Той е узнал какво е да погалиш славата. След толкова турнета, телевизионни предавания, сериали… нещо у него изглежда попроменено. Видимо се е поуспокоил, не само външно. И ми беше така приятно да попътувам в живота му чрез случките и най-вече чрез думите.

“Клас 90”, филмът, в който снима лятото, върна ли те към твоя ученически период, или миналото трябва да си остане там?

Върна ме, разбира се, покрай идеята и подготовката за филма – още повече. Не че съм се отдалечавал толкова от това време… Срещам съученици, говоря с приятели от този период.

Знаех, че е различен и няма как да не си такъв, когато се интересуваш от фотография. Очите на такива хора търсят да видят нещо особено, да срещнат нещо характерно в живота си. И Йордан има складирани такива съдбовни срещи.

В момента актьорът от театър “Възраждане” е в снимачен период, който ще продължи 5 месеца. Заради него му се наложило да смени прическата с видимо по-къса.

Детските ти представления по-различни ли станаха, откакто имаш деца?

Моето отношение няма абсолютно никаква връзка. Може би сега има разбиране какво е през очите на децата. Дали си казал репликата правилно, или не, магията се случва и грешките въобще не се отчитат. Но това е само отчитане.

В ателието на тавана в дунавското градче Лом Мария изкарва целия си ден. Кротко и търпеливо създава един друг свят – този на куклите от вълна. Тишината я е приютила и двете заедно ту са на разходка сред природата, ту четат книги, ту рисуват, или пък взимат платовете и конците, за да творят интересни човеци.

Колко време в годината изкарваш извън България, с идеята да направиш нещо красиво, съвместно с други хора?

Правя около седем курса на година. Този път бях на международен семинар. По време на Ковид нямаше курсове, всичко беше онлайн. Правих, но не беше моето нещо.