Социалните мрежи го побъркват и са нещо, което е много далеч от него, затова – търсете го в театъра. Неговата сила не е само актьорското му верую, а и толкова яркото човешко присъствие. Явно да живееш изцяло в творческа семейна среда е повече от мощно начало. А когато имаш умението да го продължиш, си е вече въпрос на силна индивидуалност и отличителен характер.

---

Какво си взе от “Алея на славата”? И изобщо човек издига ли се едно ниво при сблъсъка всеки път с нещо различно?

За мен всеки процес, в който влизам, е много ценен спрямо това, че аз започвам да опознавам някаква различна част от себе си, която не съм подозирал, че съществува. И винаги гледам да се предизвиквам да го правя.

Ролята, която имам в “Алея на славата”, е на Тео, който е доброто момче, организиран е, а това е в страшен разрез с мен. А и всичко, което до сега съм играл в театъра, са леко по-диви характери, по-крайни, буйни и непримирими. Беше ми интересно с Тео и в някакъв момент ми се стори почти невъзможно да уплътня този персонаж с характер. Аз живея в страшен хаос, но той е подреден, моят хаос си е и съм свикнал с него. А и в живота не се примирявам със съдбата си, защото знам, че мога да я променя.

Ама това някакъв вътрешен хаос ли е, за който говориш?

Има едни хора, които наричам дъщеря на вятъра, син на вятъра… Такъв съм. Вътрешен хаос е, но повече е свързан с бита и с заобикалящата ни среда, отколкото в духовен аспект. В духовен план се чувствам доста спокоен. Нямам притеснения за духа си и за емоциите си. Знам, че всичко си има своите причини и своето следствие. Ок съм с това.

Уж си неорганизиран, обаче в дома ти е перфектно подредено.

Виж, сега ти хващаш един хубав момент, защото репетирам в Пловдив и съм повече там. Ей там, скрити, имам два простора с пране. Това ми е най-големият кошмар – много обичам дрехите. Така е при цялото ми семейство. Притежавам невероятно количество дрехи и непрекъснато купувам нови. Рядко хвърлям стари, защото те фактически са си нови. В един момент се оказа, че най-големият ми ужас е прането. Това просто ме побърква.

А съм не само между двата града, защото съм на щат в Пловдивския театър и в Народния театър, но и между няколко държави, защото непрекъснато пътувам. От едно място – на друго, та веднъж бях забравил куфара си с целия багаж в ъгъла, без да се сетя за него. Така че съм подреден, но до един момент.

Между Пловдив и София не значи нещо по средата, нали?

Човек винаги може да е по средата, защото това е най-удобната позиция. Нищо не правя половинчато обаче. Винаги гледам да докарам всичко докрай. Смятам, че не съм ощетил нито единия, нито другия театър, нито едно от нещата, които правя.

По средата ли си в личните си взаимоотношения?

По средата съм, да. Примерите в живота ми са такива, че са някакви безумни, пламенни и крайни любови – и при родителите ми, и при бабите и дядовците ми, назад – също. Пламвали са много внезапно и са се случвали веднага. Винаги съм си казвал, че искам да намеря това. Нещо да ме запали, без да си казвам, че трябва да му дадем време, да видим… Много мразя този тип проверка.

Ако не ми се случи веднага, ако не ми пламне сърцето на мига, не виждам защо да репетирам. 

И без това репетирам достатъчно в театъра.

В личен аспект съм имал много приятни преживявания и връзки, за които не съжалявам, че съм бил в тях. Но смятам, че в момента по-важното за мен е да развия този творец, този артист, тази “кариера”.

Защо в кавички?

Защото “кариера” е много меркантилна дума. Не искам да се определям като кариерист. Да, професията е едно от най-важните неща в живота ми, но съм я приел като кауза. Когато се занимаваш с изкуство, това не може да е кариера. Просто може да си успял да уловиш повече сърца в мрежата на своето изкуство. Успехът идва от това, че много хора са успели да се припознаят и са почувствали с теб същото, което чувстваш ти. Не смятам, че можеш да правиш кариера от човешките души и сърца.

Я да те върна пак малко назад. Докато ти се случи онова wow, все ще си по средата в любовта, така ли?

Може би да. Ще видим. Това е интересното. Никога не знаеш какво точно и кога ще се случи. Мога сега да сляза да си взема цигари и да се влюбя жестоко на мига.

Ама това не ощетява ли хората, с които си?

Някак си аз не го крия, не го и натрапвам. Не казвам, че не е изключено и след време да се случи. С един човек си и не е станало веднага. Сигурно е възможно и след време. Просто аз не искам да работя за това. Някои хора казват: “Трябва да поработим върху връзката си”. Това за мен е унизително. Не го разбирам така.

