Михаела от улица BoheMika
Засичала съм я по хендмейд фестивалите неведнъж. Тя създава красота, тъй като нейните часовници изглеждат повече като впечатлителни гривни, отколкото като дискретен аксесоар. Изработва ги от три години, но има само два часовника от своите в шкафчето си. Нямаше нужда да минавам през рафтовете на живота й, за да усетя, че срещу мен стои творческо момиче. Михаела е човек, който рисува и върху хората, човек, който оставя следи, защото е от поизчезнали добри души.
На какъв етап от живота си създаде BoheMika?
Това е малко дълга и тъжна история за мен… Започнах да се занимавам с бижута и всичко стана по естествен начин. Цял живот съм в изкуството, като още в първи клас започнах с рисуването, с приложните изкуства. Това и завърших като средно образование. Впоследствие записах да уча архитектура, завърших и магистратура, но реших, че това не е за мен. Имах вътрешната нужда от нещо по-творческо. (още…)
София Бобчева – променлива като въздуха
Една жена на 33, която е сериозно играеща актриса, без да е от онези, които мачкат хората около себе си. Тя е там, където ѝ е мястото – в Народния театър. Тя беше и част от актьорския състав на сериала „Скъпи наследници“, заснемайки 170 епизода за повече от година. Виждайки я, човек остава с усещането, че е обагрен човек – доброто у нея има превес, присъствието ѝ е ненатрапчиво и ми изглежда някак несмела за човек в тази професия. Тя няма нужда да доукрасява себе си, защото и така си е забавна.
София Бобчева дойде в Cultinterview в един зимен ден… Ето я.
Започна годината с пътуване. Ходила ли си друг път в Израел?
Не, за първи път бях. Това беше второто ми пътуване за тази година, защото посрещнах Нова година в Испания, в Мадрид. Четох, че за да усетиш един град, трябва да забравиш за музеите, а да се впуснеш в атмосферата на града. Така и направих. Беше много цветно и ярко, в крещящи цветове, но същевременно – на мястото си. Прибрах се за два дни и тръгнахме за Израел. Там път беше съвсем различно. Толкова култура на едно място. (още…)
Калин Сърменов – да дорисуваш в театъра
Вълнуващо е да видиш, че един човек се опитва да вмъкне в един театър вдъхновение и жар по особен начин. Той направи всичко възможно и Сатиричният театър, на който е директор, от този сезон изглежда красив и с подновен салон. Дали е дързък, или просто умее да реагира в различни ситуации? Дали е синтетичен, или просто отправната му точка е правилна? Калин Сърменов е изискващ човек, но и обединяваща личност. Сигурно е и малко твърдоглав, ама то без характер битки не се водят. Особено от мъже.
Казваш, че е важно корабът да върви. Е, върви ли?
Да, след като има капитан, още върви. Без капитан не става, без ръководител-движение – също. Трябва някой да организира нещо и да поеме отговорност, да следи. Това не е мое откритие. Проблемът е, че за времето, в което сме тук, корабът трябва да отиде напред, защото носим отговорност за това, което е било, и това, което ще бъде.
Имам малко повече изисквания. Това, че площад Славейков или градинката на църквата „Свети Седмочисленици“ са в този вид, не ме удовлетворява. (още…)
Александър Кадиев – пътешествие във времето
Интервюто с него ни отне десетина години, в които сме си говорили какво ли не, на всеки един от нас му се случи какво ли не, но пред диктофона не сме заставали. Ето, че най-накрая се видяхме по средата на деня, часове след края на „Преди обед“, където Сашо „дели“ една по-различна сцена с Деси Стоянова. Същият си е – с приятното присъствие, с леко забързания вътрешен ритъм, с откритостта на дете, каквото самият той вече има. Примирил се е с някои графи в несбъдването, но пък с други е готов да се изкуши. Александър Кадиев. Актьор.
Кога се опитваш да не изразяваш себе си и да стоиш на заден план? Вече имаш дете.
