Радостина КолеваВаля се прибра със семейството си от Лондон неотдавна, за да бъде актриса в истинския смисъл на думата. Отидох да я гледам в представлението “Ефектът” и се впечатлих от… танцовите умения, които притежава.
Чисто детският ѝ смях грабва. А че е страхотна млада дама, с вкус за красивото, се вижда. Взирах се в нея. Лице за кино.
Ще бъдеш с главна роля във филма “Брънч за начинаещи”, който е комедия и е нещо различно от главната ти роля в “Доза щастие”, все филми на Яна Титова.
Двете роли дойдоха в много различен момент от живота ми. В “Доза щастие” се гмурнах надолу с главата, без да мисля дали изобщо ще мога да изляза от тази вода. Имах пълно доверие в Яна.
Ама ти в реалния си живот си била в тази вода всъщност, защото случките във филма си ги преживяла.
Да. Но разглеждахме ролята като актьорска работа, а не от гледна точка на това, че Весела (б.а. журналистката Весела Тотева, по чиято книга е създаден филмът) ми е майка. След това започнахме да вкарваме личното.
В “Брънч за начинаещи” Алек Алексиев и Ники Стоичков като продуценти ми се обадиха за ролята. Ако в другия филм се гмурнах, в този влязох в лодката и тръгнах да плавам. Наслаждавах се. Единственото ми притеснение беше, че никога не съм правила комедия и не знаех дали наистина ще стане смешно. Гледайки доста такива филми, установих, че комедията е доста сериозно нещо и трябва да следваш целта на героя.
От дистанцията на времето как оценяваш първия си филм?
Той продължава да бъде една терапия за мен. Много е интересно, че ме питаш за филма точно сега, защото го гледах преди няколко дни за втори път. Първият път ми беше трудно и го гледах с полузатворени очи.
Сега с Яна преподаваме “Филм” на ученици в 11 и 12 клас в частно училище. Пускахме им го за анализ и беше много интересно, защото го преживях по съвсем различен начин, вече като майка, имайки две деца.
Видях го от гледната точка на майка, която има порастваща дъщеря. И знам, че ще трябва да ѝ покажа, че този свят не е толкова розов и красив, с толкова много еднорози и дъга, колкото на нея ѝ се иска. Ще трябва да ѝ покажа, че има една черна страна, от която трябва да намира начин да бяга. Без да ѝ е забранено, а просто да не иска да ходи там. Това е един урок, който мога директно да преподам на моите деца.
Върна се в България. Как ти изглежда тя 15 години по-късно?
Не съм имала момент, в който много дълго да ме е нямало в България. Почти не съм изпуснала средата, не съм изпуснала какво се случва. Намирам София по-красива. Харесва ми центърът. Знам, че през годините са го поправяли. Вече ми е приятно да се разходя из моя град и да поканя някого, за да му го покажа.
Харесва ти в центъра, а отиде да живееш на село.
Да, ама и там много ми харесва. Центърът е за разходка, а на село е спокойният живот. От 3 месеца сме в България, комуникирам си с всякакви хора и усещането ми е, че има повече позитивизъм. Знам, че се опитват и по новините, и по социалните мрежи като цяло, да показват колко сме груби и лоши, недоволни… Има го това, разбира се. Но аз по-скоро усещам другото. Може би е спрямо това кои очила си слагаш. Обичам да гледам през розовите очила и имам чувството, че хората са станали по-добри.
Защото живеят по-добре ли?
Възможно е, макар не всички да го оценяват. Сега с обсъждане на бюджет, евро – леко е притеснено, но ресторантите са пълни. Т.е. хората в момента са добре. Не всички, има прослойка, за която е трудно.
Остави ли си вратичка към Лондон?
Винаги е отворено за нас. Цялото семейство сме с английски паспорти и там винаги ще е място, което ще свързваме с хубави спомени. Ако има проект, с огромно удоволствие бих го грабнала и бих поживяла малко в Лондон, за да поработя.
В Англия не успях да стигна до момента, в който съм работещ човек. По-скоро бях актьор, който ходи на кастинги, уъркшопи, снимах къси филми, участвах в студентски проекти, но не станах това, което съм в България – работеща актриса.
Мечта ли остава българин да получи реална изява в чуждото кино, театър?
Абсолютно е възможно. Ето, Мария Бакалова и Юлиан Костов са хората, които го доказват. Може би не сме винаги в най-главните роли, но вече ни забелязват по един нов начин. Силно се надявам, че ще започне и да се пишат сценарии по един нов начин, по-отворен към света като цяло. Най-големият проблем за един чужденец в киното е акцентът. Ако не можеш да се справяш с него, винаги ще играеш руснак, испанец, източноевропеец и т.н.
Има я тази стигма, която и тук съществува, че има едни 50-100 актьори, които всички гледат, всички слушат и режисьорите искат да имат в продукциите си. Но започват да се отварят вратите с идването на това ново навлизащо поколение от млади хора, които творят по нов начин. Доста вярвам в нашето ново поколение, макар че са леко плаващи, но вярвам, че Gen Z ще направят големи промени в световен мащаб.
В представлението “Ефектът” най-накрая играеш балет. Ти си учила това, само че малко по-отдавна…
Балетът е малко като карането на колело – като си карал веднъж, винаги ще го можеш. Докато бях в Балетното училище, 10 години съм репетирала всеки ден, от сутрин до вечер само това. След това в Англия учих Мюзикъл, където се учиха различни видове танци, като класически балет имахме всяка сутрин. Почти не съм спирала да танцувам до 24-годишна възраст. След това 3 години преподавах. Изключително много гледам балет.
За представлението направихме две много силни танцови репетиции с моя колега Стефан Додуров – загрявахме, говорихме. Той е танцувал брейк като малък и има усещане за танц в тялото си, та не ни беше трудно. Със сигурност го събудих балета специално за представлението.
Коя част от актьорството би пропуснала?
От тези актриси съм, които доста дълбоко навлизат в героя. Когато е за филм, знаеш, че ще е за някаква част от живота ти, а не за години. Докато при ролите в театъра влизам толкова дълбоко, че ми е трудно да се намеря веднага след спектакъла. Все едно си нареждам мозъка обратно. Затова може би следващия път ще опитам да вляза навътре, но не и да оставя изцяло душата си там.
За какво не можеш да вземеш решение? Предварително си говорихме, че си Близнаци.
Въпреки че съм Близнаци, доста бързо взимам решение. И понякога осъзнавам, че е било грешка, тъй като твърде бързо съм реагирала.
Много дисциплиниран човек съм,
но понякога лъкатуша във взаимоотношения с хора, с децата ни, чудя се дали не съм прекалено мека или строга в дадени моменти. Има доза несигурност в решенията ми. Напоследък чета точно такава литература – психология при децата.
Въпрос на книги ли са нещата?
Осъзнавам, че е много хубаво да четем, да знаем по темата, но е въпрос на търпение, на време, на оставяне на телефона настрана и занимание с твоето дете. Особено докато е малко. Да си с детето и да се учиш от него. Прочети в книгите, чуй, но си вземи това, което работи за теб. И с актьорството съм така. Всички методи съм ги изчела, немалко от тях съм учила в университета, доста съм обсъждала, но ползвам само работещото за мен. Няма само една мантра или един верен учебник.
Какво държиш непрекъснато под око?
Тук единият отговор е на човека, който обича да контролира всичко. Държа под око графика – взети ли са децата, в колко часа, яли ли са след това. Битовизми – също. Дали е подредена къщата, дали съм минала с прахосмукачката… Много ми е важно.
Но от няколко години се боря с този контрол, който трябва да се опитвам да пускам на моменти. Затова повече започвам да държа под око спокойствието. Казвам си: “Да, не си измила чиниите, ще дойдат гости и ще ти видят мръсните чинии в мивката. И какво ще стане? Ще се срещнеш с хората и всичко ще е наред, никой няма да умре. По-спокойна ли ще си сега в тези 15 минути, в които ще си починеш, вместо да измиеш чиниите?”. Да, по-спокойна ще съм.
Това са Близнаците вътре в мен, в които двете Вали си говорят.
Щом са само две…
Засега са две. 
Едната иска да контролира всичко, навсякъде да е огряла, да е помогнала, а другата се бори превес да има да обичам себе си и да се грижа за себе си.
Как успяваш да се грижиш за себе си? Какво включва това?
Да си позволявам да си почивам в моменти, в които имам много работа за вършене, да си позволявам време с любими хора, да сме заедно и наистина да се изключвам от света. Другото ми е т.нар. време за гледане в точка, от което май всички вече имаме нужда. В такъв момент гледам познат сериал, за да се изключвам за малко. Дори не гледам сериала на 100%.
Чий образ никога не би избледнял за теб?
Със сигурност на майка ми. Нея я няма вече 6 години. Много е ярък нейният характер в съзнанието ми. Понякога ми се случва нещо, а аз си представям какво би казала тя. Чувам думите ѝ: с нейната интонация, с нейния глас.
Дълги години не можех да гледам нейна снимка, без да се разплача. Много неща научих за себе си като нейна дъщеря, след като си отиде. Тя е била на 17, като ме е родила, била е дете. Имало е нещо нездравословно в нашите взаимоотношения, имало е моменти, в които сме обръщали ролите. Вече го приемам, че това се е случило, че са нормални неща. Няма какво да променим и продължаваме напред.
Изпитваш ли необходимост да направиш нещо по Коледа, която наближава?
За нас Коледа е важен семеен празник. Винаги сме се опитвали да се връщаме, за да сме заедно. Но в последните години ми беше все по-трудно, защото събиранията ни бяха на Бъдни вечер. От моето семейство отивахме в семейството на мъжа ми. И някак си нямах усещане за празник през целия ден.
Тази година за първи път ще се съберем в нашата къща на село. Изпитвам страхотна нужда да сме заедно, да готвим заедно, да сме с изключени телефона и просто да сме с хората, които ни подкрепят и обичат.
снимки: Радостина Колева
Радостина Колева
