Константина Живова – когато замениш екрана с бои
Да не можеш да спреш на едно място, а да търсиш креативните идеи непрекъснато. Да искаш да създаваш, без да имаш претенции, че променяш света. Платната са нейното обособено място за неспокойствие вече 3 години. Обожава да ѝ е пъстро и ако търсите човек, който да внесе усмивка и цвят в деня ви, отидете ѝ на гости. Тя вероятно ще рисува в този момент.
Преди да родиш второто си дете, беше водеща. Каква част от живота си остави назад?
Голяма част, но се надявам да не съм я оставила съвсем, защото телевизията е страст, от която трудно би могъл да се откъсне човек, ако го влече. В момента не работя в тази посока и от една страна не съжалявам, защото пък правя други свои проекти.
Комфортно с Георги Блажев
Елена Яръмова в „3 думи в 3 минути“
Мариан Бачев – в едно несмешно интервю
Да живееш в реалния живот, знаейки последствията от действията си, да знаеш, че всекидневните ти усилия имат цена и да умееш да си я издействаш. Мариан Бачев е съвсем наясно, че актьорът трябва да е буден човек. И не само. Знае го от дете, от театралната школа. Затова днес, когато вечер заспива, е спокоен, защото не го преследват духове от миналото му, а следва графика си от първата до последната точка в него. Така възпитава и дъщерите си.
Актьор на свободна практика по време на пандемия…
Не съм на щат в театър, но не съм на свободна практика, заради телевизия 7/8. В момента играя в мюзикълите във Варненска опера, “Чаплин” и “Чикаго”, в спектаклите “Аз, досадникът” и “Операцията”, както и в “Да, господин премиер” в Сатиричния театър, като те се провеждат при спазване на противоепидемичните мерки. Финансово вървим спрямо посещаемостта – при 100 % имаш 100 % хонорар, а при 30 % имаш 30 %.
Леарт Докле ще бъде!
Той е актьор, чиято семейна карта е свързана с географската. Виждайки се с Леарт, се загледах в белега на лицето му. Не пропуснах да го питам за него. Какво стои зад случката? Детски щуротии, естествено. Едната му сестра го е блъснала в хладилника, докато е бил малък, а баща им разбира истината едва преди 2-3 години.
Вярно е, че актьорът трябва да има емоционални натрупвания, така че за Леарт явно те са започнали овреме, за да се стигне до участието му в сериала “Братя”, във филма “Воевода” и ролите му в Народния театър.
Срещата с популярността приятно събитие ли е?
Да, има си чар. Готино е, когато получаваш тази обратна връзка на труда си. Хората го изказват. Тя е в много малки количества, сравнено с това какво може да бъде или как ми се иска на мен, но е приятно.
Петър Калчев – за една усмивка в повече…
Когато си дадеш сметка, че животът се е променил и че театърът дълго време няма да е онзи спокоен пристан, в който можеш да отседнеш за 2 часа, тогава едва ли идва спокойствието. Още повече, че Петър има вид на емоционален човек. Всичко ли наоколо е Covid, или можем да си поговорим и за човешките радости и отношения, за децата, за тъгата?!
20 години в театъра. Би ли ги заменил?
Не. Смея да кажа, че съм късметлия, защото работя това, което обичам. Огромен шанс е, защото виждам, че много хора мразят заниманието си, заради това, че трябва да се изкарват някакви пари. Ако не си се образовал достатъчно и нямаш хубава професия, прибягваш до работа, която не винаги ти харесва. Винаги е имало трудни години – не само за театъра, а въобще в България. И сега не са лесни, но винаги съм намирал някакъв изход от ситуацията и нещата са се оправяли. В последните години публиката се върна в театъра и то доста трайно. Най-вече в София. Тук стандартът е доста по-висок и освен за насъщния, могат да помислят и за култура. Макар че и в провинцията хората обичат да ходят на театър. Там, разбира се, има малко компромис, тъй като цените на билетите са по-евтини.
Ненчо Костов – цветен и самодостатъчен
ПОСЛЕДВАЙ НИ