… Както от никъде дойде предложението за “Откраднат живот”, сега отново оставам никъде. Но все пък съм оптимист. Никога не си правя планове кой след кой етап следва, къде ще лобирам, къде ще се подмажа…

Гледам да инвестирам в себе си и знам, че при младите хора конкуренцията не спи,

че трябва да си №1, за да те вземат, и се фокусирам върху това. А кога ще се появи шансът, не мисля, че мога да повлияя много.

Ако не бъда професионално ангажиран, съм решил да си довърша магистратурата, да запиша курсове, в които да се доусъвършенствам. Една пауза не значи, че личностното ми развитие ще спре.

Представяш ли си как тези дни ще станеш и няма да си на снимки…?

снимка: CultinterviewПредставям си го и наистина се чудя… Мисълта, която ме крепи, е че идва пролет, а после – лято. Това ще разведри обстановката. Предвид изолацията, снимките са единственият социален контакт, който имам. Когато този процес прекъсне, няма да имам друг ангажимент. И в университета няма да ходя присъствено, за да се виждам с хора. Да, ще ходя да спортувам, но социалната среда не е същата. Дано ситуацията с този вирус се развие в положителна посока, за да се отпушат нещата.

И ти не се размина с Ковид-19.

Е, да. От самото начало знаех, че ще дойде и моят ред, че голяма част от хората ще минат през вируса. В крайна сметка фундаменталното нещо за човека е социалният контакт. Смятам, че това ни дели от животните, макар и те да живеят на групи. Сега е важно изходът за всеки един от нас да бъде в наша полза.

Надявах се да се заразя в най-удобния момент. Така и стана. Точно когато имахме две седмици почивка от снимки. Не успях да заразя никого на терен.

За каква роля не би откликнал?

Определено не съм на етап, в който мога да си позволя комфорта да отказвам роли, защото не съм се доказал още. От друга страна, когато реших да се занимавам с тази професия, реших, че искам да е на много високо ниво. Дори в началото исках да бъда само в театъра, защото там намирах смисъл. Не искам да играя роли с плосък хумор, предпочитам по-многопластовите и сериозните. Но те идват със съответната отговорност. Много е важно как един човек, още в началото на кариерата си, се заявява. Впоследствие се разбира какъв натюрел е и за какво може да бъде “ползван”.

Ще ти подхожда ли Хамлет? Гледайки го в Народния театър, си решил да бъдеш в тази професия.

Бих искал да ме поканят да изиграя Хамлет толкова величествен, колкото беше в представлението на Явор Гърдев, но от друга страна, много се страхувам. Давам си сметка колко очаквания трябва да оправдая и ако се проваля, от колко високо ще се сгромолясам. Искам, но може би не мога…

В момента политиката в театрите е друга. Голяма част от репертоара не ми допада. Сякаш съм изгубил мотивация, но в крайна сметка пазарът определя стоката. Разбирам това. Ако получа предложение за щат, съм наясно, че трябва да изиграя каквото ми се нареди. Не знам дали ще съм щастлив в такава ситуация и дали ще мога да допринеса за професията. Самият аз съм на мнение, че ако правиш нещо, трябва да е на 100 %. Освен това никога не се опитвам да правя нещо, което не мога. Изкуството не е нещо, в което да се допусне компромис, ако подбудите са художествени. Ако те са финансови, което е част от света, в който живеем, тогава би могло…

Къде ти отива излишната енергия?

Не знам дали имам излишна, въпреки че хората се впечатляват от това перпетуум мобиле, което се случва около мен.

Наясно съм, че няма цял живот да съм млад, че сега е моментът да опитвам.

Гледам да не се пестя, да не ме мързи, макар че понякога се случва. Има хора, които свирят на музикални инструменти, има други, които рисуват, които са инженери, а мен ме интересува спортът. Затова наблягам на него. Разтоварва ме психически.

Дори и когато резултатът е разместено рамо…

Е, няма как. Случва се, когато поемаш рискове, когато се движиш. Може и вкъщи по стълбите да паднеш.

