Избираш пътеката, която е подходяща за теб, и знаеш, че смело можеш да вървиш по нея, та дори и да тичаш. Точно като Пенко Господинов. Той има достатъчно дълъг път зад гърба си, достатъчно преживени емоции, за да знае, че животът търпи редакция. И че самият ти търпиш редакция.

Следващата дестинация пред актьора е сериалът “Белези”. В ден без снимки попихме от следобедното слънце… и приятно се разговорихме.

“Морска сол” беше първият ти сериал. Какво ти е усещането за онзи период?

Тогава нямаше кой знае колко сериали. Приятни спомени имам. Беше много интензивно, интересно, любопитно. Жанрът му беше особен – първи опит за ситуационна комедия. С Асен Блатечки, Койна Русева и Екатерина Стоянова снимахме на декор. Придобих много опит. (още…)

Трудно ли е да откриеш правилния подход към живота? Може би е нужен опит, нужно ти е спокойствие или точният човек до теб. Йоанна има всичко това. И слава Богу, защото иначе няма да се справя толкова добре нито в сериала “Братя”, нито в останалите си актьорски премеждия. А няма да ви обяснявам колко жестоко естествено е да я харесвате. Просто няма за какво да се хванете, което да излиза извън рамките на усмивката. На човешката усмивка.

Толкова време се притесняваше да не те застигне Ковид, че той те докопа. Още притесняваш ли се?

 Истината е, че се притеснявах заради сина ми, но какво да те лъжа, малко се бях и филмирала. По време на втората вълна започнах да се виждам и с мама, и с майката на мъжа ми (б.а. Мартин Гяуров), детето ходеше при тях… (още…)

Да не можеш да спреш на едно място, а да търсиш креативните идеи непрекъснато. Да искаш да създаваш, без да имаш претенции, че променяш света. Платната са нейното обособено място за неспокойствие вече 3 години. Обожава да ѝ е пъстро и ако търсите човек, който да внесе усмивка и цвят в деня ви, отидете ѝ на гости. Тя вероятно ще рисува в този момент.

Преди да родиш второто си дете, беше водеща. Каква част от живота си остави назад?

Голяма част, но се надявам да не съм я оставила съвсем, защото телевизията е страст, от която трудно би могъл да се откъсне човек, ако го влече. В момента не работя в тази посока и от една страна не съжалявам, защото пък правя други свои проекти. (още…)

Да живееш в реалния живот, знаейки последствията от действията си, да знаеш, че всекидневните ти усилия имат цена и да умееш да си я издействаш. Мариан Бачев е съвсем наясно, че актьорът трябва да е буден човек. И не само. Знае го от дете, от театралната школа. Затова днес, когато вечер заспива, е спокоен, защото не го преследват духове от миналото му, а следва графика си от първата до последната точка в него. Така възпитава и дъщерите си.  

Актьор на свободна практика по време на пандемия…

Не съм на щат в театър, но не съм на свободна практика, заради телевизия 7/8. В момента играя в мюзикълите във Варненска опера, “Чаплин” и “Чикаго”, в спектаклите “Аз, досадникът” и “Операцията”, както и в “Да, господин премиер” в Сатиричния театър, като те се провеждат при спазване на противоепидемичните мерки. Финансово вървим спрямо посещаемостта – при 100 % имаш 100 % хонорар, а при 30 % имаш 30 %. (още…)

Той е актьор, чиято семейна карта е свързана с географската. Виждайки се с Леарт, се загледах в белега на лицето му. Не пропуснах да го питам за него. Какво стои зад случката? Детски щуротии, естествено. Едната му сестра го е блъснала в хладилника, докато е бил малък, а баща им разбира истината едва преди 2-3 години.

Вярно е, че актьорът трябва да има емоционални натрупвания, така че за Леарт явно те са започнали овреме, за да се стигне до участието му в сериала “Братя”, във филма “Воевода” и ролите му в Народния театър.

Срещата с популярността приятно събитие ли е?

Да, има си чар. Готино е, когато получаваш тази обратна връзка на труда си. Хората го изказват. Тя е в много малки количества, сравнено с това какво може да бъде или как ми се иска на мен, но е приятно. (още…)