Милена Миткова – атлет, избягал от заразата, но с отложена олимпиада
Дългият скок е нейната дисциплина. Имаше амбиция тази година да докосне мечтата си и да получи квота за лятната олимпиада в Токио. През ноември отпътува в посока осъществяването ѝ, застопорявайки всичко тук и отивайки да тренира в Кастельон де ла Плана. На нея не ѝ липсва упоритост и вероятно доза късмет щеше леко да я побутне в полета ѝ по време на скок. Но един вирус я спъна. Не нея самата, а целия свят. И силно засегнатата страна Испания, в която се намираше до скоро.
Националната ни състезателка Милена Миткова, с която първоначално се видяхме на нейна територия, но вече е в Cultinterview.
Успя да се измъкнеш от Испания буквално с последния полет от Валенсия, преди България да спре полетите. Мисията ти там беше съвсем различна. Какво се случва с това, заради което беше отишла в Кастельон де ла Плана?
В изчакване съм да видим каква ще е ситуацията и кога в Испания ще се възстанови нормалния живот или поне близко до него. Когато там започнат да тренират и се отворят пистите и стадионите, се връщам. Като гледам какво е положението там, май няма да е много скоро. (още…)
Елена Атанасова – един щастлив човек
Когато автентичността ти е толкова силна, неизменно привличаш към себе си хора. Знам, че актьорите са егоцентрични, тъй като покрай професията си опознават себе си в детайли, но тя е устояла и свежестта ѝ ме очарова. Като пролетно ухание.
Сатиричният театър е неин творчески дом от година, а сериалът All Inclusive на NOVA е глътката различност в ежедневието ѝ на театрал. Елена Атанасова.
От Пловдивския театър дойде в Сатирата. Тази промяна носи ли и друга със себе си?
О, да. Някак си все едно завърши един 7-годишен цикъл. Първите 7 си ги взех, докато бях в Пловдив. Идването ми в Сатирата е благодарение на подадената ръка от Калин Сърменов. Беше важен етап в професионалния ми път, защото е необходимата глътка въздух в един творчески път. В новата среда съм приета добре, което е голям късмет да си намеря мястото. В такъв период съм, в който се чувствам заредена. (още…)
Тино – мъжът на 23
Когато пътят е дълъг, но ти знаеш как да минеш по преките – без съмнения, без излишни важности. Струва ви се особен? Твърде зрял? Музиката му носи зрънце лудост, но и някакъв филинг, което го превръща в млад мъж, комуто не е нужна агресия, за да направи впечатление.
Стартира наново “Гласът на България”. Какъв смисъл намери ти в участието си там миналата година?
Неведнъж отказвах да се включа на всеки, който ми предлагаше и ми даваше тази идея. Не планирах да участвам и имах някакви предразсъдъци, че това ще ме бележи по някакъв неприятен начин и ще създаде имидж, който не търся. Забелязвам, че много от музикантите от т.нар. алтернативна сцена имат подобни предразсъдъци. (още…)
Стоян Радев в “3 думи в 3 минути”
Севар Иванов – актьорът, който следва принципите си
Когато разполагаш с добро възпитание и то те е направило пристоен човек, тогава едва ли попадаш в лигата на “лошите момчета”. Но пък ставаш отговорен и това един ден ти носи… номинация за “водеща мъжка роля” на наградите “Икар”. Дори не за “дебют”, а директно те прехвърлят в главните роли. Севар е актьор, който не се движи по ръба, а в рамките на разумността. Такъв го видях през моите очи.
Номинацията “Икар” за “водеща мъжка роля” въпрос на израстване ли е?
По-скоро е въпрос на забелязване от страна на критиката. Изкуството е субективно. На някого нещо му харесва, но това не значи, че то е добро или лошо. “Портретът на Дориан Грей” е с три номинации и мога само да се радвам. Не си давам сметка какво точно съм направил, защото това е нещото, което съм репетирал. Не съм делил и ролите. (още…)
Деси Стоянова – да се предизвикваш всеки ден
Тя се движи максимално близо до себе си, без да засяга някого, мнението ѝ бива чуто, без да настъпва когото и да било, и все пак си е журналист на място. Изградили са си приятен синхрон със Сашо Кадиев в предаването “Преди обед” на bTV, което поеха преди 8 години, като продължават да отдават на гостите си подобаващо внимание.
През седмицата Деси Стоянова се носи по една и съща траектория, но след един ефир тя вмъкна и нашата среща.
На рождените дни на “Преди обед” като на своите рождени дни ли гледаш?
Те са ми много важни, защото “Преди обед” заема все по-голяма част от живота ми, която продължава вече 8 години. На 6-и февруари станаха 1770 ефира. (още…)
Борислав Лазаров – слънце с леки облаци
Мислила съм си дали хората, които говорят бързо, имат да кажат нещо повече от другите… В неговия случай е точно така. Слушах го с интерес, когато ми разказваше за репортажите, които правеше доскоро в bTV, слушах го и когато ми разясняваше тънкостите в прогнозата за времето. Огънят му е един. И при всички положения не му е драстично по-спокойно да се “бори” с ветровете и слънчевите изригвания, отколкото да следи последствията от някое значимо събитие, но очите му греят. Защото Боби Лазаров е положителният “образ” в телевизията.
Каква част от деня ти минава извън bTV?
Много малка част, защото прогнозите са по 5-6 пъти на ден и времето ми е свързано с това – следим какво се случва, сравняваме данни, проследяваме нивата на замърсеност на въздуха. (още…)
Анна Цолова – живот извън телевизията
Да фиксираш себе си на съвсем различно поприще, когато години наред си бил в телевизора на хората, вероятно изисква немалко усилия. Сега тя прави обучения по публична реч, които ѝ вливат ново вдъхновение от повече от 2 години насам и я държат смирена и в пространство, в което не духа вятър.
На стола до мен, а не срещу мен, е Ани Цолова.
Имаше ли период с чувство на пораженчество?
Когато напуснах телевизията, след 17 години всеки ден на екран, приятел ми каза, че в подобни случаи много хора изпадат в депресия, защото им липсва да са под светлината на прожекторите. При мен не се случи така. Може би и защото новото ми амплоа ме завъртя веднага. (още…)
Радостина Колева