Кога си искал да избягаш от семейната обремененост?

Абсолютно никога. Нямам проблеми с това и никога не съм имал. Фамилията и в двете посоки ми е едно от най-добрите неща, които е можело да ми се случат. На мен ми е страшно уютно в тази среда. Израствайки сред такива хора, ми беше изключително интересно. Те са абсолютно ненормални и невероятни, колоритни личности. Не са ми комплекс.

Не мога да се нараня от дребнавостта. Знам, че най-ценното е да си великодушен, да не си даваш правото да съдиш и да се оставяш на завистта си към нещо или към някого. Трябва да бъдеш обективен в преценката си. Дори и към себе си. Монетата никога няма да има една страна. Всичко има и своя гръб, и своето минало.

А обективен ли си спрямо рисунките си?

Страшно много харесвам това, което прави дядо ми, от този тип, който имам вкъщи – с лица на жени… Инспириран съм от него. Аз съм нещо между дядо си и художничката Лика Янко. Леко разчупено. Особени са картините ми и смятам, че съм обективен.

Кога ти се случва да рисуваш?

Най-обичам през лятото. Имам вила в Панагюрище, село Левски, и там рисувам. Искам да направя изложба, но ще е след известно време, тъй като аз на лято рисувам по две картини.

Ама виж, че и в това си организиран, а ми казваш, че не си такъв. По две картини на година…

Права си. Имам своята програма в хаоса. Това лято имах само 10 дни на разположение, през другото време бях в снимки и репетиции.

Коя е борбата, която водиш?

Най-много се боря за това да остана честен със себе си, да посея колкото се може повече великодушие у младите артисти. Покрай мен има млади хора, които искат да се занимават с изкуство. Много е важно, като се срещаш с такива хора и когато те виждат в теб възможност да вземат нещо, ти да им го дадеш. Да речем, ставаш режисьор и искаш сериозни неща, а отричаш някакви халтури. Не ги отричай. Не помагат също. Носят пълни зали, хората имат нужда от това. Може би този човек иска нещо по-светло, а не онзи мрак, в който искаш да го въвлечеш.

Никога не отричай. Тогава мирогледът ти ще е много по-отворен. Не пропускам да се оглеждам. Да си давам секунда време за дъх, за да видя къде съм, в какво се намирам, и да продължа.

Знаеш ли границите си в актьорската професия?

На мен много ми се иска да нямам граници. Знам си физическите граници и няма да се метна като ненормален по сцените и по снимачните площадки. Ще ми се да нямам граница на емоцията и да мога да изкарам от себе си максимума като плътност от персонажа. Казват, че е важно да си органичен, но това не означава да играеш себе си, а да направиш тотално различен от себе си персонаж и никой да не се усъмни, че си такъв. А това е ужасно трудно.

Смятам, че тепърва навлизам в този свят на плътност. Повече се занимавам с театър. Много го обичам, защото там имам време. Дълго време си репетирал, след което идва момента, в който не можеш да спреш. 600 души са дошли, за да гледат. И след 15-ата минута си потънал вътре. Тепърва започвам да търся подходите за това и пред камера.

Знаеш си физическите граници, обаче се хващаш да отслабваш заради представление?

Да, ама аз си знаех, че го мога. Отслабнах 17кг за един месец.

Кога си замълчаваш?

Когато не е моя работа и не ми искат мнението. Ако поискат, с радост ще го дам, но иначе нищо няма да кажа. Не се бъркам там, където не съм търсен. Виж сега, ако се захванеш с мен – край. Там вече няма замълчаване. Ако е много отнесено към мен. Ако човек върши нещо сам, действа си и търси там, уважавам това. Няма да го спра- Всеки трябва да си прави изборите сам. Може да съм сигурен, че за мен е грешка, но да не е валидно за друг.

Кой е полетът, към който се стремиш?

Да мога напълно да отприщя твореца в мен и да нямам никакво притеснение от това, че е възможна грешка. Човек няма какво да губи. Не вярвам в това, че трябва да се страхуваш от смели действия в изкуството.

Имаш ли нужда да закриляш някого?

Непрестанно. Искам да съм добър баща на всички, такъв, който не дава мнението си, не прави нищо спрямо волята ти. Винаги съм искал дете и този момент ще си дойде естествено. Искам го, защото съм отгледан по най-добрия възможен начин. От малък нашите ми бяха приятели, а не просто родители. Искам да съм баща като моя баща.

---

снимки: Радостина Колева