Екстремността ти може ли да бъде овладяна?

снимка: CultinterviewТова, че обичам екстремните спортове и рискувам, не означава, че не съм премислил. Винаги, когато тръгна да правя някоя глупост, се замислял дали ще мога да я повторя. Защото ако ми се случи нещо още на първия път, няма да има поука, няма и да мога да пробвам втори и трети път, за да се усъвършенствам.

Кога първият опит се е оказвал неуспешен?

Когато съм се контузвал. Но провалите учат повече, отколкото успехите. Самият аз дълго се борих, за да бъда в тази професия. Цената, която съм пратил чрез провали, се оправдава с годините.

Кога е трябвало да бъдеш сериозен, а ти е било смешно?

Въпрос е на тренинг и професионализъм. Зад кадър, между дублите на сериала, си говорим само глупости. Страхотна веселба е. Независимо колко е драматична сцената. Имали сме дни, в които с Неда Спасова сме снимали по 12 часа. Последните 3-4 от тях карам на пълен автопилот. Толкова съм се изморил психически, че само гледам да си спомня текста. Когато си в такъв форсмажорен режим на работа, е много важно да се фокусираш изцяло, да не се разпиляваш, да се наспиваш, да се храниш добре. Не си позволявам да се отдавам на изкушения. Колко рождени дни, колко други празненства и излизания в петък и събота съм пропуснал… Приятелите ми спряха да ме канят вече на каквото и да било.

Остана ли ти нещо непотрошено по тялото?

Е, разбира се. Главата ми вече е добре. Бях я контузил през септември, но иначе си е на място и функционира в пълна изправност. По-голяма част от костите по тялото ми са претърпели някакви фрактури, но не помня вече. Стъпалото на левия крак съм го чупил на шест места, а на десния крак ми заминаха връзките на коляното.

Така лесно ли рушиш и душата си?

С нашата професия леко е труден този вътрешен свят. Вечно си някой друг. Моята приятелка казваше: “Сега говориш като доктора, престани да се правиш на този, който си по телевизията”.

Затова си учил философия.

Философията много развива мисленето. Не съжалявам за тези 4 години в Софийския университет. Не гледам на нещата като развитие на душата, а по-скоро като развитие на личността. Нашият професор, Стефан Данаилов, казваше: “Най-важното е да си пич и да си точен”. Много често хората използват думата “амбициозен” като нещо положително, но всъщност от латински означава “готов на всичко” – т.е. да предадеш собствените си ценности, приятели, близки. Затова искам да се наричам целеустремен. Не искам никой да бъде ощетен заради моя успех. В днешно време хората имат все повече пари и са все по-малко хора. Аз се фокусирам върху обратното, макар понякога да съжалявам.

Какво те прави невъздържан и избухлив? И въобще такъв ли си?

Всеки ден. Опитвам се да се поставя на нечие място и да разбера защо този човек е постъпил по определен начин. Мразя наглостта и обичам, когато някой каже “благодаря”. Когато има признателност и благодарност, се предавам.

Неспокойна натура ли си?

снимка: CultinterviewМинал съм през доста неща и трудно мога да бъда уплашен. Колкото и да е страшно това, което предстои, съм бил до нещо близко. Не съм неспокоен. Хладнокръвен съм. Има една мисъл на Мохамед Али: “Трябва да те е страх от този, който се чувства на ринга спокоен и в свои води”. Пълен съм със заряд и само ми трябва някоя клечка, която да ме запали. Крие ли рискове, се чувствам мотивиран. Обичам да се предизвиквам. Хората казват, че няма невъзможни неща. Наистина е така. Само че трябва да узрееш за момента. За да не се демотивира, човек трябва да си раздели задачата на фрагменти, които да изпълнява. Трябва да си даваме сметка, че аз не мога да бъда Йордан Йовчев, колкото и да ми се иска. Но ако се заинатя, за 10 години ще мога да постигна поне 10 % от неговите умения. А това си е успех.


снимки: Радостина Колева