Когато се отърсиш от илюзиите и видиш, че дори и да си спечелил „Гласът на България“, тепърва те чакат премеждия, свързани със създаването на музика у нас. Когато си на 26 и е в бъдеще време да разбереш какво ще ти предложи животът, но си готов да му отвърнеш с прегръдка. Наско не е плашлив. Бил е спортист, бягал е по маратони и знае, че обратен път няма. Тръгнеш ли веднъж, трябва да стигнеш. Желаещи да тичат до него?

Форматът приключи за теб, но животът продължава. Как?

В много пътуване. Постоянно съм някъде. Събират се няколко участия едно след друго, после следва почивка. Но нещата не се случват само при мен. И Надежда пътува, Тино и Христиан – също.

Той е сноубордист. Всъщност най-популярният ни и титулуван сноубордист, но думите му отиват и не стреля напосоки с тях. Радо внимава какво говори и с кого говори. Има лека дистанция у него, която се усеща, но впоследствие разбрах защо е тя: опитва да се пази и да подбира хората около себе си. Бях приятно изненадана, не крия.

Какво прави един сноубордист, когато не му е сезон за състезания?

Този период е от месец април до края на ноември. Състезателен период се счита за период, в който започват самите състезания. Има такъв, който е подготвителен, летен, който включва физическата подготовка, която не е на сняг (април – септември), а след това се подготвяме и на сняг.

От година е в екипа на спортната редакция на bTV, а динамиката, която притежава, е различима и от екрана. И не става въпрос за характерната за младостта жизненост, а за такава, зад която стои убедителност. По-странното е, че Флори дойде на срещата ни притеснена. Дори пожела да направим първо разговора, за да знае, че се е справила добре. Учудващо. Защото толкова се забавлявахме, а тази живост ми я предаде и на мен самата.
Срещна ни кампанията „Да изчистим България заедно“, предстояща на 14 септември, където тя е посланик, а Cultinterview – медиен партньор.

Каза ми, извън този разговор, че хората се притесняват от камерите. Ти кога спря да го правиш? Все пак идваш от радиото.

Май не съм от най-притеснителните. Нямам проблем с публиката или със самата камера, тъй като от малка се занимавах с театър и с актьорско майсторство. Това пречупи нещо в мен. Когато бях съвсем малка, не ми пукаше от нищо.

С Влади две години поред се опитвахме да си осъществим среща, а по-забавният момент е, че… терасите ни са една срещу друга. Все пак, съвсем в края на лятото, вечерното кафе ни се получи. Такава емоционална вихрушка витае около него, предвид стихиите, белязали живота му, че човек се замисля как може да следва успокоение след всичко това. Усетих съмненията му спрямо новите хора, съмненията му спрямо актьорството, спрямо предстоящото. Е, имало е защо да го чакам.

Усещаш ли се сам, предвид че направи моноспектакъл – „Мемоарите на един Въргал“?

Нямам избор, защото вече театърът е вид бизнес. За да имаш „дюкян“ в този бизнес, трябва да се съобразяваш с условията.

Ще започна от по-далеч… На мен много рядко някой ми е предлагал да се включа в някакъв проект. Винаги е трябвало сам да си създавам работата – филм, спектакъл, телевизионно предаване. Не ставам ли, не ме харесват ли, имат респект от мен ли, не ме виждат ли – не мога да ти кажа. След игралния филм направих сериал, с който фалирах тотално.