Васил Бинев – извън пейзажа
Гласът му навява сантименталност, от онази, която си закътал дълбоко, и сам не смееш да си припомниш, че я има у теб… Погледът му носи самочувствие и разбива всичко на парченца, когато е насочен директно, без странични отклонения. А колко пък е странно хората да те мислят за лош само защото си се вмъкнал в зъл герой, както той – в Иво Фотев… Стоп! Реверансът е към Васил Бинев.
„Къде беше досега?“ беше зададено към теб от фенове на сериала „Откраднат живот“ като въпрос в края на предишния сезон. Не може да не ти се е запечатало.
И аз имам вина за това, защото съм мало немарлив към себепоказването си. Нямам една снимка, изпратена някъде в рекламна или филмова агенция. Преди 2 години имах много смешна случка с Александър Косев, който е и един от режисьорите на сериала.
Карин Околие – спринтьорка с характер
Има едно семенце в българския спринт, което е много екзотично и модерно, интензивно живеещо и с дух на победител. А и как няма, когато се казваш Карин и имаш за цел да оставиш зад гърба си един куп лекоатлетки. Но у Кари има и нещо друго. Тя създава емоция. У нея има фрапираща свежест, която й е присъща не само заради младостта, а е въпрос на индивидуалност. Пообщувах с нея с удоволствие.
На 11 години е трябвало да си избереш между балета и леката атлетика. Към този момент имала ли си съжаление, че балетът е „отишъл на кино“?
И за миг не съм съжалявала. Толкова ми харесваше да танцувам, че не съм се замисляла какво ще излее от мен. Със спорта също от малка не съм имала някакви грандиозни планове, всичко просто се е случвало. Мисля, че изборът ми доста ми е дал.
Александър Сано – да си сътвориш крила
Когато си вътре във филма и не ти се излиза от него… А когато и той не те пуска, а те държи здраво за ръкава на пуловера, значи просто си случил на професия. Александър Сано е артист, хвърлил поглед в няколко пространства – за музиката е умерен, за киното – уверен, а за театъра – провокативен.
Обещанието да се срещнем варираше през времето. Неуловим се оказа, но до един момент. В средата на август моментът дойде. Дочаках го 
. Сядаме на кафе и фреш от круши.
Това лято май не се спря от снимки…
Поснимах, да. След „Денят на бащата“ снимах в популярния френски сериал „Бюрото на легендите“, който БНТ излъчва като „Отдел „Фалшива самоличност“. Захари Бахаров игра в трети сезон, а аз – в четвърти.
През септември ще стартираме нов филм с Яна Маринова. Режисьор ще е Мартин Макариев, а ще участва и Луиза Григорова. Ще си го направим пак сами, със същия екип, с който реализирахме и „Привличане“, ще си го продуцираме…
Християна Дънкова – младостта й отива
Желко Йоксимович: „Без добра песен няма добър певец“
Едно лято, един фестивал, много талант, много музика… Това е фестивалът „Славянски базар“ в Беларус. Срещнахме се с Желко Йоксимович – балканската звезда, съвсем в реда на нещата да бъде наречен така, на този форум на изкуствата. И малкото време беше достатъчно, за да се усети лекотата в общуването с певеца. А че е същински майстор на красивите песни…
Какво се случва с теб след като спечели второ място в „Евровизия” с песента „Лане мое” преди няколко години?
Целият ми живот се промени след „Евровизия”. Това не значи, че аз преди конкурса съм бил съвсем различен и съвсем никой. Аз си имах своята кариера в бивша Югославия. Но след това станах популярна личност в своята родина и признат композитор в цяла Европа.
Ники Станоев – в лигата на добрите актьори
Актьор, когото видях преди 13 години във формата на „Шоуто на Слави“ – „Народен артист“, заедно със Светлана и Христо Бонин, Яна Огнянова, не нагласи живота си според придобитата популярност, а умело претегляше своите стъпки и вече е там, където знае, че си е заслужил. Неговият начин да бъде неподражаем е възхитителен: разпознаваемо лице, цветност чак до чорапите, та до двете различни по цвят очи; увереност в „градинката“, която ще полива тепърва – stand-up comedy; съзнателност и небъбривост по отношение на любовта. Пък иначе си е приказливец. Ама от готините.
Не си учил в НАТФИЗ, но си играл в Народния театър. Как така те пуснаха?
Тогава във всички театри си беше така, структурата им беше такава. Сега вече има свободни артисти, гостуващи. Когато попаднах в Народния театър, супер много се изкефих, защото беше wow…
Вяра Бориславова – да си ушиеш живот по мярка
Нейната дреха е роклята. Ако я видите с дънки, значи нещо в деня й куца. Тя е дизайнер, „шеф-готвач“ на магазини Muse shop и се е прицелила в попрището си още като тийнейджърка. Знам за нея от момента, в който си купих две нейни рокли – изобретателни и шантави, но в същото време женствени и приятни за носене. Само че тя междувременно роди сина си Сами и малко ни се поизмести срещата с 2 години. Cultinterview днес си избра да следва по петите дизайнерката Вяра Бориславова, но така да я следва, че улицата да завие чак към детството й. 
Кога дрехите, след като разбра, че те са твоето нещо, започнаха да ти носят пари?
О, почти в самото начало. Първо започнах да шия за съученички в училище, но в един момент станах толкова търсена, че преди уикенда, когато всички излизат, пред нас имаше опашка от девойки. В един момент реших, че могат да ми дават по 2 лв. на рокля. Сигурно бях на 14-15 години. А по онова време 2 лв. си бяха пари.
Георги Мамалев – вчера, днес и утре
Когато трупаш точки заради това, че смехът ти е заразителен, тогава моженето ти не отива на вятъра. Прави ли те това по-добър, подплатява ли самочувствието ти?
Звъня на Георги Мамалев и тези въпроси на момента откриват отговорите си, дори губят значение. Защото актьорът ме „вмъкна“ между репетициите си в Народния театър, „вмъкна“ ме между семейните си ангажименти и житейските си ежедневни дейности. Защото ме „покани“ в своята душевност, без да се налага да звъня на звънеца. Само открехнах вратата…
Излезе книгата за теб – „Усмихни се, човече“, чиято идея е да разкаже твоите истории. Имаш ли случки, които не са за разказване?
Има, разбира се, но съм ги спестил тези истории, защото съм се притеснявал, че те са прекалено лични и не е хубаво да ги пресъздавам оттам нататък. Книгата е забавна, лятна, имам много спомени от снимките на „Оркестър без име“, от моите войнишки години в ДНА-Пловдив, от ВИТИЗ. „Море, любов и още нещо“, както казваше Катето Евро във филма. Ако един човек се засмее, значи сме успели.
ПОСЛЕДВАЙ НИ