Ако за някого можем да кажем, че владее собствено си тяло до последния милиметър, то това е балерината. Не онази, която е като извадена от музей, а другата, която е белият лебед – ефирният, изящният, финият. Когато тя общува така приятно, разговорлива е и умее да изразява себе си с думи, тогава се получава идеалната среща. С доцент д-р Диляна Никифорова от Софийската опера и балет пихме по капучино в парка, на въздух.

---

Видяла си толкова красота чрез балета. Какво струва тя?

Не ми се налага да правя нещо специално. Иначе балетният тренинг е много натоварващ още от детска възраст, но пък богатството на това изкуство е и във факта, че от малък получаваш естетическо възпитание и отношение към красивото.

Излезе премиерата в Драматичния театър в Благоевград на „Портретът на Дориан Грей“, където той е Лорд Хенри Уотън, и ето, че вече е в репетиции на ново представление, чиято премиера ще бъде през май – „Испанска афера“ на театъра в Ловеч. Видно е, че към момента смисълът за него е свързан с играта, със същинската игра, със съвсем сериозната. И слава Богу, че това си можене го е оставил само за сцената. А той е от актьорите, които умеят да предават силата на думите. Калин Врачански.

---

Какво прави един актьор успешен?

Успешната формула на първо място е въпрос на късмет, както и да го погледнеш. После трябва да не приемаш всичко, каквото и да е, а все пак да си избираш, за да внимаваш да не си в едно амплоа, иначе доскучаваш. Трябва да се развиваш като актьор, а това означава да поемаш различни предложения, да работиш с различни хора.

Той няма нужда от клишета за специфичния му тембър, няма нужда от изричания на думи, които вече е чувал хиляди пъти, няма нужда от това животът му да бъда готвен по-вкусно, защото и така си му харесва.

Потребностите на съвременността са му сравнително далечни. Това не го прави небрежен. Нито дистанциран. А просто пораснал. Нищо, че си купува дрехите от детски магазини, и нищо, че един човек, попаднал в създаването на музика, си остава в света, колкото и някой да го дърпа за тениската, за да му покаже земята. Дичо знае къде е тя.

---

Започнаха ли вече да се шегуват с теб заради яркия образ на Сашо Роман, който ти се получи върховно в „Като две капки вода“?

Да, даже приятелите ми ме посрещнаха със: „Саше, къде си?“. Явно и малки и големи се кефят на предаването. Образът беше на ръба: леко смешен, леко натиснат, а се получи всичко в едно, магията стана. Интересно е това, защото досега не съм си представял, че трябва да мина между шут, маймуна и всякакви такива състояния.

Уговаряхме се да се видим с актьора Стоян Радев в 6,40ч, но ми се размина. Кафето дойде по-късно. Имаше някакъв замах у него, провокация, изказана със спокойствие, и настроение, което летеше наоколо. Използвахме, че Варненският театър, където е мястото му, гостува в София, използвахме и ден, в който не се излъчваше сериал с негово участие: нито “Дяволското гърло”, нито “Господин X и морето”, и… един час не спряхме да се смеем. А покрай смеха нерядко човек навлиза и в по-други територии…

---

Плашил ли си някого с този поглед?

Случвало ми се е към някого да бъда твърд, но погледът не е поглед от само себе си. Той се контролира отвътре. Ако искам да бъда твърд спрямо теб, ще го направя и тогава погледът ми ще го излъчва.

Събрахме се две Лъвици с еднакъв асцендент и ни бяха достатъчни две изречения, вместо началните неловкости, за да тръгнем напред към… парка пред bTV. „Тази събота и неделя“ вече е фиксирало място за Алекс Кръстева като водещ, съвсем отскоро, но това за нея дойде като естествен процес. Защото тя е толкова витален човек, с толкова енергия у себе си, с такова синтетично отношение към хората, че това събужда внимание. Нетърпелива бях да се впуснем в „приказки“. Ама истински.

---

Чувстваш ли се така, все едно си седнала на нечий стол?

Не, не мисля. Слава Богу, промените в живота се случват тогава, когато трябва, по начина, по който трябва. В моя случай това беше просто едно лично решение на Мариана Векилска да тръгне по нов път, което нямаше общо с мен. Поддържаме връзка, чуваме се, тя се чувства добре на новото си работно място.

Да дирижираш нечий живот с пълното съзнание, че го правиш. Да създадеш или убиеш един

Случва се да има хора, които ме объркват – без да са в едната или другата крайност. Просто объркват с мислите си. Той е точно такъв. Актьор, който не иска да бъде в театъра, защото не го усеща. Подробностите са излишни. Ама е хубаво да бъдеш изненадан. Дори и с това, че виждаш как той си поръчва кафето отделно с чаша студено мляко, което после миксира. Друго какво? Смееше се непрекъснато. Аз пък се опитах да не го „пропусна“. Китодар Тодоров влиза в Cultinterview.

---

Защо казваш, че не си типаж за главна роля?

Не съм сигурен, че това съм го казвал всъщност… Може би съм имал предвид, че ме викат по-често за епизодични роли. Често главните персонажи са позитивни герои. А аз не вярвам в това. В негативните има повече истина и са по-близко до мен.

Тя тръгва към бокса, след като се “пуска” на републиканско първенство и на него става първа,