В моя случай не стоя на заден план, защото работя много, а работата ми е свързана с това да се занимавам със себе си. Детето го гледат баба му и майка му. Аз – по-рядко. Кога да го гледам? Сутрин съм в телевизията, вечер съм в театъра, пътувам из цяла България непрекъснато, връщам се посред нощите… (още…)
Наум Шопов – път без неизвестни
Понякога, когато около теб всичко е кино и театър, ти се иска всячески да се обърнеш рязко и да видиш какво би станало, ако опиташ да вървиш по друга пътечка, да видиш други върхове, да усетиш различен мирис. Той е пожелал за себе си точно това, пожелал е да бъде лекар. А сериалът “Откраднат живот” е само кратка “отбивка”. Или може би не толкова кратка, защото го вмъкна в разпознаваемото. Още по-прекрасното е, че добрият и разумен човек не се влияе и не залита по това да е атракция. Наум Шопов.
Помниш ли периода, в който участва в театралното представление ”Кукувицата”? И въобще това е период, в който едно дете ходи на репетиции ежедневно в Народния театър.
Имам много малко спомени. Бил съм трети клас, на около 10 години. Бяхме много деца и цялото преживяване беше свързано с много игра, защото децата не можеш да ги натягаш да са сериозни прекалено дълго време. Представлението беше направено по лек и интерактивен начин. Мога да вмъкна за връзката между тогава и сега, защото и по онова време трябваше да се разделям на сто – между представлението и училище, а сега – между малко по-други неща, но в главата ми това натоварване е едно и също. (още…)
Нора Шопова – нежността на телевизията
В един твърде студен есенен ден, гарниран със сняг и лед, си направих среща със синоптик. Не, с водещ на прогнозата за времето по NOVA, с жена. А тя дойде в толкова ведро и реактивно настроение, че отвя мисълта ми за студа отвън. Нора Шопова, която и без това възприемах като крехко същество, ми създаде усещането, че е и емоционална и непосредствена млада жена, от която просто струи добронамереност. Малко ще подраним, но тя е тазгодишната Снежанка на Cultinterview.
Кога лошото време е претекст за нещо хубаво?
Зависи от човека. Хората много обичат да си измислят причини, когато е лошо времето, че ще си стоят вкъщи, където ще си вършат работата, а не е така. Ето, днес е лошо и аз не отидох да тичам сутринта, обаче се срещнахме с теб на по кафенце за си поговорим за разни неща. (още…)
Калин Терзийски – да опишеш душата си
Дали писателят е сложен човек, чиито думи напират и понякога му идват в повече? Дали същността му реагира адекватно на нещо, изречено не на място? Открих Калин Терзийски в спокоен за него период, струва ми се. Тези дни той провежда дълги разговори с хора, които го търсят като… психиатър. Бил е такъв, разбира се, но статутът му сега нали е друг? Инстинктивно ми изникна въпросът: на народа чете ли му се, или иска да се доближи до думите на писателя в негово присъствие?
Къде те намират тези хора, които ти звънят, и защо търсят теб?
Познавам моето време и имам усещане за него. Сега хората са доста обезверени за силата на обществото да им помогне. Не само това, а дори имат нагласата, че то изобщо не се интересува от тях, че е агресивно. Аз самият живея с такова чувство. Обществото не е за да се чувстваме сигурни в него, а е едно злонамерено творение, което само може да направи някоя пакост. (още…)
Ева Тепавичарова – да обичаш хората
Тя не е от хората, които се опитват да се скрият зад една усмивка, за да бъде забавна, не е от хората, които ще те прегърнат, без да те обичат. Не е от актрисите с прищевки, а е от актрисите с талант. Ева Тепавичарова ухае на самочувствие, без то да е натрапчиво, ухае на женственост, без тя да е фрапантна, но пък че цветността я прави разпознаваема – от това няма скриване. 
Българската филология по-маловажна ли се оказа за теб от актьорството?
Не, тя е много стабилно образование, но се оказа, че прекарвам повече време в театъра, докато я уча. Това ми даде да разбера, че е нужно да се замисля къде точно ще се развия. Нашият професор по западноевропейска литература, Симеон Хаджикосев, изигра много голяма роля. Когато се явих на изпита, знаех наизуст текстове от Байрон, защото бях в аматьорска школа „Студентина“. (още…)