post

Има едни чудовища от плат, които ту са риби, ту таралежи или пък коледни джуджета… И зад тях стои Милена Влахова: момиче, което витае някъде. Оборудвала се е с множество малки парченца плат и ръчкащото я желанието за творчество – при това не на всяка цена – я прави разпознаваема. Засичала съм я на хенд-мейд събития и ми е правил впечатление позитивизма й. При срещата ни обаче я усетих зареяна…


Трябва ли да си странен, за да майсториш чудовища?

Може би трябва малко. Не мога да си определя странността, защото си се виждам нормална. Но може би тя се вижда в нещата, които правя – така показвам себе си. Чудовищата стават все повече и повече, хората имат част от мен и разбират каква съм.

Колко повече?

В началото ги броих, знаех кое при кого е, знаех как се казват, но вече не стигат до мен имената им. Имах само две мечки – едната беше Наум, а другата – Тотомир. Докато ги правех и така ми дойде.

Защо измисли точно чудовищата да са твоето нещо?

Отдавна се занимавам с текстилни неща – първо в Приложното училище, когато започнах да си майсторя вкъщи същественца разни, после минах пред Художествената академия, където станаха малко по-различни и истински и преди 5 години започнах да ги показвам. Защото преди това си стояха при мен само и си бяха мои. Направих си страничката и започнаха да се появяват чудовищата за хората. За 3 години успях да разработя дотам дейността си, че нещата ми да се разпознават. Тръгнах по хенд-мейд базари и ми потръгна.

Значи има смисъл в тези хенд-мейд базари?!

Има. Намалих участията си там, но когато ходех преди, тези базари бяха по-малко на брой, авторите бяха по-малко и селекциите бяха по-умерени. Сега всяка седмица има базари и на хората им поомръзна сякаш… За мен беше много важна срещата с хората, защото можех да им видя веднага реакциите. Промених някои неща след базарите. Започнах да правя повече от едно (като котките примерно) и по-малко – от друго.

В началото хората не знаеха какво се случва, всичко беше доста хаотично. След това започнаха да идват едни и същи хора при мен и се поотказах от тези изяви.

Откъде си взимаш материалите?

Много се старая да не са еднакви, а да използвам малки парчета текстил, за да може всяка същество да е за себе си и да е различно. Ползвам и запазени стари покривки и пердета. Има много качествени материали сред тях, които не искам да изчезват във времето просто така. Не поръчвам от комерсиални магазини, защото гледам това, което правя, да е различно. Всички започнаха да използват много еднакви неща и се получава така, че авторите не могат да се различат един от друг.

Имаме една стая с платове, в която не може да се влезе. А как се случва с платовете: виждам парче, което мъжът ми би изхвърлил примерно или би изчистил с него, но аз го нарязвам, без да ползвам кройки и се получава това, което се вижда. Въобще не го мисля предварително.

Как близките ти гледат на твоите занимания?

фото: CultinterviewВсъщност те са много доволни от това, което правя. Дори идеята на мъжа ми е да свърже това, което правя, с текст.  И може би това ще е следващият ни проект. Съпругът ми ме сваля на земята от време – навреме, защото аз съм… ужас. Той ми е връзката със земята ().

Преди 5 години се появи детето ни – Аел. Докато стана на година за него беше все едно къде е. Но започна да иска да излиза, а в София къде да го изведа? Да го сваля в градинката пред блока ли? Не че е лошо, но за една седмица само. Омръзна ни града, вдигнахме се и отидохме да живеем в Родопите, в една 100-годишна къща в село Хвойна, каменна, и всичко, което създадох през това време, се случи именно там. Оправихме къщата, занесох си всички материали, машините…

От месец се върнахме в София, защото леко ни поомръзна животът на село. Творя непрекъснато, независимо къде се намирам, но е факт, че в къщата ми се развиха нещата, особено горските същества – лисиците и таралежите. Между другото, миналата есен там влязоха три истински таралежа и си останаха да живеят там, в коридора.

Ако влезе мечка, и нея ли ще оставите да живее у вас?

Имаме кучета като мечки големи, така че…

Какво още можеш да извадиш от себе си?

Сигурно още много ще извадя от себе си. Не мога да стоя и да бездействам. Много ми се рисува и мисля да започна по-сериозно с това. Но обичам да шия и със сигурност няма да зарежа дейността си. Ако един ден не шия, се побърквам.

И какво правиш? Ставаш посред нощ, за да не пропуснеш деня ли?

Почти не спим нощно време. В селото можех да вдигам шум и да тропам с машината, когато си искам, защото нямахме съседи. И беше супер за арт-натури и за такива дейности.

Което не е лошо…

Хич не е лошо даже. фото: CultinterviewМного ме радва това, защото не обичам масовостта. А и не разчитам на финансовото изражение. Ако се продаде – чудесно, но не ми е идея да направя максимално количество и да се появя на максимално повече места. Търсена съм, имам аудитория, която непрекъснато се увеличава и имам поръчки постоянно. Случва се дори да ми се обадят с конкретна идея какво да е: мечка, чудовище, зелено, разказват ми история и го правим „заедно“. А има хора, които едва ли не са ми фенове и чакат с нетърпение всяко новичко създание, което сътворя.


снимки: Радостина Колева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *