Дичо Христов – когато музиката вече не е същата
Той няма нужда от клишета за специфичния му тембър, няма нужда от изричания на думи, които вече е чувал хиляди пъти, няма нужда от това животът му да бъда готвен по-вкусно, защото и така си му харесва.
Потребностите на съвременността са му сравнително далечни. Това не го прави небрежен. Нито дистанциран. А просто пораснал. Нищо, че си купува дрехите от детски магазини, и нищо, че един човек, попаднал в създаването на музика, си остава в света, колкото и някой да го дърпа за тениската, за да му покаже земята. Дичо знае къде е тя.
Започнаха ли вече да се шегуват с теб заради яркия образ на Сашо Роман, който ти се получи върховно в „Като две капки вода“?
Да, даже приятелите ми ме посрещнаха със: „Саше, къде си?“. Явно и малки и големи се кефят на предаването. Образът беше на ръба: леко смешен, леко натиснат, а се получи всичко в едно, магията стана. Интересно е това, защото досега не съм си представял, че трябва да мина между шут, маймуна и всякакви такива състояния. (още…)
Стоян Радев – да се оглеждаш в чуждите очи
Уговаряхме се да се видим с актьора Стоян Радев в 6,40ч, но ми се размина. Кафето дойде по-късно. Имаше някакъв замах у него, провокация, изказана със спокойствие, и настроение, което летеше наоколо. Използвахме, че Варненският театър, където е мястото му, гостува в София, използвахме и ден, в който не се излъчваше сериал с негово участие: нито “Дяволското гърло”, нито “Господин X и морето”, и… един час не спряхме да се смеем. А покрай смеха нерядко човек навлиза и в по-други територии…
Плашил ли си някого с този поглед?
Случвало ми се е към някого да бъда твърд, но погледът не е поглед от само себе си. Той се контролира отвътре. Ако искам да бъда твърд спрямо теб, ще го направя и тогава погледът ми ще го излъчва. (още…)
Александра Кръстева – да погледнеш красотата в очите
Събрахме се две Лъвици с еднакъв асцендент и ни бяха достатъчни две изречения, вместо началните неловкости, за да тръгнем напред към… парка пред bTV. 
Чувстваш ли се така, все едно си седнала на нечий стол?
Не, не мисля. Слава Богу, промените в живота се случват тогава, когато трябва, по начина, по който трябва. В моя случай това беше просто едно лично решение на Мариана Векилска да тръгне по нов път, което нямаше общо с мен. Поддържаме връзка, чуваме се, тя се чувства добре на новото си работно място. (още…)
Георги Иванов – Шшшт, говори сценаристът!
Китодар Тодоров – в лигата на различните
Случва се да има хора, които ме объркват – без да са в едната или другата крайност. Просто объркват с мислите си. Той е точно такъв. Актьор, който не иска да бъде в театъра, защото не го усеща. Подробностите са излишни. Ама е хубаво да бъдеш изненадан. Дори и с това, че виждаш как той си поръчва кафето отделно с чаша студено мляко, което после миксира. Друго какво? Смееше се непрекъснато. Аз пък се опитах да не го „пропусна“. Китодар Тодоров влиза в Cultinterview.
Защо казваш, че не си типаж за главна роля?
Не съм сигурен, че това съм го казвал всъщност… Може би съм имал предвид, че ме викат по-често за епизодични роли. Често главните персонажи са позитивни герои. А аз не вярвам в това. В негативните има повече истина и са по-близко до мен. (още…)
Станимира Петрова – две боксови ръкавици и тя
Дарин Ангелов – добротата отвътре
Той е от онези хора, които вървят в правилната пътечка, няма настойчиви демони, които да го сюрпризират непрекъснато, а колебливостта му с течение на времето отстъпва назад. Той е от външно красивите актьори, но не и от отегчителните. Опитът му вече е различен, пообогатен, а това е изменило и усмивката му. Но съвсем адекватно. Вече има собствено семейство, а то е книга, в която се пише в движение. Дарин Ангелов обаче иска тя да е съвършена.
Помниш ли нещо от пантомимата? Учил си я цяла година в НАТФИЗ.
О, да, много неща помня и са ми полезни и до ден днешен. Когато започнем нова пиеса и още не е дошъл пълният реквизит, още декорът е маркиран, работим с въображаеми предмети, с въображаемо пространство. Това изгражда вътре в съзнанието ми представа за територията, в която се движи моят герой. Така по-лесно създавам образите си. Не е стих, за да го забравиш. (още…)
Калоян Явашев – позицията на един баща на 3 деца
Той не е писател, но издаде книга неотдавна, пресъздаваща случки от собствения му живот. „Дневникът на един звероукротител“ идва след всичките му статуси във Фейсбук, предизвикали през времето и усмивка, и гняв, размисъл или мълчание. Там той е Татко Калоян. И не само там. У дома го чакат близнаци и по-малък син, които не е нужно да търси с фенерче къде да се скрили, а са непрекъснато около него. Не ми прилича на разсеян покрай тези си задължения, а по-скоро на ясен и категоричен: Калоян Явашев в Cultinterview.
Как живее едно младо семейство с три деца в Бургас?
Съвсем нормално, по-скоро ежедневието ни бива напрегнато от болестите и когато децата трябва да останат вкъщи. Иначе Бургас е летен град, каквото и да си говорим. Зимата излизаме за малко, ако има слънце. Пазим децата да не се разболеят. Може би прекаляваме понякога, но при нас не е като да имаш едно дете. (още…)